Петчасовото заседание на временната парламентарна Комисия по бюджет и финанси на 29 октомври, сряда, забърка нова каша около КТБ. Но не толкова по въпроса струва ли си да бъде спасявана банката и как да стане това, колкото за реалните позиции на политическите сили в светлината на задкулисието. Още на следващия ден във Фейсбук под наслов “Моделът КОЙ отново се изплю в лицето на България!” беше издигнат призив за национален протест срещу проекта за решение на ДПС и ГЕРБ “за узаконяване на беззаконието и наливане на публични пари в КТБ”.
В общи линии тезата е, че решението на депутатите да отсрочат отнемането на лиценза на банката и поставянето й в несъстоятелност било “проект на мафията в полза на модела КОЙ”. Отправен е призив гласуваният от парламентарната бюджетна комисия проект от четири точки да бъде оттеглен незабавно. Сред постовете има и един, в който се казва следното: “Протестът се организира и ще се проведе от легитимното гражданско общество в България. Събитието за протеста създадох снощи аз – Петър Кърджилов, доктор по обществена комуникация и информационни науки на Софийския университет, член съм на Зелените и участвам в Протестна мрежа. Това обаче не е протест, организиран от Зелените. Другите админи са колеги от Протестна мрежа”.
И тук става интересно. Ако допуснем, че инициативата е породена единствено от загриженост за данъкоплатеца, който не бива да бъде товарен със спасяването на една частна банка, това би било уважително. И дори заслужава адмирации. Но истината е, че инициативата “Моделът КОЙ отново се изплю в лицето на България!” почива на една фалшива теза. Тя е, че депутатите са задължили Централната банка да спасява непременно КТБ с публични средства, а единствената цел на спасяването е данъкоплатецът да възстанови от джоба си провалените инвестиции на едрите вложители. Гласуваното решение не предвижда обаче такова нещо.
Първата точка предвижда Министерският съвет съвместно с БНБ и Комисията за финансов надзор да извършат анализ на Закона за БНБ, Закона за кредитните институции и Закона за гарантиране на влоговете в банките, въз основа на който да внесат в Народното събрание законодателни изменения. Тук изобщо не става въпрос за конкретния случай с КТБ, а за цялостен преглед на банковото законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз с цел постигане на ефективност по отношение на банковия надзор и гарантиране на стабилност в банковата ни система. И неслучайно тази точка срещна единодушна подкрепа, без изобщо да бъде коментирана. Кой би възразил да бъдат въведени допълнителни законови гаранции за ефективност в упражняване на банковия надзор, щом всеобщото мнение е, че той се е провалил в последните месеци?!
С втората точка Народното събрание се самозадължава в срок до 6 ноември 2014 г. да приеме законодателни изменения, които да осигурят изплащането на гарантираните депозити при условията и в сроковете, определени в правото на Европейския съюз. Става въпрос за прословутото изискване за изплащането им в 20-дневен срок след поставяне на съответната банка под особен надзор, вместо да се чака отнемането на лиценза й. Предложението, без всякакво съмнение, е резонно, защото това изискване е закрепено вече в евродиректива, която сме длъжни да транспонираме в националното си законодателство. Колебание имаше само по въпроса дали срокът за въвеждане на нейните изисквания да е толкова кратък, или да бъде удължен, тъй като самата директива предвижда това да стане до средата на следващата година. И тук съмнение в пристрастност към случая “КТБ” не може да има, въпреки позицията на червения депутат Румен Гечев, че въвеждането на това изискване било изключително опасно.
Гечев се аргументира с невъзможност гарантираните влогове да бъдат изплащани в толкова кратък срок, което обаче не може да бъде споделено. Идеята на директивата е да бъдат защитени вложителите, за да не чакат толкова дълго изплащането на средствата си. Вярно е, че в условията на валутен борд държавата не може да печата пари, но пък за сметка на това е длъжна да упражнява чрез БНБ стриктно и безкомпромисно надзорните си правомощия върху банковия сектор. Да, на заседанието се чуха предупреждения за крайната изнервеност на вложителите с гарантирани депозити в КТБ, но това не означава, че се прави промяна само заради тях. Да не говорим, че същата директива предвижда постъпателно съкращаване на срока за изплащане на гарантираните влогове, който трябва стане 7-дневен до 2024 година.
Да видим по какъв начин третата точка задължава БНБ да спасява задължително КТБ с публични средства. Ами по никакъв, освен че в текста присъства думата “задължава”. Той гласи следното: “Народното събрание, в срок до 6 ноември 2014 г., да приеме изменения в Закона за кредитните институции, които да задължат Българската народна банка да предприеме действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателна величина. Тук творчество от страна на депутатите също няма, защото това изискване е заложено в друга прясна директива – за възстановяването и преструктурирането на кредитните институции. В случая не става въпрос за лоша редакция на текста, която може да бъде изтълкувана погрешно.
От друга страна, редакцията е наистина неадекватна на изразеното от депутатите намерение да бъде преодолян за известно време т. нар. автоматизъм за обявяването в несъстоятелност специално за случая “КТБ”. Както и да четеш третата точка от решението, такова нещо няма. Парламентът задължава БНБ не да спасява КТБ, а да реагира незабавно при най-малката капиталова неадекватност във всяка една банка. И тази реакция не означава наливане на публични средства за възстановяване на определена банка, а прилагане на предвидените в Закона за кредитните институции мерки, чието прецизиране и евентуално разширяване е предвидено в първата точка от решението на депутатите. Но и не става въпрос за отнемане на лиценза, защото за оздравителни мерки в условията на банкова несъстоятелност е безпредметно да се говори.
Нито следа от задължение за БНБ да ощетява данъкоплатеца, като спасява КТБ, няма и в четвъртата точка на това решение. В нея Народното събрание “препоръчва на БНБ да сключи договор с международно юридическо лице, притежаващо опит в банковата дейност, което да проследи извършените от акционерите и администраторите на банката, както и на свързаните с тях лица, операции с активи, имущество, финансови инструменти и парични трансфери”. Но това, първо, е само препоръка и в нея става дума единствено за допълнителна експертиза от частно лице, която да внесе повече яснота по задавания от всички въпрос: “Къде са парите?”
А ден след заседанието на временната парламентарна бюджетна комисия управителят на БНБ Иван Искров порица решението й пред медиите по следния начин: “Ако банката е с проблеми, но с положителен капитал, БНБ я поставя под особен надзор и я оздравява. Ако банката е с отрицателен капитал, БНБ е длъжна да отнеме лиценза.” От което излиза, че ако БНБ е спазила закона безупречно, както твърди гуверньорът, към датата на поставяне на КТБ под особен надзор тя е имала проблеми, но е била с положителна капиталова адекватност. Но в резултат на предприетите от БНБ “оздравителни” мерки в рамките на специалния надзор се е отворила дупка в активите от 4.22 млрд лева.
Поредният автогол, господин Искров, и то какъв!














