Опънати нерви преди швейцарския референдум

Ва­лут­ни­те и “злат­ни­те” па­за­ри за­поч­ват да про­я­вя­ват пър­ви­те приз­на­ци на въз­бу­да пре­ди ре­фе­рен­ду­ма в Швей­ца­рия, кой­то тряб­ва да от­съ­ди да­ли На­ци­о­нал­на­та й бан­ка да дър­жи за­дъл­жи­тел­но 20% от ва­лут­ни­те си ре­зер­ви в зла­то. При ут­вър­ди­те­лен от­го­вор на во­та, на­ре­чен “Спа­се­те на­ше­то швей­цар­с­ко зла­то”, кой­то ще се про­ве­де на 30 но­ем­в­ри, швей­цар­с­ки­те цен­т­рал­ни бан­ке­ри ще тряб­ва да ку­пят хи­ля­ди то­но­ве от бла­го­род­ния ме­тал и ни­ко­га да не го про­да­ват. То­ва със си­гур­ност ще ус­лож­ни ус­пеш­на­та до­се­га по­ли­ти­ка за удър­жа­не на ръс­та на швей­цар­с­ки­те па­ри и на въ­ве­де­ния пре­ди три го­ди­ни ли­мит от 1.20 фран­ка за ед­но ев­ро, под кой­то швей­цар­с­ка­та ва­лу­та не тряб­ва да сли­за.

Чуж­дес­т­ран­ни­те ва­лут­ни ре­зер­ви на Швей­цар­с­ка­та на­ци­о­нал­на бан­ка са би­ли в раз­мер на 462.2 млрд. фран­ка, а об­щи­те й ак­ти­ви се оце­ня­ват на око­ло 522 млрд. фран­ка. Де­лът на зла­то­то от тях е 7.7% и кач­ва­не­то му до 20% (кол­ко­то бе­ше тег­ло­то през 2008-а, ко­га­то ал­пийс­ки­ят оа­зис има­ше до­ми­ни­ра­ща ро­ля на све­тов­ния зла­тен па­зар) ще ус­лож­ни “ук­ро­тя­ва­не­то” на мес­т­на­та ва­лу­та.

Тра­ди­ци­он­но швей­цар­с­ка­та па­рич­на еди­ни­ца е най-урав­но­ве­се­на­та и спо­кой­на сред ос­нов­ни­те си све­тов­ни ва­лут­ни кон­ку­рен­ти, ко­е­то до го­ля­ма сте­пен се дъл­жи на по­ли­ти­ка­та на цен­т­рал­ни­те бан­ке­ри да не го пус­кат да про­би­ва фик­си­ра­ния от тях ли­мит към ев­ро­то. В ре­зул­тат па­зар­ни­те иг­ра­чи ряд­ко очак­ват един­на­та ев­ро­пейс­ка ва­лу­та да се от­да­ле­чи осо­бе­но от “ко­та 1.20”. То­ва оз­на­ча­ва, че и це­ни­те на оп­ци­и­те, ко­и­то по­ма­гат на ин­вес­ти­то­ри­те и на ва­лут­ни­те тър­гов­ци да зас­т­ра­хо­ват вло­же­ни­я­та си или да пе­че­лят от тях, не се про­ме­нят драс­тич­но. В мо­мен­та оба­че кон­т­рак­ти­те от ва­лут­ни оп­ции на ев­ро­то сре­щу швей­цар­с­кия франк с па­деж два ме­се­ца (респ. след  ре­фе­рен­ду­ма през но­ем­в­ри) са по-скъ­пи от оне­зи, чий­то срок из­ти­ча след ме­сец (или пре­ди во­та). То­ва по­каз­ва, че на же­ла­е­щи­те да из­пол­з­ват те­зи ин­с­т­ру­мен­ти ще им е до­ня­къ­де по-скъ­по да си ку­пят про­тек­ция сре­щу ко­ле­ба­ния в то­зи ва­лу­тен курс след ре­фе­рен­ду­ма, от­кол­ко­то пре­ди не­го. Са­мо пре­ди ня­кол­ко дни два­та ви­да кон­т­рак­ти се тър­гу­ва­ха при оби­чай­на­та си тяс­на ко­ре­ла­ция. Съ­щев­ре­мен­но оп­ци­и­те при дру­ги ва­лут­ни двой­ки (при­мер­но ев­ро сре­щу щат­с­ки до­лар) не по­каз­ват по­доб­на рас­тя­ща раз­ли­ка.

Ана­ли­за­то­ри­те на па­за­ри­те на зла­то от­бе­ляз­ват по­до­бен скро­мен по­дем на тър­се­не­то на злат­ни оп­ции за­ра­ди сла­ба­та ве­ро­ят­ност от по­тен­ци­ал­на ог­ром­на въл­на от по­куп­ки на жъл­тия ме­тал от стра­на на Швей­цар­с­ка­та на­ци­о­нал­на бан­ка. Ако на ре­фе­рен­ду­ма на 30 но­ем­в­ри швей­цар­ци­те от­съ­дят в пол­за на зла­то­то, цен­т­рал­ни­те бан­ке­ри ще тряб­ва да ку­пят око­ло 1500 то­на ме­тал за пе­ри­од от пет го­ди­ни, за да дос­тиг­нат цел­та от 20 про­цен­та. А по­доб­но ма­щаб­но “па­за­ру­ва­не” е маг­нит за спе­ку­лан­ти­те.