Софтуерният бизнес в България достига 1.74% от БВП на България за 2014 година. Той е и един от най-бързо развиващите се сектори в страната и има изявен експортен потенциал, стана ясно по време на представянето на тазгодишното издание на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
През последните години делът на българския софтуерен бранш от БВП на страната се е увеличил близо три пъти, разкрива проучването, изготвено от независимата консултантска компания CBN – Pannof, Stoytcheff & Co. по поръчка на БАСКОМ.
Прогнозите за тази година са, че приходите в сектора ще нараснат с 15 на сто и ще достигнат 1.373 млрд. лева.За сравнение през миналата година те са в размер на 1.198 млрд. лева и отбелязват ръст от 11% спрямо предходната година и 500% спрямо нивото от 2005 година.
Повече от 60% от приходите на софтуерните компании в България са генерирани от износ на високотехнологични продукти и услуги.
Проучването показва още, че в софтуерния бранш работят едни от най-висококвалифицираните и най-добре заплатените специалисти в България. Средното възнаграждение в сектора е четири пъти по-високо от средното за страната. През тази година се очаква средното брутно възнаграждение на месечна база да е 3510 лева, което представлява 5% ръст на годишна база. През миналата година то е било 3330 лева, 10% по-високо спрямо предходния период.
По общ размер на изплатените възнаграждения софтуерният бизнес е най-големият технологичен работодател в България, като изпреварва телекомуникационния бранш и центровете за отдалечена поддръжка.
Очаква се работните места в бранша през 2014 г. да достигнат 17 хиляди. Техният брой нараства ежегодно с 6 до 10 на сто. От 2005-а насам ръстът на заетите в сектора е 334%. IT специалистите представляват 80 на сто от всички служители в бранша, а една трета от тях са жени. Повече от 90% от работните места пък са заети от младежи под 35-годишна възраст, става ясно още от изследването.
В сектора непрекъснато има нови отворени позиции, което се дължи на факта, че има недостиг на IT специалисти в компаниите. За запълването на работните места за софтуерни архитекти, софтуерни разработчици и IT консултанти на компаниите се нуждаят от над 10 седмици.
През 2013 г. софтуерната индустрия е платила данъци към хазната, възлизащи на 205 млн. лева. От тях 86 млн. лв. са ДДС, 15 млн. лв. – данък печалба, 57 млн. лв. – социални осигуровки, а 47 млн. лв. – от ДОД.
Браншът има потенциала да удвои обема на платените данъци през следващите пет години и те да надминат половин млрд. лева. Събираемостта на данъците пък е на изключително високо ниво поради спецификата на бранша и липсата на сив сектор, става още ясно от изследването
Прогнози
40% от анкетираните от БАСКОМ специалисти очакват увеличение на приходите на IT индустрията в България с 25 на сто през 2015 година. 27% пък вярват, че ръстът ще е от 10%, докато 16 на сто не смятат, че ще има промяна. 11% от респондентите смятат, че ръстът на приходите ще достигне 50%, а едва 6% очакват известно намаляване на приходите.
Данните показват, че IT секторът е сред най-устойчивите в България и бележи ежегоден двуцифрен ръст по всички разгледани показатели.
Проблеми и предложения
Основният проблем пред IT сектора в страната е, че бързото му развитие през последните години води до това, че капацитетът му започва значително да надвишава възможностите на образователната система в страната. За да може България да продължи развитието и налагането си като високотехнологичен хъб в Югоизточна Европа и инкубатор за иновативни старт-ъп компании, индустрията трябва да вземе няколко основни мерки, посочват от БАСКОМ.
Една от тях е издаването на т.нар. „сини карти“, които биха позволили привличането на квалифицирани специалисти от страни извън Европейския съюз. Този ход би довел до намаляване на настоящия дефицит в сектора.
В дългосрочен план от бранша настояват за дълбоки структурни реформи в образователната система, които да бъдат съобразени с изискванията на бизнеса.
На първо място трябва да се промени концепцията за учебния предмет "Информационни технологии", който в момента е „пропиляно време“. Идеята на асоциацията е той да се превърне в предмет по „мислене, системи, творчество и дизайн с информатика“. За да се случи това, ще е необходима преквалификация на учителите. Идеята е предметът да използва съдържанието на всички други предмети като среда за реализация на такова мислене.
Вторият проект включва сравнителното изследване на добрите практики в България и създаването на система за иновации в образованието. Според Джонев е необходимо да бъде изградена система за оценяване на тези практики, която да насърчава добрите резултати и да потиска лошите.
Третият проект предвижда възстановяването на професията „програмист“ за всички желаещи ученици от 9-и до 12-и клас. По думите на Джонев в момента има работна група, която изгражда учебната програма за такъв предмет.
На четвърто място според специалиста е необходима промяна на политиката по отношение на подпомагането на хората, които искат да се преквалифицират и да преминат от сектори с ниска добавена стойност към такива с висока добавена стойност.
