Руският президент Владимир Путин увери сънародниците си на 18 декември, че икономиката на страната ще се възстанови след драматичния спад на националната валута през тази година. Но не се чу какво лечение предлага.
По време на продължилата три часа традиционна пресконференция в края на годината Путин посочи, че външни фактори са виновни за икономическите проблеми на страната и каза, че украинската криза е създадена от Запада, който е издигнал "виртуална" берлинска стена, за да възпре Русия. Въпреки настойчивостта на журналистите Путин не сподели точно как ще оправи руското стопанство, което, според руския министър на икономиката е попаднало в "перфектната буря", завихрена от ниски цени на петрола, от западните санкции за Украйна и от световните финансови проблеми. Президентът заяви за пореден път, че Русия трябва да разнообрази стопанството си, за да намали зависимостта му от приходите от износ на петрол и сподели, че при най-неблагоприятния сценарий страната ще се възстанови до две години.
Рублата се обезцени с около 45% спрямо щатския долар, като най-резкият срив се случи през първите два дни на тази седмица, когато руските пари потънаха до 80.10 рубли за долар и над 100 рубли за едно евро. След като "Банк России" не успя да овладее ситуацията с изненадващото увеличение на основната си лихва до 17%, на извънредно нощно съвещание на руския кабинет на 16 декември бе приет спешен пакет от мерки. Най-важните – по оценка на банковия анализатор от "УралСиб кепитъл" Наталия Березина, са решението банките да използват валутния курс от третото тримесечие при оценка на претеглените съобразно риска активи и наложеният мораториум върху всекидневното осчетоводяване съобразно пазарния курс. По оценка на агенция "Блумбърг" руските компании имат задължения за около 20.3 млрд. щ. долара, които не са в рубли и които те трябва да издължат преди края на март 2015-а.
Според Ксения Юдаева – първи заместник-председател на "Банк России", пакетът от мерки трябва да балансира търсенето и предлагането на валутния пазар и да помогне за стабилизирането на рублата и за погасяването на външните задължения на банките. В допълнение, финансовото министерство започна да продава чуждестранната валута, останала по сметките му, и заяви, че рублата е "силно подценена". Съветник на финансовия министър каза, че остатъчните суми, с които ведомството ще подкрепи националната валута, са еквивалентни на 7 млрд. долара.
Ден по-късно, на 19 декември, Долната камара на парламента прие проектозакон, който ще позволи рекапитализация на местния банков сектор с 1 трлн. рубли (16.5 млрд. щ. долара). Това са част от мерките за защита на руските кредитни институции срещу санкциите на Запада. Държавната дума е провела и трите необходими гласувания на нормативният акт, който трябва да бъде одобрен от Горната камара и подписан от Путин. По този начин банките ще могат да получават допълнителния капитал още от началото на 2015-а, като това се отнася за институциите от системна значимост – "Банк России" поясни, че в страната има около 60 системно важни банки.
Като допълнителна мярка за осигуряване на допълнителна ликвидност в банковата система "Банк России" осигури почти 488 млрд. рубли чрез специална репо-операция с тридневен срок, тъй като на 18 декември лихвите, които си начисляват банките за еднодневни заеми, скочиха до 27.3 процента.
Ударните мерки дадоха резултат и качиха руската валута до около 59 рубли за един щатски долар в 15 ч. местно време на 19 декември в Москва. Лихвите по "оувърнайт" депозитите пък се понижиха до 19.5%, след като ден по-рано скочиха до 22 процента.
Популярността на Путин не пострада – въпреки всички санкции и трудности и въпреки предупреждението му, че руснаците вероятно ще трябва да затегнат коланите и да се лишат от доста придобивки, тя остава над 81 процента.
