Със заложения дефицит от 3% проектобюджетът на страната за следващата година нарушава Закона за публичните финанси. В този закон, приет при последните издихания на Симеон Дянков като финансов министър, е записано, че бюджетите на страната трябва да са с положително салдо или балансирани. Ако се наложи дефицит, той не може да е над 2%, и то в краткосрочната бюджетна прогноза, като през следващите години той трябва да се нулира.
Попитахме Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика, защо нарушаваме закона. Тя отговори, че това е масова практика в България и не е изненадана. Практиката в други страни била да се търси отговорност на финансовия министър. При нас обаче не били предвидени санкции при неизпълнение, с което законът имал един вид препоръчителни функции.
Друг един въпрос обаче измъчва „БАНКЕРЪ“: „Скри ли управляващата коалиция
излишък в бюджета
на страната за следващата година?" Това обаче е въпрос, на който ще ни отговорят в края на 2015-а?
Засега има само подозрения. Първият довод е, нека го наречем, общополитически. Идват местни избори след по-малко от година. Те никак не са маловажни, защото, въпреки или може би поради мажоритарната си същност, те показват най-дълбоките политически предпочитания на гласоподавателите. Затова и резултатите от тях са симптоматични – те проектират резултатите на бъдещ парламентарен вот. Затова и централната власт по неписан закон трябва да се погрижи за вота по места. А това няма как да стане с други пари, освен от бюджетен излишък, който Министерският съвет разпределя без санкциите на парламента.
Джобните на властта
– това е първата теза.
На второ място, силно оспорвани от опозиция и аналитици са събираемостта на приходите и големият дефицит. Затова бюджет 2015 беше наречен „мързелив“ и „ленив“. Институтът за пазарна икономика предложи алтернативен държавен бюджет за 2015 г. с приходи от близо 30 млрд. лв. и дефицит от 1. 5 млрд. лв., което значи 1.8% от БВП, вместо заложената в приетия на първо четене основен финансов закон на страната дупка от 3 процента.
Отчайващо ниският, „догонващ“ уж растеж от 0.8% е мотивиран от три фактора. На първо място, това е най-прясната прогноза на Еврокомисията за България, и е за ръст от 0.6%, въпреки че преди време МВФ, Световната банка и Европейската инвестиционна банка предвиждаха числа около 1.5 на сто. На второ място, това е прогнозата за спад в цените на горивата, а на трето – прогнозата за свиване на заетостта догодина само с 0.2 на сто.
Иначе при приемането и на този бюджет – нищо ново. А и няма как да е – всеки бюджет отразява вижданията на мнозинството. Друг е въпросът, че те се делят на правилни (мотивирани), политически правилни (партийно мотивирани) и неправилни (партийно спекулативни, както беше бюджетът за тази година). По принцип и трите вида съображения
ритуално се атакуват от опозицията
След като 130 народни представители от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ приеха документа на 8 декември, вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев посочи, че това не е съвършеният, но е "възможният бюджет".
С по-други думи го наименува финансовият министър Владислав Горанов. Той гледа на него като на преходен бюджет, защото каза, че той е „първата стъпка за изготвяне на стабилен и реалистичен бюджет“.
В средносрочен период е планирано намаление на дефицита със стъпка от 0.5 на сто всяка следваща година и съответно постигане на бюджетен дефицит от 2.5% от БВП за 2016 г. и 2% от БВП за 2017 година.
Основните приоритети в бюджет 2015 били политиката за гарантиране на финансовата стабилност и постепенната финансова консолидация, както и ефективното управление на европейските фондове. Министърът посочи, че в световен мащаб прогнозите за развитието на икономическата активност са неблагоприятни. За страните от еврозоната съществува риск от по-продължителен период на ниска инфлация и дори дефлация, добави Горанов.
През 2015 г. в България се очаква забавяне на реалния растеж на БВП до 0.8% заради ниското вътрешно търсене, а през следващите две години се очаква то да се ускори, посочи Горанов. Забавените инфлационни процеси ще допринесат за номинален по-нисък растеж на българската икономика, добави той. Очаква се през 2015 г. нивото на безработицата слабо да се понижи – до 11.7 процента.
