Мачкат “ТЦ-ИМЕ” по схемата “Белведере”

Румяна Ченалова

Скандалът с българския бизнес на френския производител на алкохолни напитки "Белведере Груп" разтресе съдебната власт, която се втурна да спасява безобразния си имидж с проверки на Висшия съдебен съвет (ВСС), на съдебния инспекторат и на прокуратурата. В същото време гробно мълчание обгръща друг случай, в който съдията от Софийския градски съд Румяна Ченалова е приложила подобна схема, позволяваща недобросъвестна намеса в дружество с огромни обороти. Става въпрос за "ТЦ-ИМЕ" АД, на което Ченалова преди близо половин година натриса временен синдик. И въпреки че е образувала производството по несъстоятелност без нужните доказателства, а дългът въз основа на който Ченалова го открива, е отдавна платен, тя отказва упорито да вдигне наложените обезпечителни мерки.

За някои аспекти на този казус "БАНКЕРЪ" вече писа. Но след като гръмна скандалът "Гнили ябълки", се оказва, че Ченалова прилага еднотипна схема. И ВСС не може повече да мълчи, тъй като на 16 декември е сезиран със сигнал, в който използването  на тази схема спрямо "ТЦ-ИМЕ"  е описана с факти. Ако съветът си позволи да не включи в проверката и този случай, това ще покаже не само че е разпънат чадър над Ченалова. То ще е демонстрация на двоен стандарт, обясним единствено с тежка задкулисна обвързаност. В полза не на правосъдието, а на частни интереси.

Съвпаденията са поразителни. В началото на юни дружеството "Сиболе Сървисис Инкорпорейтид" с капитал 1000 лв. и едноличен собственик Гергана Ангелова депозира в СГС молба, с която иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на "ТЦ-ИМЕ" и основния акционер в него – EFV International Financial Ventures Limited. Наред с това "Сиболе" иска налагането на обезпечителни мерки – назначаване на временен синдик и налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на двете дружества. Делото попада на известния вече "случаен" принцип у Ченалова, която изпълнява безотказно всички искания на Ангелова. 

"Сиболе" се позовава на цесия, с която купува от "Техноекспортстрой" ЕАД негово вземане от EFV  на сумата 14.5 млн. евро. Цедентът и цесионерът се оказват на практика един и същ. Договорът за цесия е сключен между "Сиболе" с едноличен собственик Гергана Ангелова и "Техноекспортстрой" с изпълнителен директор същата Гергана Ангелова. Вземането произтича от договор за поръчка, с който  "Техноекспортстрой" (подписът е пак на Гергана Ангелова) възлага на EFV да прави за него задгранични инвестиционни проучвания – т. нар. инвестиционен дю дилиджънс. Съгласно договора въпросната сума трябва да бъде платена авансово до 31.10.2012 година. Това обаче не се случило и договорът бил развален. EFV не е върнало парите по него нито на цедента "Техноекспортстрой", нито на цесионера "Сиболе". 

Подобно на делото с фирмите на "Белведере Груп" Ченалова приема за чиста монета твърденията на кредитора, без да има доказателства, че "Техноекспортстрой" ЕАД е платило сумата, за която сега претендира. Представен е единствено договорът за поръчка, от който следва, че тя би трябвало да бъде платена. Ченалова нито се опитва да провери дали това се е случило, нито се притеснява от длъжностните превъплъщения на Ангелова. Съдийката приема безкритично и тезата, че може да образува дело за несъстоятелност спрямо EFV, която е регистрирана на Британските Вирджински острови.

В определението си тя се позовава на посоченото в молбата на "Сиболе": че островите са част от територията на Великобритания и съответно на Европейския съюз, поради което се прилага Регламент (ЕО) № 1346/2000 г. на Съвета. Съгласно регламента съдилищата на държавата членка, "на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност". В Решение на Съвета 2013/755/ЕС, което е от края на ноември миналата година, обаче е предвидено изключение – този общ режим не се отнася за отвъдморските страни и територии (ОСТ) на Евросъюза. В него изрично е казано следното: "Договорът за функциониране на ЕС (ДФЕС) и следващото от него вторично законодателство не се прилагат автоматично по отношение на ОСТ, с изключение на някои разпоредби, които изрично предвиждат обратното."

Нещо повече – дори в посочения регламент от 2000 г. пак изрично е посочено, че той "не се прилага в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, ако е несъвместим със задълженията по отношение на фалита и ликвидацията на неплатежоспособни дружества, които произтичат от споразумения в рамките на Британската общност". Тоест самата Великобритания изключва приложението на общностното право спрямо себе си в определени случаи. Но българският съд го прилага на доверие – без доказателства и в пряко нарушение на ДФЕС.

За да обоснове исканията си срещу EFV, "Сиболе" развива и тезата, че дружеството е действало като скрит съучастник, който прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник. В този случай съгласно Търговския закон производство по несъстоятелност се открива не само по отношение на неплатежоспособния търговец, но и на скрития съучастник. Цитирани са данни от годишния финансов отчет на "ТЦ-ИМЕ" за 2012 г., според които то има задължения в размер на 157 млн. лв. и вземания за 381 млн. лева. "Сиболе" твърди, че тези суми са по търговски заеми между "ТЦ-ИМЕ" и EFV и че са превеждани чрез сметките на същите дружества в Корпоративна търговска банка (КТБ).

Съдебната практика е обаче категорична, че наличието на свързаност между лицата по търговски сделки само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод за скрито съучастие. Обратното би означавало всяко откриване на производство по несъстоятелност на дружество да повлича след себе си същото действие по отношение на неговите редовни контрагенти. По тази причина скритото съучастие е правна фигура, която се приема от съда изключително рядко. Причина за слабото й приложение е и обстоятелството, че е твърде трудна за доказване. Справка в правноинформационната система „Апис“ пък показва, че нито един друг български съдия не е налагал такива обезпечителни мерки при твърдения за скрито съучастие. За съдия Ченалова обаче твърденията на кредитора са достатъчно и категорично доказателство. А че съдебната практика е по-различна, очевидно не я притеснява.

В молбата на "Сиболе" е направено и друго фриволно твърдение – че "ТЦ-ИМЕ" и EFV са извършвали незаконно кредитиране като финансови институции, без да имат лиценз за това. Доказателства също липсват, като в молбата е направено предположението, че са налице данни, "които ще бъдат подробно установени с помощта на вещо лице по настоящото производство". И понеже експертиза няма, изводът за незаконното кредитиране е основан на големите обороти между двете дружества. Кой обаче извършва незаконна кредитна дейност, предоставяйки кредити на едно-единствено лице, при това свързано с него чрез участие в капитала?

За разлика от дружествата на "Белведере", за които при откриване на производството по несъстоятелност наистина има данни, че са губещи, показателите на "ТЦ-ИМЕ" са добри. И Ченалова го признава в определението си. Тя се позовава на годишния финансов отчет, в който печалбата му е над 17 млн. лева. И казва следното: "На този етап от развитието на производството не е изслушана експертиза, която да установи обективния факт на недобро финансово състояние и на действия от страна на длъжниците, с които да увреждат кредиторите си." 

Както и в случая "Белведере", Ченалова налага исканите обезпечителни мерки, без да има заключение на вещо лице. За временен синдик на двете дружества с общо 5 хил. лв. заплата е назначена Даниела Куцева. В хода на производството пък става напълно ясно коя е "правилната" и коя е "неправилната" страна по делото. След като го образува и налага обезпечителните мерки, Ченалова започва да прилага номера, с които да забави решаването му по същество. Вместо да използва специалните кратки срокове за разглеждане на молбата (14-дневен) и за решаване на спора по същество (тримесечен), тя прилага общата процедура по Гражданскопроцесуален кодекс, в която подобни срокове няма. "Грешката" забавя делото с месеци – нищо че така игнорира целта на специалния режим – да действа защитно именно с бързината си.

Подобно на случая "Белведере", след като удовлетворява бързо и на доверие молбата на "Сиболе" (в рамките на шест дни), Ченалова започва да се гаври с насрещната страна. "ТЦ-ИМЕ" подава на свой ред молба за отмяна на допуснатите обезпечения още на 19 юни. По нея и до ден-днешен няма отговор. С други думи – за исканията на едната страна стигат шест дни, а за исканията на другата не стигат и шест месеца. И опитите на "ТЦ-ИМЕ" да ускори хода на делото с т. нар. жалби за бавност удрят на камък. Нищо че дружеството прави това, което са направили и поставените в същата ситуация две фирми на "Белведере" – представя доказателства, че се е издължило.

Първо е представено платежно нареждане, че "Си Ди Дивелопмънтс" АД  нарежда от сметката й в КТБ да бъдат преведени на "Сиболе" 14.5 млн. евро. Както и при "Белведере", парите плаща друг, защото сметките на "ТЦ-ИМЕ" са запорирани. Ченалова обаче не лови вяра на платежното нареждане и иска банково удостоверение за операцията. То е представено броени дни по-късно, като в него изрично е казано, че парите са преведени по нареждане на EFV и че преводът е връщане на аванса по договора за поръчка. Ченалова не приема и удостоверението с аргумента, че е подписано от отстранените изпълнителни директори на КТБ. След още няколко дни й представят ново удостоверение, подписано този път от квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчев. 

Ченалова пак не е удовлетворена – сега се хваща за това, че плащането е станало без одобрението на синдика и че той самият трябва да направи проверка за него в КТБ. Куцева обаче заявява, че не може да направи проверката, защото достъпът до банката е затруднен. Всъщност временната синдичка не прави дори опит да поиска данните, довеждайки ситуацията до пълен абсурд. От една страна, съдът вече разполага с данните, които тя трябва да му представи. От друга страна, всички органи са длъжни да изпълняват съдебните разпореждания, за които може да бъде издадено и съдебно удостоверение. А от трета страна очевидно никой в КТБ – нито отстраненото й ръководство, нито квесторите имат намерение да укриват въпросните данни, след като вече са ги удостоверили с официални документи. 

Още една илюстрация, че схемата "Белведере" Ченалова прилага и в делото "ТЦ-ИМЕ", е, че веднага след назначаването си временната синдичка иска от съда разрешение да сключи договор за охрана на офиса на длъжника "ТЦ-ИМЕ" на столичния бул. "Цар Борис III". Куцева си избира за охранител "Делта гард" ООД, същата фирма, която колегата й Панайот Велков ползва като временен синдик на дружествата на "Белведере". Този път обаче Ченалова не може да се оправдае, че не е одобрявала цената за охраната, както направи пред ВСС по случая "Белведере". В молбата на Куцева от 16 юни е посочено, че иска да наеме гардовете съгласно условията на приложените към нея  проектодоговор и оферта за остойностяване на охранителната услуга. И още същия ден Ченалова удовлетворява молбата с резолюция.

Сумата е 25 хил. лв. месечно, които се изплащат вече шести месец за сметка на "ТЦ-ИМЕ", без да има какво да се охранява. Договорът с "Делта гард" е за охрана на документация, движимо имущество и софтуерни масиви, каквито обаче в офиса няма. Софтуерните масиви са иззети още при акцията на прокуратурата, с която започна ударът срещу Цветан Василев и КТБ. А документацията и компютрите са изнесени от Теодора Танева – член на борда на директорите на "ТЦ-ИМЕ" и един от основните свидетели на прокуратурата по делото за източване на банката. Разходите от 25 хил. лв. обаче Ченалова одобрява всеки месец, въпреки че законът изобщо не допуска временният синдик да сключва еднолично сделки за сметка на дружеството, което надзирава. Той може само да дава предварително съгласие за сключване на договори, по които то е страна. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст