Кметовете дават 10% печалба

снегорин магистрала

Колко време е необходимо на администрацията на Министерския съвет да подготви промени в правилника за прилагането на даден закон, пък бил той и за обществените поръчки? Два-три месеца изглеждат предостатъчни за подобно начинание, но на нашенските държавни експерти им бяха потребни цели седем месеца, за да си свършат работата. На практика от 30 април, когато предишното Народно събрание измени и допълни Закона за обществените поръчки, той е в ситуация stand-by, тъй като се чакаше актуализацията на правилника за прилагането му. Без него много от разпоредбите де факто няма как да се изпълняват. И именно поради това бе даден преходен период до 1 октомври за влизането на промените в сила. Но както често се случва у нас, срокът не бе спазен. Едва през тази седмица (2 декември) Министерският съвет публикува проект на въпросния документ, който според плановете ще бъде гласуван на 17 декември.

Като оставим настрана ефективността на чиновниците, на преден план излиза резултатът от техните усилия. А той е повече от интригуващ, защото колкото и невероятно да звучи, с дългоочаквания правилник е определена нормата на печалба при изпълнението на определен вид публични търгове. Става дума за едно от най-спорните нововъведения в норматива, което предизвика скандал в пленарната зала при гласуването през пролетта – т.нар. in house поръчки. Те дават право на кметове или министри да наемат по собствена преценка, без конкурс, подчинените им дружества за различни цели. Спорният момент е, че възложителите могат да им плащат колкото намерят за добре и по този начин да злоупотребят с публичните средства. Досега обаче тази възможност не е прилагана, тъй като липсваше методика за ценообразуването в тези конкретни случаи. И ето че сега, с правилника за прилагане на закона, деликатният въпрос ще бъде уреден. 

По принцип усилието като цяло изглежда абсурдно, защото няма как например строителството на един и същи обект да струва еднакво в София и в Луковит, но правителствените експерти явно са дали всичко от себе си, за да се справят със задачата. В крайна сметка те не са заложили конкретни цени за изпълнението на съответните услуги, а са фиксирали максималната норма на печалбата, която ще може да получи общинското или държавното предприятие. Тя ще е до 10% от стойността на разходите за изпълнението на поръчката. В уникалната за пазарна икономика методика за ценообразуването е записано, че "съобразно вида на възлаганите дейности разходите, съставляващи общата калкулация, могат да обхващат": разходи за материали, за амортизация на дълготрайни материални и нематериални активи, за заплати, трудови и др. възнаграждения, за осигуровки, здравно обслужване и др. подобни, за гориво-смазочни материали, електрическа или топлинна енергия, за транспорт, за разрешителни, лицензи, сертификати, за застраховане на активи, служители и работници, за доставки и складиране… Само че подобен ход несъмнено ще бъде остро критикуван, защото пак остава загадка кой и как ще определи себестойността на услугите, върху която да бъде начислена печалбата? Разтегливите като ластик понятия реално ще позволят на всеки кмет да разпише необосновано раздути разходи за почистването, да речем, на уличната мрежа и впоследствие да си прибере обратно под масата изкуствената надценка. Пък нека формално фирмата, чийто принципал пак е той, да печели само 10 на сто.

Иначе в методиката е отбелязано, че преди сключването на договор за in house поръчки възложителят трябва "да се убеди, че фактическата себестойност е определена, като са взети под внимание единствено разходите, необходими за изпълнение на възлаганата дейност, съобразно нейния обем и времетраене, включително и като изиска от изпълнителя да представи разчети за начина, по който е определена себестойността по всеки елемент". По-нататък се казва, че равнището на разходите по отделните елементи трябва да е определено така, че да е гарантирана тяхната обективност. Не е ясно обаче как ще се случи тази обективност при наличието на явен конфликт на интереси между възложителя и изпълнителя при този вид процедури.

"За обективни се приемат такива равнища на разходите, които са разчетени в съответствие с действащи правила и стандарти за определянето им или обичайно биха се отчели за изпълнение на същата или сходна дейност от независим икономически оператор", обясняват чиновниците. Но и това дава доста широко поле за различни тълкувания и съответно коренно различни цени. Ето защо ще е интересно да видим дали министрите и по-специално вицепремиерът Томислав Дончев, който беше доста резервиран към приемането на модела на in house поръчките в началото на тази година, ще предложат някакви поправки.

Колкото до останалите точки в правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, те до голяма степен са свързани с избора на външни експерти за членове на комисиите за разглеждане и оценка на офертите. През април депутатите от 42-рото Народно събрание решиха определянето на въпросните външни експерти да става чрез жребий, за да се предотвратят възможностите за корупция. Досега изискването бе неприложимо поради липсата на подробни правила. Но те вече са разписани и от тях става ясно, че ще се използва специализиран модул, достъпен чрез Портала за обществени поръчки на ресорната агенция. Възложителят ще задава критериите, а системата произволно ще избира експертите, които ги покриват.

Интересна подробност е, че с правилника е определено и максималното възнаграждение от 20 хил. лв., което ще може да получи привлеченият към оценителната комисия външен експерт. На пръв поглед сумата изглежда страшно голяма, но не бива да забравяме, че при някои търгове за стотици милиони евро (б.а – каквито са тези за магистралите например) трябва да се обработят десетки хиляди страници, което отнема месеци непрекъснат труд. Освен това ако избраният експерт е от единия край на страната, а се налага да работи в другия, ще има немалко разходи за път и квартира.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст