Революция в работата и отговорностите на Фонда за гарантиране на влоговете ще настъпи, ако правителството, а след това и Народното събрание приемат предложения от Министерството на финансите проектозакон уреждат работата на тази държавна структура. Държавна е защото дейността и сега и занапред се урежда със закон, нищо че парите които тя трупа по правило се събират от търговските банки. И точно по отношение на тези вноски се прави първата революционна промяна. В проектозакона се предлага те да бъдат изчислявани по специална методика , която да определя размера на вноската за всяка една отделна банка съобразно нейния рисков профил. Това е една стара идея която бе лансирана преди близо осем години когато председателя на Фонда бе сегашния член на управителния му съвет Бисер Манолов. И по принцип тя е правилна, защото е справедливо банките, които водят по консервативна политика и поемат по малко риск да плащат по-ниски вноски от тези които са по-агресивни. Въпросът тук е как ще се изчислява рисковия профил на всяка една кредитна институция. В проекта е записано, че методиката ще се определя от БНБ със специална наредба на БНБ. И това е логично. За цялото общество обаче е изключително важно каква ще е същността на тази
методика за оценка на риска.
Гражданите които не са изкушени от финансовата материя ще задат въпроса: Защо? Крактият отговор е че методиката е важна първо за да има достатъчно пари във фонда, които да му позволят да изпълни без проблем своите задължения при положение, че и най-голямата банка у нас фалира. Ако идеята е Фонда да покрива влогове само в средни по големина и малки банки, нека това да бъде казано, за да знаят хората. Второ методиката е важна, защото вноските във фонда са пряк разход за банките и за да го покрият обикновено те начисляват този разход в цената на своите услуги, които предлагат на клиентите си – кредити, разплащания и т.н. Трето определянето на рисково претеглени вноски е един вид регулация върху дейността на банките – ако водиш по рискова политика, плащаш повече, затова си помисли дали си струва да я водиш. А воденето на по-рискова политика, както се видя от случая с КТБ е пряко свързана с интересите на клиентите на всяка една банка. Затова методиката е важна за гражданите и фирмите. Искат или нея ефектите от нея са директно на техния гръб. Самата методика може да бъде изградена на
три принципа.
Първият е рисковият профил, а от там и вноската на всяка една банка да бъде изчислявана по механизъм базиран на системата CAMELOS, която БНБ използва за оценката на риска на заемите, активите, мениджмънта, приходите ликвидността и операциите на всяка една кредитна институция у нас. Проблемът е че при CAMELOS оценките се дават на базата на проверките на инспекторите от "банков надзор" на място или както те казват на терен. Такива проверки се правят във всяка банка най-много един път годишно.А в проектозакона се казва, че оценките за нуждите на Фонда и за определяне на рисковопретеглените вноски трябва да се актуализират на всяко тримесечие. Това означава, че във всяка една от 24-те банки у нас на всеки три месеца трябва да влизат инспекторски екипи. За да бъде изпълнена тази задача екипа от инспектори на управление "Банков надзор" трябва да бъде увеличен от сегашните 30 човека на минимум 100 души. А това на свои ред ще доведе до ангажиране на значителни средства от страна на БНБ. Толкова значителни че за няколко поредни години БНБ може да не отчете превишение на приходите над разходите, което ще я лиши от възножността да прави вноски в бюджета.
Вторият принцип на който може да бъде съставена методиката за рисково претеглените вноски е тя да стъпи на оценката, която БНБ дава за рисковия профил на банките е тя да стъпи на системата CAEL – при която се оценява само кредитния портфейл, активите приходите и ликвидността на отделните кредитни институции. Тя работи на базата на данните, които банките подават в БНБ по електронен път. Разбира се чрез различни софтуери тези данни се оценяват, но достоверността им не може мигновено да бъде проверена на място. Което означава, че могат да заблудят наздора, а от там и съзнателно да предизвикат изкривяване на оценката за рисковия си профил с цел да намалят вноската си във Фонда. При сегашното равнище на доверие в БНБ и в управление "Банков надзор" едва ли някой ще е склонен да пренебрегне подобни опасения.
Третият принцип е БНБ да изработи напълно нова методика за оценка на риска на банките за целите на определянето на вноските им. И тук остават вече повдигнатите въпроси, кой ще проверява за достоверността на данните и дали е достатъчно оценката да се прави на базата на дистанционно получена информация.
