Протест срещу “модела КОЙ” или пълна бъркотия?

Пет­ча­со­во­то за­се­да­ние на вре­мен­на­та пар­ла­мен­тар­на Ко­ми­сия по бю­джет и фи­нан­си на 29 ок­том­в­ри, сря­да, за­бър­ка но­ва ка­ша око­ло КТБ. Но не тол­ко­ва по въп­ро­са стру­ва ли си да бъ­де спа­ся­ва­на бан­ка­та и как да ста­не то­ва, кол­ко­то за ре­ал­ни­те по­зи­ции на по­ли­ти­чес­ки­те си­ли в свет­ли­на­та на зад­ку­ли­си­е­то. Още на след­ва­щия ден във Фейс­бук под нас­лов “Мо­де­лът КОЙ от­но­во се из­п­лю в ли­це­то на Бъл­га­рия!” бе­ше из­диг­нат при­зив за на­ци­о­на­лен про­тест сре­щу про­ек­та за ре­ше­ние на ДПС и ГЕРБ “за уза­ко­ня­ва­не на без­за­ко­ни­е­то и на­ли­ва­не на пуб­лич­ни па­ри в КТБ”.

В об­щи ли­нии те­за­та е, че ре­ше­ни­е­то на де­пу­та­ти­те да от­с­ро­чат от­не­ма­не­то на ли­цен­за на бан­ка­та и пос­та­вя­не­то й в не­със­то­я­тел­ност би­ло “про­ект на ма­фи­я­та в пол­за на мо­де­ла КОЙ”. От­п­ра­вен е при­зив гла­су­ва­ни­ят от пар­ла­мен­тар­на­та бю­джет­на ко­ми­сия про­ект от че­ти­ри точ­ки да бъ­де от­тег­лен не­за­бав­но. Сред пос­то­ве­те има и един, в кой­то се каз­ва след­но­то: “Про­тес­тът се ор­га­ни­зи­ра и ще се про­ве­де от ле­ги­тим­но­то граж­дан­с­ко об­щес­т­во в Бъл­га­рия. Съ­би­ти­е­то за про­тес­та съз­да­дох сно­щи аз – Пе­тър Кър­джи­лов, док­тор по об­щес­т­ве­на ко­му­ни­ка­ция и ин­фор­ма­ци­он­ни на­у­ки на Со­фийс­кия уни­вер­си­тет, член съм на Зе­ле­ни­те и учас­т­вам в Про­тес­т­на мре­жа. То­ва оба­че не е про­тест, ор­га­ни­зи­ран от Зе­ле­ни­те. Дру­ги­те ад­ми­ни са ко­ле­ги от Про­тес­т­на мре­жа”.

И тук ста­ва ин­те­рес­но. Ако до­пус­нем, че ини­ци­а­ти­ва­та е по­ро­де­на един­с­т­ве­но от заг­ри­же­ност за да­нъ­коп­ла­те­ца, кой­то не би­ва да бъ­де то­ва­рен със спа­ся­ва­не­то на ед­на час­т­на бан­ка, то­ва би би­ло ува­жи­тел­но. И до­ри зас­лу­жа­ва ад­ми­ра­ции. Но ис­ти­на­та е, че ини­ци­а­ти­ва­та “Мо­де­лът КОЙ от­но­во се из­п­лю в ли­це­то на Бъл­га­рия!” по­чи­ва на ед­на фал­ши­ва те­за. Тя е, че де­пу­та­ти­те са за­дъл­жи­ли Цен­т­рал­на­та бан­ка да спа­ся­ва неп­ре­мен­но КТБ с пуб­лич­ни сред­с­т­ва, а един­с­т­ве­на­та цел на спа­ся­ва­не­то е да­нъ­коп­ла­те­цът да въз­с­та­но­ви от джо­ба си про­ва­ле­ни­те ин­вес­ти­ции на ед­ри­те вло­жи­те­ли. Гла­су­ва­но­то ре­ше­ние не пред­виж­да оба­че та­ко­ва не­що.

Пър­ва­та точ­ка пред­виж­да Ми­нис­тер­с­ки­ят съ­вет съв­мес­т­но с БНБ и Ко­ми­си­я­та за фи­нан­сов над­зор да из­вър­шат ана­лиз на За­ко­на за БНБ, За­ко­на за кре­дит­ни­те ин­с­ти­ту­ции и За­ко­на за га­ран­ти­ра­не на вло­го­ве­те в бан­ки­те, въз ос­но­ва на кой­то да вне­сат в На­род­но­то съб­ра­ние за­ко­но­да­тел­ни из­ме­не­ния. Тук изоб­що не ста­ва въп­рос за кон­к­рет­ния слу­чай с КТБ, а за ця­лос­тен прег­лед на бан­ко­во­то за­ко­но­да­тел­с­т­во в съ­от­вет­с­т­вие с пра­во­то на Ев­ро­пейс­кия съ­юз с цел пос­ти­га­не на ефек­тив­ност по от­но­ше­ние на бан­ко­вия над­зор и га­ран­ти­ра­не на ста­бил­ност в бан­ко­ва­та ни сис­те­ма. И нес­лу­чай­но та­зи точ­ка срещ­на еди­но­душ­на под­к­ре­па, без изоб­що да бъ­де ко­мен­ти­ра­на. Кой би въз­ра­зил да бъ­дат въ­ве­де­ни до­пъл­ни­тел­ни за­ко­но­ви га­ран­ции за ефек­тив­ност в уп­раж­ня­ва­не на бан­ко­вия над­зор, щом все­об­що­то мне­ние е, че той се е про­ва­лил в пос­лед­ни­те ме­се­ци?!