Владислав Горанов посочи, че в актуализираната средносрочна програма към бюджета се предвижда повишаване на минималната работна заплата от началото на следващата година с 20 лв. – до 360 лв., от средата на 2015 г. – с още 20 лв. – до 380 лв., и от 1 януари 2016 г. минималната работна заплата да се повиши до 420 лв., а от 1 януари 2017 г. – до 460 лева. В пенсионната политика ще продължи да действа "швейцарското правило", а в социалната сфера приоритет остава защита на уязвимите социални групи. Повишаването на акцизните ставки до достигане на минималните нива на ЕС се предвижда да започне от началото на 2016 г. и през 2017 г., т.е. догодина сме с мораториум.
За 2015 г. се предвижда запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на ДОО и участието на държавата в осигуряването за фонд "Пенсии" на нивата от 2014 г., както и на размера на здравноосигурителната вноска на нивото от 2014 година. За 2015 г. се определя максимален осигурителен доход за всички осигурени лица в размер съответно на 2600 лв., като се предвижда този доход да бъде запазен до 2017 г. включително. От 1 януари 2015 г. се предвижда увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители до размера на минималния осигурителен доход на останалите самоосигуряващи се лица – от 240 на 420 лева.
Менда Стоянова, ГЕРБ:
Тежко наследство
"След управлението на БСП има неизпълнение на приходите с над 1 млрд. лв., а в сферата на МВР са останали 127 млн. лв. необезпечени разходи, 50 млн. лв. са необезпечените социални разходи, а 70 млн. лв. – необезпечените разходи в земеделското стопанство. Към това трябва да се добавят и спрени европейски фондове поради неоценяване на европейските програми, затлачването им и създаване по този начин на проблеми за фирмите бенефициенти и на общините."
Алиосман Имамов от ДПС:
Дянковска работа
"Почти всички прогнози в бюджета за 2015 г. са направени при един твърде песимистичен сценарий. Нереалистично е да се очаква основен двигател в растежа да е потреблението, а да се подценява ролята на инвестициите. Бюджетът за 2015 г. може да се определи като бюджет на продължаващата депресия и задълбочаващата се бедност. Това е проектобюджет, подобен на бюджетите от ранния период на Симеон Дянков. През следващата година България ще продължи да бъде най-стабилният бедняк в Европейския съюз."
Румен Гечев, "БСП лява България":
Бюджет на застоя
"Това е бюджет на икономическия застой. Заложените в бюджета показатели за икономическия растеж – 0.8%, са стряскащи. Европейската и световната икономики са в растеж. А ние? Кои са проектите ни в следващите години, кои индустрии ще развиваме? Прави впечатление колосалният държавен дълг от 8 млрд. лева."
Чавдар Пейчев, БДЦ:
Цел – оцеляване
"Това е бюджет на оцеляването. Предвижда се увеличаване на данъчната тежест на гражданите. Има прекалено завишени буфери, които ще се изразходват непрозрачно от правителството. В бюджета няма и дума за електронното правителство, липсват мерки за увеличаване на икономическия растеж."
Радан Кънев, Реформаторски блок:
Плащаме кражбите
"Доста дългата традиция на НС да гласува бюджетите безропотно се е изродила в недобри бюджети като този, който се обсъжда днес. Този бюджет ще осигури малко икономии и много малко растеж, но това са реалностите.
Дефицитът е 3%, не за да може да се инвестира и да се правят реформи, а защото трябва да се плати кражбата от българските данъкоплатци заради безстопанственото поведение на ДАНС, БНБ и други институции. Ресурсът за реформи е изяден, няма как законодателни решения за реформи да бъдат отразени в бюджет 2015, защото няма достатъчно ресурс за това."
Волен Сидеров, „Атака“:
Колониален бюджет
"В проекта е заложен твърде малък ръст на икономиката. Наблюдава се недофинансиране на секторите здравеопазване и образование. Не са предвидени и средства за БДЖ. От 1997 г. България не е самостоятелна държава, ние нямаме право да емитираме пари. Сега ни се предлага един колониален бюджет. Промяна може да стане само ако променим модела – да излезем от колониалния модел."
Борислав Борисов, АБВ:
Няма мерки за растеж
"Приемаме основните параметри на бюджета, независимо от рестриктивния му характер. Приходната част обаче е доста консервативна като цяло и се базира на занижен ръст. Не виждаме мерки за насърчаване на икономическия растеж, не виждаме увеличаване на събираемостта на приходите. Според нас основната слабост на бюджета е, че в него не се открояват политики, как при това положение ще се реализират реформите в секторите."