По неясни причини проектозакона намалява
основата върху която ще се прави вноската във Фонда.
В сегашния Закон за гарантиране на влоговете пише че тя се изчислява върху цялата влогова база на всяка една отделна банка. В проекта за нов закон публикуван на страницата на Министерството на финансите става ясно, че ако той бъде приет, вноската вече ще се определя върху общия размер на гарантираните влогове във всяка една банка. За сравнение ще кажем, че за цялата банкова система разликата между общата сума на гарантирани и негарантирани влогове от порядъка на 15 млрд. лева. С толкова ще намалее базата върху която се определят вноските на банките, ако те се смятат на въз основа само на гарантираните, а не на всички влогове. При сегашните нива на привлечените средства от граждани и фирми в банките това означава, че във Фонда ще влизат по близо 75 млн. лева по-малко отколкото ако вноската е върху всички спестявания. При сегашният явен недостиг на средствата във Фонда такива облекчения са странни.
Непонятна е логиката и на един друг текст в проектозакона, който дава възможност на Фонда да спре набирането на вноски когато средствата в него достигнат 0.8% от общия размер на гарантираните влогове в банковия сектор. Сигурно авторите на проектозакона ще кажат, че това е изискване по европейска директива. Само че както се оказа, тези директиви са приложими за държави с развита икономика и които не са във Валутен борд. При тях ако стане нещо първо помощ за закъсалата кредитна институция идва от местната централна банка или от ЕЦБ и след това от държавата и до изплащане на влогове въобще не се стига. Така е в напредналите икономически страни, но както показа практиката, не и в България. У нас Фонда разполага с 2.1 млрд. лв. които са 3.5% от цялата депозитна база във финансово-кредитния сектор. И тези пари сега се оказват недостатъчни. А проектозакона ни предлага не само да се редуцира общия размер на влоговете върху който се изчисляват вноските, но и да се въведе с пъти по-нисък праг при който той може да реши да не събира такива вноски. Това е не само необосновано от гледна точка на икономическите реалности у нас, но и ще блокира бъдещите ангажименти на Фонда, който авторите на проектозакона смятат да му възложат. Според текстовете на чл. 23 той ще се превърне в
кредитор от последна инстанция.
Явно случаят с КТБ показа и на българските държавници че липсата на институция, която може незабавно и независимо от правителството и политиците в парламента, да даде финансова подкрепа на подложена на ликвидна атака банка е огромна заплаха за националната сигурност. Стана ясно, че Валутния борд забранява БНБ да играе ролята на такъв кредитор, а да се разчита на здравия разум на лотиците в такава ситуация е просто една скъпоструваща илюзия. Факт е че преди да поискат поставянето на КТБ под специален надзор, мениджърите й са помолили Фонда за ликвидна подкрепа. Устно а не писмено. И са получили отказ. В проектозакона се регламентира изрично, че Фонда оказва такава подкрепа. Разбира се това негово право и обвързано с много на брой условия, които заслужават отделна публикация, но все пак в това отношение е направена сериозна крачка напред.Въпросът е как Фонда ще може да оказва подобна подкрепа, ако не разполага с достатъчно средства. Същият въпрос стои и по отношение на всички хубави нововъведения предложени в проекта. Там се казва, че влоговете ще бъдат изплащани в срок от 7 дни след отнемане на лиценза на банката или от датата в която БНБ установи, че депозитите, че влоговете в една кредитна институция са неналични. Последната промяна е направена заради наказателната процедура образувана ни от Европейската комисия по повод огромното забавяне на изплащането на влоговете в КТБ. Предложените текстове в проекта ще дадат възможност на вложителите на банки поставени под специален надзор бързо да получат влоговете си без да чакат отнемането на лиценза им. Въпросът е че за да може всички тези хубави нововъведения да бъдат изпълнявани безпроблемно, във фонда трябва да има пари. И по-точно много пари. Ако преценката се прави въз основа на размера на гарантираните влогове във всяка една от петте най-големи банки ще се види, че Фонда постоянно трябва да разполага с около 6 млрд. лева, за да може да изпълни ангажиментите си, ако с някоя от тях не дай си боже някога нещо се случи.
