Ако някои от служебните министри приключат мандата си с предимно положителен образ, сред тях вероятно ще е и служебният шеф на правосъдното ведомство Христо Иванов. В съдебната система не го приемат сериозно, но в Брюксел, изглежда, му се радват. А моментът, изглежда, е такъв, че Брюксел трябва да бъде ухажван по всички направления. Специално правосъдният министър има обичайната задача да смили Европа преди предстоящия мониторингов доклад за България в началото на следващата година. А защо не и да остане на поста в редовния кабинет, след като е бил служебен вицепремиер.
Иванов заложи на един коз и го разигра докрай – актуализираната от години стратегия за съдебна реформа, която той извади веднага щом получи този шанс. Посочи я като свой приоритет, щом стана министър, а дни преди старта на консултациите за съставянето на новото правителство я промотира пред Европейската комисия. Вярно, не пред новата, която започва работа от 1 ноември, но така или иначе докладите не се пишат от еврокомисарите, а от чиновниците в администрацията. И те едва ли ще подценят старанието на министъра да ги убеди, че започваме нещо голямо в съдебната сфера.
Доколко ще ни хванат вяра е друг въпрос. Във всеки случай Христо Иванов комплектова раждането на стратегията с подходящото говорене. Точно преди да замине за Брюксел в началото на седмицата той подгря подобаващо публичното пространство. Чухме неща, които всички знаят, но в страна, в която изговарянето на истината е едно от малкото останали удоволствия, това се цени. Държавността е на крачка от “бедственост”, стагнацията води към катастрофа, честното поставяне на проблемите е заместено от разговор “по линия София – Брюксел”, а правосъдните системи са две. Иванов ходил за откриването на новата учебна година в затвора в Стара Загора и установил, че 99% от затворниците са роми.
“Трябва да вдигнем малко прага на осъдените и в затворите да не влизат само нискообразовани граждани от малцинствени групи. Докато прокуратурата не започне да бъде ефективна и в обществената група на “белите якички”, не можем да говорим за добро правосъдие”, коментира министърът затворническия състав. Хубавото обаче било, че реформата в съдебната система е станала централна тема в преговорите за правителство, което било позитивен знак за съзряването на българските политици. На въпрос ще остане ли на поста си и в следващия кабинет министърът увери, че не се е родил с мечтата да стана министър и с облекчение очаквал да напусне този пост. Но… “да не слагаме тигана, докато рибата е още в морето – нямам страх да си изцапам ръцете и да помогна за тази кауза, за която съм работил цял живот”.
Както може да се предполага, в съдебната система и особено в прокуратурата скърцат със зъби, та даже посъветваха Иванов, преди да дава акъл за реформирането й, да се научи откъде се влиза в Съдебната палата. Министърът обаче не влиза в директен спор, а отговаря от Брюксел. След срещата си с генералния секретар на Европейската комисия Катрин Дей и с шефове на правни дирекции отвърна с аргумента, че януарският доклад по механизма за сътрудничество и проверка “няма да бъде кой знае колко позитивен и трябва да се подготвим за това”. За разделянето на България и Румъния при оценяването не станало дума, но засилващите се разлики между двете страни щели да бъдат отчетени. И можело да имат “политически отражения”, в резултат на които “ще става все по-трудно да защитаваме оставането си в една двойка със страна, която, изглежда, се движи доста по-напред”. Да, нямало да покажем видим напредък до декември, както поискали от Еврокомисията, но трябвало да покажем поне ясен политически консенсус и необратими действия “в една добра посока”.
Всичко това ще си остане, разбира се, само пожелание, независимо кой ще е следващият правосъден министър. Просто ще бъде добавен поредният нов акцент – след като наблягаха на неефективноста на съда и прокуратурата, сега брюкселските ревизори щели да посочат МВР. Както каза Иванов, ако не допълним усилията си в областта на съдебната реформа със същата задълбоченост и обхват и при полицията и МВР, няма да постигнем сериозен прогрес. Това щяло да е голямото предизвикателство за следващото управление – “да постави реформата в МВР на дневен ред и по също толкова изразен начин”. И наред с това всичките ни антикорупционни органи да заработят по-добре. Остават и предишните маркери за по-голяма ефективност на прокуратурата и за по-независим съд. Всъщност остава всичко, защото не е направено нищо. И няма да бъде направено, докато номерът минава, а незначителни идеи за реформа биват представяна като панацея.
Стратегическите ходове на Христо Иванов родиха и Пътна карта за електронно управление и електронно правосъдие, публикувана също тази седмица на сайта на министерството. Хоризонтът й е до 2020 г., а средствата от близо 35 млн. лева трябва да дойдат по новата Оперативна програма “Добро управление”. Пътната карта, която е част от стратегията за съдебна реформа, разпределя дейностите в пет основни направления, отнасящи се както до съдебната, така и до изпълнителната власт. Резултатът трябва да е максимално облекчаване на достъпа до правосъдие и до административни услуги за гражданите и бизнеса, както и улесняване на работата на магистрати и служители. Това обаче го слушаме втора петилетка – още през 2007 г. имаше обещание системата от електронни услуги да стартира “след няколко месеца”. Пет години по-късно кабинетът “Борисов” прие Концепция за е-правосъдие, според която това трябваше да стане факт “до три години”, т. е. до 2015 година. Висшият съдебен съвет пък реализира проект за електронно правосъдие”, по който усвоява пари по ОПАК и Европейския социален фонд. Отдавна вече никой не смята колко пари са потрошени за тази химера, като всеобщото мнение в съдебните среди е, че сумата е просто неизчислима.














