"В банковата система съществуват много сериозни буфери, които да гарантират нейната стабилност". Това заяви Чавдар Златев, член на управителния съвет на Първа инвестиционна банка на кръгла маса, посветена на актуалното състояние на банковия сектор в България.
Ликвидните активи на банковата система, изключвайки тези на КТБ, надхвърлят 30% от всички активи в системата, обясни Златев и допълни, че нивото е над средното за Европа.
Печалбата на банките към края на годината се очаква да се повиши спрямо 2013 г. и да достигне до около 850 млн. лв., което представлява приблизително около 8% възвръщаемост на собствения капитал, отбеляза банкерът и подчерта, че това също е един допълнителен буфер за банките.
Златев представи и поглед върху банковата система без данните за групата КТБ, които показват, че депозитите нарастват с 5 млрд. лв., за последната една година до септември 2014-a.
Според него този ръст показва, че населението в страната продължава да спестява активно и се въздържа от поемането на рискови инвестиции. Златев коментира още, че предпазливостта на хората е обяснима и заради сътресенията в страната през 2013 г. и още по-турбулентната 2014 г., която бе съпътствана и от политическа криза. В същото време обаче, повишението на депозитите с 5 млрд. лв. показва и че хората вярват в банковата система.
"Надяваме се 2015-а да е спокойна и това да върне доверието на хората, така че те отново да инвестират в икономиката", заяви още банкерът.
По отношение на кредитирането Златев подчерта, че ръстът на кредитите към физически лица, както и ипотечните, така и потребителските за разглеждания период, е нулев. Според него хората се притесняват да купуват жилища и не са предразположени и към теглене на кредит за потребителски нужди, а основният фактор за това вероятно е високата безработица.
Системата има възможност да посрещне търсенето на кредити, но такова практически не съществува в момента, то е доста слабо.
За последната година потребителското банкиране няма ръст, въпреки множеството рекламни кампании на банките с промоционални лихвени проценти, отбеляза банкерът. Позитивното според него е, че фирменото кредитиране отбелязва ръст от малко под 1 млрд. лева.
Забавянето на кредитирането според Златев може да се дължи и на това, че проектите, които търсят финансиране се приемат за прекалено рискови от банките.
Той определи прогнозата на Министерството на финансите за ръст на потребителското кредитиране с 0.2% и на фирменото с 1.8% за 2015 г. като прекалено консервативна. От своя страна Златев прогнозира растеж на кредитирането за 2015 г. от 3%, като по-голямата част от заемите ще бъдат фирмeни.
Банкерът подчерта още, че в момента лихвите по кредитите и по депозитите са най-ниските, които сме виждали от въвеждането на валутния борд в България през 1997 г. до днес. "При ръст на депозитите е неизбежно лихвите по депозитите да не намаляват". Според него е нормално да се очаква допълнително понижение и през 2015 година.
На въпрос защо лихвите у нас все още са по-високи от средните нива в Европа, Златев отговори, че рискът в България е различен от този в Западна Европа. "Дори ликвидната подкрепа, оказана на ПИБ е на доста по-висока цена отколкото тази, която получават банките в Западна Европа", допълни банкерът. Той подчерта, че е необходимо в България да се помисли за създаване на работещ механизъм за ликвидна подкрепа на банки.
Златев обясни още, че е необходима е обществена дискусия и сериозен дебат за ползите и негативите от присъединяването на страната ни към Единния банков надзорен механизъм на ЕС. Той подчерта, че освен положителните елементи съществуват и негативни такива, като например факта, че надзираваните банки плащат такси за това. Ако България стане член на надзорния механизъм, това означава, че първите три най-големи банки ще бъдат под директен надзор и индиректно всички други, обясни Златев.
