Шпагати на тема съдебна реформа

Ако ня­кои от слу­жеб­ни­те ми­нис­т­ри прик­лю­чат ман­да­та си с пре­дим­но по­ло­жи­те­лен об­раз, сред тях ве­ро­ят­но ще е и слу­жеб­ни­ят шеф на пра­во­съд­но­то ве­дом­с­т­во  Хрис­то Ива­нов. В съ­деб­на­та сис­те­ма не го при­е­мат се­ри­оз­но, но в Брюк­сел, из­г­леж­да, му се рад­ват. А мо­мен­тът, из­г­леж­да, е та­къв, че Брюк­сел тряб­ва да бъ­де ухаж­ван по всич­ки нап­рав­ле­ния. Спе­ци­ал­но пра­во­съд­ни­ят ми­нис­тър има оби­чай­на­та за­да­ча да сми­ли Ев­ро­па пре­ди пред­с­то­я­щия мо­ни­то­рин­гов док­лад за Бъл­га­рия в на­ча­ло­то на след­ва­ща­та го­ди­на. А за­що не и да ос­та­не на пос­та в ре­дов­ния ка­би­нет, след ка­то е бил слу­же­бен ви­цеп­ре­ми­ер.

Ива­нов за­ло­жи на един коз и го ра­зиг­ра док­рай – ак­ту­а­ли­зи­ра­на­та от го­ди­ни стра­те­гия за съ­деб­на ре­фор­ма, ко­я­то той из­ва­ди вед­на­га щом по­лу­чи то­зи шанс. По­со­чи я ка­то свой при­о­ри­тет, щом ста­на ми­нис­тър, а дни пре­ди стар­та на кон­сул­та­ци­и­те за със­та­вя­не­то на но­во­то пра­ви­тел­с­т­во я про­мо­ти­ра пред Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия.  Вяр­но, не пред но­ва­та, ко­я­то за­поч­ва ра­бо­та от 1 но­ем­в­ри, но та­ка или ина­че док­ла­ди­те не се пи­шат от ев­ро­ко­ми­са­ри­те, а от чи­нов­ни­ци­те в ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та. И те ед­ва ли ще под­це­нят ста­ра­ни­е­то на ми­нис­тъ­ра да ги убе­ди, че за­поч­ва­ме не­що го­ля­мо в съ­деб­на­та сфе­ра.

До­кол­ко ще ни хва­нат вя­ра е друг въп­рос. Във все­ки слу­чай Хрис­то Ива­нов ком­п­лек­то­ва раж­да­не­то на стра­те­ги­я­та с под­хо­дя­що­то го­во­ре­не. Точ­но пре­ди да за­ми­не за Брюк­сел в на­ча­ло­то на сед­ми­ца­та той под­г­ря по­до­ба­ва­що пуб­лич­но­то прос­т­ран­с­т­во. Чух­ме не­ща, ко­и­то всич­ки зна­ят, но в стра­на, в ко­я­то из­го­ва­ря­не­то на ис­ти­на­та е ед­но от мал­ко­то ос­та­на­ли удо­вол­с­т­вия, то­ва се це­ни. Дър­жав­ност­та е на крач­ка от “бед­с­т­ве­ност”, стаг­на­ци­я­та во­ди към ка­тас­т­ро­фа, чес­т­но­то пос­та­вя­не на проб­ле­ми­те е за­мес­те­но от раз­го­вор “по ли­ния Со­фия – Брюк­сел”, а пра­во­съд­ни­те сис­те­ми са две. Ива­нов хо­дил за от­к­ри­ва­не­то на но­ва­та учеб­на го­ди­на в зат­во­ра в Ста­ра За­го­ра и ус­та­но­вил, че  99% от зат­вор­ни­ци­те са ро­ми.

