Първи ноември се оказа дата, на която една немалка група младежи у нас решиха да сложат маски, да гримират лицето или тялото си с червена боя, да наденат костюми на вещици и пирати и да празнуват "типичния" празник за българите "Хелоуин". Истинска загадка обаче остава каква част от тях се сетиха, че на същата дата е задушница и Денят на народните будители.
За други, като Иван Славчов например, първи ноември бе денят, в който се завърна победоносно на своя "трон". Защото точно на тази дата новият парламентарен шеф Цецка Цачева назначи със своя заповед Славчов за главен секретар на парламента. А тази позиция хич не е маловажна. Човекът, който я заема, на практика е вторият по важност в йерархията на парламента след самия председател, защото управлява бюджета на Народното събрание, подписва договори, документи за търгове, обществени поръчки и т.н. Под контрола на главсека е и цялата администрация, която той назначава и уволнява. А в случай че Народното събрание се разпусне предварително, то той става едноличен негов шеф до избора на нов председател.
Славчов обаче има голям опит като сив кардинал в парламента. Той заемаше тази длъжност от началото на кабинета "Борисов" през 2009 г. и напусна на 17 февруари тази година, без да обяви конкретна причина, като с това се изгубиха и дирите му. Но както добре знаем, такива като него никога не се губят, само чакат удобния момент пак да излязат на сцената.
И ако някой вече си е казал, че това е просто поредното политическо назначение, нека чете нататък. Вярно, преди време Иван Славчов бе общински съветник на ГЕРБ в Монтана и повече от свързан с най-голямата партия в 43-ото Народно събрание. Но е вярно също, че главните секретари не са част от политическите кабинети и не се назначават с еднолично решение на партийния шеф в съответното ведомство, а се избират чрез конкурс по чл.10 от Закона за държавния служител (ЗДС). Освен това в закона е записано, че конкурсите за главен секретар се провеждат от специална комисия. Такъв конкурс, при назначението на Славчов, разбира, се нямаше. Или, с други думи, още едва-едва започнала работа председателката на Народното събрание Цецка Цачева погазва държавните нормативи.
Разбира се, липсата на конкурс винаги може да се обясни с извършването на вътрешен подбор или преместване на служител от една администрация в друга, колкото и невъзможно да изглежда това в конкретния случай. По тази причина репортер на "БАНКЕРЪ" потърси новия стар главен секретар на Народното събрание на служебния му телефон, за да разберем как точно се е случило неговото назначение. От кабинета му обаче обясниха, че въпросите, на които търсим отговор, ще бъдат предадени и по-късно ще върнат обаждане. Такъв отговор действително дойде на следващия ден. Секретарката на г-н Славчов обясни, че той много иска да отвърне, но в момента е зает… вероятно, с подготовката на нови обществени поръчки. Няма съмнение обаче, че Иван Славчов е доста ценен за новите-стари управници. През 2012 г. той направи всичко възможно да нагласи обществената поръчка за купуването на возила за депутатите от една конкретна компания. Тогава Сметната палата го глоби с 3000 лв., но очевидно "неудобството" си е струвало.
Колкото до мигновеното уволнение на предшественичката му Петя Гладилова, ще направим следното уточнение: служебните правоотношения на главните секретари са безсрочни (§74 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител от 2006 г.) и не могат да бъдат прекратени по политически съображения. Това може да стане само по взаимно съгласие; едностранно от страна на служителя, с подаването на писмено заявление; при съкращаване на длъжността или закриване на съответната администрация и други обстоятелства, записани в чл.106 и 107 от ЗДС. Главният секретар може да бъде уволнен и дисциплинарно, когато не изпълнява задълженията си. Разбира се, не е никак трудно управници да се "разберат" с назначените от техните предшественици главни секретари за доброволното освобождаване на поста.
"Приемам своята смяна нормално. Във времето, когато бях главен секретар, си свърших работата като хората", каза пред "БАНКЕРЪ" Гладилова. По думите й този тип назначения би следвало да стават чрез конкурс, но ако се погледне назад във времето, едва ли ще бъде намерено такова. А за обществените поръчки, които бяха направени – като последната подписана, която е за закупуването на вилици, лъжици, тигани и каква ли не посуда и оборудване за кухнята на Народното събрание, тя не пожела да говори. "Всяка поръчка е премислена, преди да бъде пусната не само от мен, а и от доста хора, които се занимават с тях. Мисля, че няма нужда да го коментираме", заяви тя.