С вто­ра­та точ­ка На­род­но­то съб­ра­ние се са­мо­за­дъл­жа­ва в срок до 6 но­ем­в­ри 2014 г. да при­е­ме за­ко­но­да­тел­ни из­ме­не­ния, ко­и­то да оси­гу­рят из­п­ла­ща­не­то на га­ран­ти­ра­ни­те де­по­зи­ти при ус­ло­ви­я­та и в сро­ко­ве­те, оп­ре­де­ле­ни в пра­во­то на Ев­ро­пейс­кия съ­юз. Ста­ва въп­рос за прос­ло­ву­то­то изис­к­ва­не за из­п­ла­ща­не­то им в 20-дне­вен срок след пос­та­вя­не на съ­от­вет­на­та бан­ка под осо­бен над­зор, вмес­то да се ча­ка от­не­ма­не­то на ли­цен­за й. Пред­ло­же­ни­е­то, без вся­как­во съм­не­ние, е ре­зон­но, за­що­то то­ва изис­к­ва­не е зак­ре­пе­но ве­че в ев­ро­ди­рек­ти­ва, ко­я­то сме длъж­ни да тран­с­по­ни­ра­ме в на­ци­о­нал­но­то си за­ко­но­да­тел­с­т­во. Ко­ле­ба­ние има­ше са­мо по въп­ро­са да­ли сро­кът за въ­веж­да­не на ней­ни­те изис­к­ва­ния да е тол­ко­ва кра­тък, или да бъ­де удъл­жен, тъй ка­то са­ма­та ди­рек­ти­ва пред­виж­да то­ва да ста­не до сре­да­та на след­ва­ща­та го­ди­на. И тук съм­не­ние в прис­т­рас­т­ност към слу­чая “КТБ” не мо­же да има, въп­ре­ки по­зи­ци­я­та на чер­ве­ния де­пу­тат Ру­мен Ге­чев, че въ­веж­да­не­то на то­ва изис­к­ва­не би­ло из­к­лю­чи­тел­но опас­но.

Ге­чев се ар­гу­мен­ти­ра с не­въз­мож­ност га­ран­ти­ра­ни­те вло­го­ве да бъ­дат из­п­ла­ща­ни в тол­ко­ва кра­тък срок, ко­е­то оба­че не мо­же да бъ­де спо­де­ле­но. Иде­я­та на ди­рек­ти­ва­та е да бъ­дат за­щи­те­ни вло­жи­те­ли­те, за да не ча­кат тол­ко­ва дъл­го из­п­ла­ща­не­то на сред­с­т­ва­та си. Вяр­но е, че в ус­ло­ви­я­та на ва­лу­тен борд дър­жа­ва­та не мо­же да пе­ча­та па­ри, но пък за смет­ка на то­ва е длъж­на да уп­раж­ня­ва чрез БНБ стрик­т­но и без­ком­п­ро­мис­но над­зор­ни­те си пра­во­мо­щия вър­ху бан­ко­вия сек­тор. Да, на за­се­да­ни­е­то се чу­ха пре­дуп­реж­де­ния за край­на­та из­нер­ве­ност на вло­жи­те­ли­те с га­ран­ти­ра­ни де­по­зи­ти в КТБ, но то­ва не оз­на­ча­ва, че се пра­ви про­мя­на са­мо за­ра­ди тях. Да не го­во­рим, че съ­ща­та ди­рек­ти­ва пред­виж­да пос­тъ­па­тел­но сък­ра­ща­ва­не на сро­ка за из­п­ла­ща­не на га­ран­ти­ра­ни­те вло­го­ве, кой­то тряб­ва ста­не 7-дне­вен до 2024 го­ди­на.

Да ви­дим по ка­къв на­чин тре­та­та точ­ка за­дъл­жа­ва БНБ да спа­ся­ва за­дъл­жи­тел­но КТБ с пуб­лич­ни сред­с­т­ва. Ами по ни­ка­къв, ос­вен че в тек­с­та при­със­т­ва ду­ма­та “за­дъл­жа­ва”. Той гла­си след­но­то: “На­род­но­то съб­ра­ние, в срок до 6 но­ем­в­ри 2014 г., да при­е­ме из­ме­не­ния в За­ко­на за кре­дит­ни­те ин­с­ти­ту­ции, ко­и­то да за­дъл­жат Бъл­гар­с­ка­та на­род­на бан­ка да пред­п­ри­е­ме дейс­т­вия за оз­д­ра­вя­ва­не на бан­ки­те, ко­га­то соб­с­т­ве­ни­ят им ка­пи­тал ста­не от­ри­ца­тел­на ве­ли­чи­на. Тук твор­чес­т­во от стра­на на де­пу­та­ти­те съ­що ня­ма, за­що­то то­ва изис­к­ва­не е за­ло­же­но в дру­га пряс­на ди­рек­ти­ва – за въз­с­та­но­вя­ва­не­то и прес­т­рук­ту­ри­ра­не­то на кре­дит­ни­те ин­с­ти­ту­ции. В слу­чая не ста­ва въп­рос за ло­ша ре­дак­ция на тек­с­та, ко­я­то мо­же да бъ­де из­тъл­ку­ва­на пог­реш­но.

