Нова държавна задлъжнялост, плах растеж и свит дефицит ни очакват догодина. Неща, които никого не изненадват на фона на грубия фискализъм, който се стеле над държавните финанси още от Дянков насам. Накратко, това предвижда проектобюджетът за 2015 г., публикуван във вторник, 25 ноември, на сайта на Министерството на финансите.
Но! Имаме и малък повод за радост. Правителството и парламента се готвят да хвърлят и един бегъл поглед към бизнеса. Явно разбрали, че държавни програми хазна не хранят и козметични централизирани промени в доходите бедност не лекуват.
Затова и в едно изречение бюджетът за следващата година е:
Нов дълг за 8.1 млрд. лв. при свиване на дефицита до 3%, вдигане на пенсионната възраст с четири месеца с малък „швейцарски“ жест към третата възраст, без промени в минимална заплата, осигуровки и акцизи.
С новия дълг България ще се „поевропейчи“. Вече няма да имаме символични нива на заборчаването, а максимално нарастване на държавния дълг към края на годината до 24.5 млрд. лв., или почти 30% от БВП при разрешени от Маастрихт до 60 на сто. Иронията в това изречение е, че голяма задлъжнялост е разрешената на силните, работещите икономики, защото могат да я обслужват надеждно. За малка едва жива държава като България, която има рейтинг само една стъпка над инвестиционния, голямата задлъжнялост може да стресне инвеститорите. Ще вземем раздутия държавен щат – предвижда се намаляване на разходите за заплати в бюджетната сфера с 10%, за да направим индексация на пенсиите от 1 юли с 1.9% по швейцарското правило. Заедно с проектобюджета е публикувана и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2015-2017 г., според която догодина икономическият растеж ще бъде 0.8 на сто. След това се очаква плавно възстановяване на икономиката на страната и икономически растеж от 1.5 % през 2016 г. и 2.3 % през 2017 г. – благодарение основно на вътрешното търсене.
Въпреки че финансовият министър Владислав Горанов предупреди, че свиване на дефицита с повече от 0.5% от година в година е трудно постижимо според световната практика, на хартия ще бъде предвидено той да падне от 3.7% до под 3 на сто. Намаляването ще стане с приходите от увеличения максимален осигурителен доход, от вдигането на данъка върху лихвите по депозитите от 6% догодина на 10 на сто и на осигуровките за земеделските производители, както и отмяната на данъчното облекчение за доходите, не превишаващи 12 минимални работни заплати.
„Реформаторският щрих“ в бюджета за догодина се свежда до свиването с 400 млн. лв. на разходите за администрацията, включително и за заплати и осигурителни вноски в бюджетната сфера с 10%, чийто ефект се оценява на над 300 млн. лева.
Правителството планира от засилване контрола върху разходите в здравеопазването и ограничаване на разходите за здравноосигурителни плащания да спести над 80 млн. лева.
Отменя се и публичната инвестиционна програма, въведена от правителството на Пламен Орешарски, за финансиране на проекти на министерства и общини.
Рамката на Бюджет 2015 е изготвена на база консервативна прогноза за основните макроикономически показатели, реалистична оценка за приходите, както и при рестриктивно планиране на разходите, посочват от финансовото министерство. Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие. Продължават дейностите за преодоляване на натрупаните вътрешни диспропорции между регионите. През 2015 г. ще продължи изпълнението на оперативни проекти, насочени към генериране на заетост и доходи в регионите, поставят си за цел от ведомството на Владислав Горанов.