“Тряб­ва да вдиг­нем мал­ко пра­га на осъ­де­ни­те и в зат­во­ри­те да не вли­зат са­мо нис­ко­об­ра­зо­ва­ни граж­да­ни от мал­цин­с­т­ве­ни гру­пи. До­ка­то про­ку­ра­ту­ра­та не за­поч­не да бъ­де ефек­тив­на и в об­щес­т­ве­на­та гру­па на “бе­ли­те якич­ки”, не мо­жем да го­во­рим за доб­ро пра­во­съ­дие”, ко­мен­ти­ра ми­нис­тъ­рът зат­вор­ни­чес­кия със­тав. Ху­ба­во­то оба­че би­ло, че ре­фор­ма­та в съ­деб­на­та сис­те­ма е ста­на­ла цен­т­рал­на те­ма в пре­го­во­ри­те за пра­ви­тел­с­т­во, ко­е­то би­ло по­зи­ти­вен знак за съз­ря­ва­не­то на бъл­гар­с­ки­те по­ли­ти­ци. На въп­рос ще ос­та­не ли на пос­та си и в след­ва­щия ка­би­нет ми­нис­тъ­рът уве­ри, че не се е ро­дил с меч­та­та да ста­на ми­нис­тър и с об­лек­че­ние очак­вал да на­пус­не то­зи пост. Но… “да не сла­га­ме ти­га­на, до­ка­то ри­ба­та е още в мо­ре­то – ня­мам страх да си из­ца­пам ръ­це­те и да по­мог­на за та­зи ка­у­за, за ко­я­то съм ра­бо­тил цял жи­вот”.

Как­то мо­же да се пред­по­ла­га, в съ­деб­на­та сис­те­ма и осо­бе­но в про­ку­ра­ту­ра­та скър­цат със зъ­би, та да­же по­съ­вет­ва­ха Ива­нов, пре­ди да да­ва акъл за ре­фор­ми­ра­не­то й, да се на­у­чи от­къ­де се вли­за в Съ­деб­на­та па­ла­та. Ми­нис­тъ­рът оба­че не вли­за в ди­рек­тен спор, а от­го­ва­ря от Брюк­сел. След сре­ща­та си с ге­не­рал­ния сек­ре­тар на Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия Кат­рин Дей и с ше­фо­ве на прав­ни ди­рек­ции от­вър­на с ар­гу­мен­та, че яну­ар­с­ки­ят док­лад по ме­ха­низ­ма за сът­руд­ни­чес­т­во и про­вер­ка “ня­ма да бъ­де кой знае кол­ко по­зи­ти­вен и тряб­ва да се под­гот­вим за то­ва”. За раз­де­ля­не­то на Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния при оце­ня­ва­не­то не ста­на­ло ду­ма, но за­сил­ва­щи­те се раз­ли­ки меж­ду две­те стра­ни ще­ли да бъ­дат от­че­те­ни. И мо­же­ло да имат “по­ли­ти­чес­ки от­ра­же­ния”, в ре­зул­тат на ко­и­то “ще ста­ва все по-труд­но да за­щи­та­ва­ме ос­та­ва­не­то си в ед­на двой­ка със стра­на, ко­я­то, из­г­леж­да, се дви­жи дос­та по-нап­ред”. Да, ня­ма­ло да по­ка­жем ви­дим нап­ре­дък до де­кем­в­ри, как­то по­ис­ка­ли от Ев­ро­ко­ми­си­я­та, но тряб­ва­ло да по­ка­жем по­не ясен по­ли­ти­чес­ки кон­сен­сус и не­об­ра­ти­ми дейс­т­вия “в ед­на доб­ра по­со­ка”.