От дру­га стра­на, ре­дак­ци­я­та е на­ис­ти­на не­а­дек­ват­на на из­ра­зе­но­то от де­пу­та­ти­те на­ме­ре­ние да бъ­де пре­о­до­лян за из­вес­т­но вре­ме т. нар. ав­то­ма­ти­зъм за обя­вя­ва­не­то в не­със­то­я­тел­ност спе­ци­ал­но за слу­чая “КТБ”. Как­то и да че­теш тре­та­та точ­ка от ре­ше­ни­е­то, та­ко­ва не­що ня­ма. Пар­ла­мен­тът за­дъл­жа­ва БНБ не да спа­ся­ва КТБ, а да ре­а­ги­ра не­за­бав­но при най-мал­ка­та ка­пи­та­ло­ва не­а­дек­ват­ност във вся­ка ед­на бан­ка. И та­зи ре­ак­ция не оз­на­ча­ва на­ли­ва­не на пуб­лич­ни сред­с­т­ва за въз­с­та­но­вя­ва­не на оп­ре­де­ле­на бан­ка, а при­ла­га­не на пред­ви­де­ни­те в За­ко­на за кре­дит­ни­те ин­с­ти­ту­ции мер­ки, чи­е­то пре­ци­зи­ра­не и евен­ту­ал­но раз­ши­ря­ва­не е пред­ви­де­но в пър­ва­та точ­ка от ре­ше­ни­е­то на де­пу­та­ти­те. Но и не ста­ва въп­рос за от­не­ма­не на ли­цен­за, за­що­то за оз­д­ра­ви­тел­ни мер­ки в ус­ло­ви­я­та на бан­ко­ва не­със­то­я­тел­ност е без­п­ред­мет­но да се го­во­ри.

Ни­то сле­да от за­дъл­же­ние за БНБ да още­тя­ва да­нъ­коп­ла­те­ца, ка­то спа­ся­ва КТБ, ня­ма и в чет­вър­та­та точ­ка на то­ва ре­ше­ние. В нея На­род­но­то съб­ра­ние “пре­по­ръч­ва на БНБ да склю­чи до­го­вор с меж­ду­на­род­но юри­ди­чес­ко ли­це, при­те­жа­ва­що опит в бан­ко­ва­та дей­ност, ко­е­то да прос­ле­ди из­вър­ше­ни­те от ак­ци­о­не­ри­те и ад­ми­нис­т­ра­то­ри­те на бан­ка­та, как­то и на свър­за­ни­те с тях ли­ца, опе­ра­ции с ак­ти­ви, иму­щес­т­во, фи­нан­со­ви ин­с­т­ру­мен­ти и па­рич­ни тран­с­фе­ри”. Но то­ва, пър­во, е са­мо пре­по­ръ­ка и в нея ста­ва ду­ма един­с­т­ве­но за до­пъл­ни­тел­на ек­с­пер­ти­за от час­т­но ли­це, ко­я­то да вне­се по­ве­че яс­но­та по за­да­ва­ния от всич­ки въп­рос: “Къ­де са па­ри­те?”

А ден след за­се­да­ни­е­то на вре­мен­на­та пар­ла­мен­тар­на бю­джет­на ко­ми­сия уп­ра­ви­те­лят на БНБ Иван Ис­к­ров по­ри­ца ре­ше­ни­е­то й пред ме­ди­и­те по след­ния на­чин: “Ако бан­ка­та е с проб­ле­ми, но с по­ло­жи­те­лен ка­пи­тал, БНБ я пос­та­вя под осо­бен над­зор и я оз­д­ра­вя­ва. Ако бан­ка­та е с от­ри­ца­те­лен ка­пи­тал, БНБ е длъж­на да от­не­ме ли­цен­за.” От ко­е­то из­ли­за, че ако БНБ е спа­зи­ла за­ко­на бе­зуп­реч­но, как­то твър­ди гу­вер­ньо­рът, към да­та­та на пос­та­вя­не на КТБ под осо­бен над­зор тя е има­ла проб­ле­ми, но е би­ла с по­ло­жи­тел­на ка­пи­та­ло­ва адек­ват­ност. Но в ре­зул­тат на пред­п­ри­е­ти­те от БНБ “оз­д­ра­ви­тел­ни” мер­ки в рам­ки­те на спе­ци­ал­ния над­зор се е от­во­ри­ла дуп­ка в ак­ти­ви­те от 4.22 млрд ле­ва.

По­ред­ни­ят ав­то­гол, гос­по­дин Ис­к­ров, и то ка­къв!