Слабата инерция на растежа в еврозоната, както и засилените геополитически рискове имат потенциала да доведат до отслабване на доверието и особено на частните инвестиции. Това се посочва в месечния бюлетин на Европейската централна банка за декември. Според експертите на ЕЦБ в допълнение към това недостатъчният напредък при структурните реформи в държави от еврозоната представлява основен риск за влошаване на икономическите перспективи.
Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през ноември 2014 г. е 0,3 % спрямо 0,4 % през октомври. В сравнение с предходния месец това отразява основно по-силно понижение на инфлацията на цените на енергоносителите и малко по-слабо годишно увеличение на цените на услугите. Като се вземат предвид настоящите условия на много нисък темп на инфлация, важно е да се направи оценка на общото въздействие на неотдавнашната динамика на цените на петрола върху средносрочните тенденции при инфлацията и да се предотврати пренасянето върху инфлационните очаквания и формирането на заплатите.
На фона на неотдавнашната динамика на цените на петрола, от съществено значение е да се напомни, че предвижданията и прогнозите се основават на технически допускания, особено за цените на петрола и обменните курсове. Въз основа на наличната информация към средата на ноември, към момента на приключването на макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от декември 2014 г. се предвижда годишната ХИПЦ инфлация да достигне 0,5 % през 2014 г., 0,7 % през 2015 г. и 1,3 % през 2016 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от септември 2014 г. стойностите са коригирани значително надолу. Тези корекции отразяват основно по-ниските цени в евро на петрола и въздействието на низходящите корекции на перспективата за растеж, но те все още не включват поевтиняването на петрола през последните няколко седмици след крайната дата на прогнозите. През следващите месеци би могло да се наблюдава възобновена низходяща динамика на годишния темп на ХИПЦ инфлация, с оглед на неотдавнашното допълнително поевтиняване на петрола.
Управителният съвет ще продължи да следи внимателно рисковете пред перспективите за ценовата динамика в средносрочен план. В този контекст той ще съсредоточи вниманието си по-специално върху възможните последици от забавената динамика на растежа, геополитическите събития, динамиката на обменния курс и цените на енергоносителите, както и отражението на мерките на паричната политика върху икономиката. Управителният съвет също така ще бъде особено бдителен по отношение на общото въздействие на неотдавнашната динамика на цените на петрола върху средносрочната тенденция при инфлацията в еврозоната.
Що се отнася до паричния анализ, данните за октомври 2014 г. подкрепят оценката за забавен базисен прираст на широките пари (М3), като годишният темп на прираст през октомври е на равнище 2,5 %, без промяна спрямо септември. Годишният прираст на М3 все така е подпомаган от неговите най‑ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 6,2 % през октомври.
Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция допринася за подпомагането на икономическата активност. Все пак, за да се засили инвестиционната активност, да се насърчи създаването на работни места и да се повиши растежът на производителността, е необходим решителен принос от други области на политиките. По-специално в редица държави е необходимо да се ускори решителното осъществяване на реформи на продуктовия и трудовия пазар; нужни са и действия за подобряване на бизнес средата за фирмите. От съществено значение е ефикасното и надеждно осъществяване на структурните реформи, тъй като това ще повиши очакванията за по-високи доходи и ще насърчи фирмите да увеличат инвестициите сега, ускорявайки икономическото възстановяване. Фискалните политики следва да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно осигурят устойчивост на дълга в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, който запазва ролята си на котва на доверието. Всички държави следва да използват наличните възможности за постигане на комплекс от фискални политики, които в по-голяма степен благоприятстват растежа. Планът за инвестиции за Европа, който Европейската комисия обяви на 26 ноември 2014 г., също ще допринесе за възстановяването.
