Историята показва, че където Гърция настъпва, Италия непременно ще я последва. В момента, докато инвеститорите стягат редиците в очакване на гръцките президентски избори, които могат да потопят кабинета на премиера Андонис Самарас, Рим е изправен пред собствена дилема – определяне на новия италиански държавен глава, след като Джорджо Наполитано намекна, че смята да се оттегли от поста през идната година.
За разлика от Гърция, където ролята на президента е по-скоро церемониална, в Италия нещата са по-различни. Там президентските правомощия се разширяват по време на политически кризи, включително и до задълженията за разпускане на парламента, насрочване на нови избори и назначаване на премиер. Именно 89-годишният Наполитано посочи през февруари 39-годишния Матео Ренци за министър-председател. А това превръща наближаващото състезание за наследник на най-възрастния след Втората световна война италиански държавен глава в шоу, което ще предопредели съдбата на най-младия италиански премиер. Професорът по история в университета "Луис" в Рим – Джовани Орсина, посочва, че "в Италия президентският вот често се използва, за да се навреди на политическите лидери, които са станали прекалено влиятелни, а Ренци в момента е най-силният".
Досега Матео Ренци печелеше от ниските разходи за обслужване на задълженията на периферията на еврозоната, за което заслуга има "клетвата" на съгражданина му Марио Драги – председател на Европейската централна банка, да брани общността на еврото. Но времето му да постигне успех при реформирането на склерозиралата икономическа и административна система на страната, което ще помогне за преодоляване на рекордно дългата рецесия, изтича. В късните вечерни часове на 5 декември международната рейтингова агенция "Стандард енд пуърс" понижи дългосрочната кредитна оценка на Ботуша от "ВВВ" на "ВВВ-" – най-ниската степен в инвестиционната скала. Причината – слабият ръст и ниската конкурентна мощ подкопавали възможностите за стабилно обслужване на огромния италиански публичен дълг. Финансовите министри на еврозоната пък обявиха на 8 декември, че поставят Италия в режим на превантивни мерки заради сериозната опасност бюджетът й да се окаже в противоречие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз. Да не говорим за недоволството на гражданите срещу високата безработица и промените на трудовото законодателство. Последният голям протест се проведе в Милано и Торино на 12 декември, когато два италиански профсъюза – CGIL и UIL, свикаха национална стачка срещу закона, улесняващ работодателите да уволняват служители. Демонстрацията парализира работата на градския транспорт, на болниците и училищата и на гражданската администрация в цялата страна. Всъщност срещу трудовите реформи освен профсъюзите се обявиха и отделни членове на собствената Демократическа партия на премиера. В резултат одобрението за него падна от 54% през октомври на 49% през ноември.
Досега Ренци си осигуряваше подкрепата на парламента за повечето непопулярни стопански мерки чрез вотове на доверие. Последният импас бе за попълване на вакантните места в Конституционния съд, като кворумът бе постигнат след десетки тайни гласувания на кандидатите, подкрепени от политическата сила на министър-председателя. За да настани свой човек за президент, Ренци ще трябва да маневрира през доста по-дълбоките води на италианската политика. Това ще означава сделки и временни съдружия с "елементи" от партията на бившия италиански премиер Силвио Берлускони – "Форца Италия", и на бившия комедиен актьор Беппе Грило – движение "Пет звезди".
Държавният глава се избира от специална колегия, в която влизат около 950 национални законодатели и 58 регионални делегати. За да спечели всеки от първите три кръга, кандидатът трябва да получи квалифицирано мнозинство от две трети от гласовете, докато за четвъртия "рунд" е достатъчно обикновено мнозинство. Процедурата може да отнеме няколко дни, защото в рамките на един ден се допускат само два кръга. Досегашната практика показва крайности и в двете посоки. Например президентът Франческо Косига бе избран през 1985-а само за ден, докато един от предшествениците му – Джовани Леон, пое поста през 1971-а след цели 23 вота.
Не е изключено и този път ключът към успешен избор да се окаже Берлускони. Номинацията на претендента може да пропука крехкото съгласие между бившия трикратен италиански премиер и Ренци, известно като "Пакт Назарено", по името на улицата, където е централата на Демократическата партия. Именно там се състоя срещата между двамата, месец преди Ренци да отнеме властта от съпартиеца си Енрико Лета. На нея те се договориха за обща стратегия за прокарване на конституционни реформи, приемане на нов изборен закон и създаване на стабилно правителство. Ако Ренци се скара с Берлускони, вместо нов президент ще има предсрочни избори.
Засега все още няма конкретни номинации за поста на Наполитано. "Дежурното" име е Марио Драги, когото Берлускони определи като подходяща кандидатура в интервю за "Кориере дела сера" на 29 ноември. Спрягат се и имената на Валтер Велтрони – бивш кмет на Рим и лидер на партията на Ренци, както и на Пиетро Грасо – председател на парламента, който по закон ще е временно управляващ след оттеглянето на Наполитано. Според политически наблюдатели Драги, който има амбиция да изкара пълния си мандат начело на ЕЦБ, ще е кандидатурата от последна инстанция, точно както в момента е и Наполитано.
