Законът за гарантиране на влоговете ще бъде поредното бойно поле, на което ще се сблъскат политическите сили в Народното събрание. Първият скандал вече е налице. Депутати от "БСП лява България" внесоха в парламента свое предложение за промяна на въпросния нормативен документ. В него те са записали, че извънредните вноски, които банките правят, за да попълнят недостига на парични средства във Фонда за гарантиране на влоговете, трябва да бъде 2% от депозитната база.
В момента депозитната база е около 60 млрд. лв. и 2% от нея са 1.2 млрд. лева. Представете си какво ще се случи, ако кредитните институции направят разходи за 1.2 млрд. лева. Защото вноските във фонда са разходи за банките. Целият банков сектор ще излезе на загуба и за да я възстанови, ще вдигне лихвите по кредитите. Тези по депозитите вече са между 2 и 3% годишно и едва ли могат да бъдат намалявани допълнително. Ефектът от всичко това е ясен и въобще няма да се понрави на банковите клиенти, но тях кой ги пита?
Истинската заплаха от предложението на "БСП лява България" обаче е за стабилността на валутния борд. И това става абсолютно ясно от писмото, което УС на БНБ внесе в четвъртък до председателя на Народното събрание Цецка Цачева. В него се казва, че законопроектът противоречи на устройствения закон на БНБ и на действащите от 01.07.1997 г. до днес принципи на валутния борд". Според Централната банка "законопроектът противоречи на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Република България е призвана да съблюдава правото на ЕС и да го прилага в своя вътрешен правен ред".
Управителният съвет на БНБ обръща внимание на факта, че чл. 123, параграф 1 от ДФЕС установява забрана за парично финансиране от страна на ЕЦБ и националните централни банки "в полза на институции, органи, служби или агенции на ЕС, органи на централната власт, регионални, местни или други органи на публичната власт, други органи, регулирани от публичното право, или публични предприятия на държавите-членки“. Забранява се също прякото закупуване от страна на ЕЦБ или националните централни банки на дългови инструменти от тези публични предприятия. Според БНБ Фондът за гарантиране на влоговете е именно „орган, регулиран от публичното право“ по смисъла на чл. 123 от ДФЕС.
От законопроекта на "БСП лява България" се създава впечатлението, че депутатите на тази парламентарна група или не познават структурата на депозита на управление "Банково", или нарочно се опитват да създадат ситуация, която да предизвика поредната финансова нестабилност. Депозитът по същество е собственият капитал на БНБ и се намира в пасива на управление "Емисионно" и по тази причина е част от валутния борд. Намаляването на този депозит води автоматично до намаляване на валутния резерв, който е активът на управление "Емисионно". В депозита, чийто общ размер е 5.22 млрд. лв., се включват всички резерви, заделени от превишения на приходите над разходите на БНБ за изминали години – общо около 2 млрд. лева. Там са сумите, получени от преоценки на златния резерв – също около 2 млрд. лева, и участието на БНБ в капитала на групата на МВФ и на Световната банка, срещу което може да бъде получено финансиране, но по много сложна процедура. Ползването на пари от този депозит освен намаляване на валутния резерв може да предизвика слухове, че БНБ се декапитализира или че част от златния резерв се продава. И в двата случая негативното отражение върху общественото мнение ще е налице. И не е изключено точно такива ефекти да преследва в дългосрочен план левицата със своето предложение за промени в Закона за гарантиране на влоговете.
