Валутните и “златните” пазари започват да проявяват първите признаци на възбуда преди референдума в Швейцария, който трябва да отсъди дали Националната й банка да държи задължително 20% от валутните си резерви в злато. При утвърдителен отговор на вота, наречен “Спасете нашето швейцарско злато”, който ще се проведе на 30 ноември, швейцарските централни банкери ще трябва да купят хиляди тонове от благородния метал и никога да не го продават. Това със сигурност ще усложни успешната досега политика за удържане на ръста на швейцарските пари и на въведения преди три години лимит от 1.20 франка за едно евро, под който швейцарската валута не трябва да слиза.
Чуждестранните валутни резерви на Швейцарската национална банка са били в размер на 462.2 млрд. франка, а общите й активи се оценяват на около 522 млрд. франка. Делът на златото от тях е 7.7% и качването му до 20% (колкото беше теглото през 2008-а, когато алпийският оазис имаше доминираща роля на световния златен пазар) ще усложни “укротяването” на местната валута.
Традиционно швейцарската парична единица е най-уравновесената и спокойна сред основните си световни валутни конкуренти, което до голяма степен се дължи на политиката на централните банкери да не го пускат да пробива фиксирания от тях лимит към еврото. В резултат пазарните играчи рядко очакват единната европейска валута да се отдалечи особено от “кота 1.20”. Това означава, че и цените на опциите, които помагат на инвеститорите и на валутните търговци да застраховат вложенията си или да печелят от тях, не се променят драстично. В момента обаче контрактите от валутни опции на еврото срещу швейцарския франк с падеж два месеца (респ. след референдума през ноември) са по-скъпи от онези, чийто срок изтича след месец (или преди вота). Това показва, че на желаещите да използват тези инструменти ще им е донякъде по-скъпо да си купят протекция срещу колебания в този валутен курс след референдума, отколкото преди него. Само преди няколко дни двата вида контракти се търгуваха при обичайната си тясна корелация. Същевременно опциите при други валутни двойки (примерно евро срещу щатски долар) не показват подобна растяща разлика.
Анализаторите на пазарите на злато отбелязват подобен скромен подем на търсенето на златни опции заради слабата вероятност от потенциална огромна вълна от покупки на жълтия метал от страна на Швейцарската национална банка. Ако на референдума на 30 ноември швейцарците отсъдят в полза на златото, централните банкери ще трябва да купят около 1500 тона метал за период от пет години, за да достигнат целта от 20 процента. А подобно мащабно “пазаруване” е магнит за спекулантите.