Всич­ко то­ва ще си ос­та­не, раз­би­ра се, са­мо по­же­ла­ние, не­за­ви­си­мо кой ще е след­ва­щи­ят  пра­во­съ­ден ми­нис­тър. Прос­то ще бъ­де до­ба­вен по­ред­ни­ят нов ак­цент – след ка­то наб­ля­га­ха на не­е­фек­тив­нос­та на съ­да и про­ку­ра­ту­ра­та, се­га брюк­сел­с­ки­те ре­ви­зо­ри ще­ли да по­со­чат МВР. Как­то ка­за Ива­нов, ако не до­пъл­ним уси­ли­я­та си в об­ласт­та на съ­деб­на­та ре­фор­ма със съ­ща­та за­дъл­бо­че­ност и об­х­ват и при по­ли­ци­я­та и МВР, ня­ма да пос­тиг­нем се­ри­о­зен прог­рес. То­ва щя­ло да е го­ля­мо­то пре­диз­ви­ка­тел­с­т­во за след­ва­що­то уп­рав­ле­ние – “да пос­та­ви ре­фор­ма­та в МВР на дне­вен ред и по съ­що тол­ко­ва из­ра­зен на­чин”. И на­ред с то­ва всич­ки­те ни ан­ти­ко­руп­ци­он­ни ор­га­ни да за­ра­бо­тят по-доб­ре. Ос­та­ват и пре­диш­ни­те мар­ке­ри за по-го­ля­ма ефек­тив­ност на про­ку­ра­ту­ра­та и за по-не­за­ви­сим съд. Всъщ­ност ос­та­ва всич­ко, за­що­то не е нап­ра­ве­но ни­що. И ня­ма да бъ­де нап­ра­ве­но, до­ка­то но­ме­рът ми­на­ва, а нез­на­чи­тел­ни идеи за ре­фор­ма би­ват пред­с­та­вя­на ка­то па­на­цея.

Стра­те­ги­чес­ки­те хо­до­ве на Хрис­то Ива­нов ро­ди­ха и Път­на кар­та за елек­т­рон­но уп­рав­ле­ние и елек­т­рон­но пра­во­съ­дие, пуб­ли­ку­ва­на съ­що та­зи сед­ми­ца на сай­та на ми­нис­тер­с­т­во­то. Хо­ри­зон­тът й е до 2020 г., а сред­с­т­ва­та от бли­зо 35 млн. ле­ва тряб­ва да дой­дат по но­ва­та Опе­ра­тив­на прог­ра­ма “Доб­ро уп­рав­ле­ние”. Път­на­та кар­та, ко­я­то е част от стра­те­ги­я­та за съ­деб­на ре­фор­ма, раз­п­ре­де­ля дей­нос­ти­те в пет ос­нов­ни нап­рав­ле­ния, от­на­ся­щи се как­то до съ­деб­на­та, та­ка и до из­пъл­ни­тел­на­та власт. Ре­зул­та­тът тряб­ва да е мак­си­мал­но об­лек­ча­ва­не на дос­тъ­па до пра­во­съ­дие и до ад­ми­нис­т­ра­тив­ни ус­лу­ги за граж­да­ни­те и биз­не­са, как­то и улес­ня­ва­не на ра­бо­та­та на ма­гис­т­ра­ти и слу­жи­те­ли. То­ва оба­че го слу­ша­ме вто­ра пе­ти­лет­ка – още през 2007 г. има­ше обе­ща­ние сис­те­ма­та от елек­т­рон­ни ус­лу­ги да стар­ти­ра “след ня­кол­ко ме­се­ца”. Пет го­ди­ни по-къс­но ка­би­не­тът “Бо­ри­сов” прие Кон­цеп­ция за е-пра­во­съ­дие, спо­ред ко­я­то то­ва тряб­ва­ше да ста­не факт “до три го­ди­ни”, т. е. до 2015 го­ди­на. Вис­ши­ят съ­де­бен съ­вет пък ре­а­ли­зи­ра про­ект за елек­т­рон­но пра­во­съ­дие”, по кой­то ус­во­я­ва па­ри по ОПАК и Ев­ро­пейс­кия со­ци­а­лен фонд. От­дав­на ве­че ни­кой не смя­та кол­ко па­ри са пот­ро­ше­ни за та­зи хи­ме­ра, ка­то все­об­що­то мне­ние в съ­деб­ни­те сре­ди е, че су­ма­та е прос­то не­из­чис­ли­ма.