Ако имаше как да се направи ревизия в яхъра на синия дървен кон, който си тръгва, за да отвори място за дървената овца – колежката си от китайския хороскоп, със сигурност ще се открият любопитни нещица. Например ръждясала подкова за щастие, празни торби за зоб и няколко пълни чувала с обещания.
Равносметката за 2014 г. е болезнена, тъй като синият дървен кон ни удари як къч и безгрижно си отиде. Взехме, че прелистихме последния брой на "Параграф 22" от 2013 г. – изпъстрен с много надежда и очаквания за 2014-а. Но установихме, че светът може да е минал напред с една година, но ние сме си останали там, където ни завари синият дървен кон. На 1 стр. в бр.51 от същата 2013-а например можем да прочетем дописка със заглавие "Омайват Брюксел с избор на главен съдебен инспектор". От нея научаваме, че преди да излязат в дълга коледна ваканция, народните представители цели два дни са мъдрували над правилата в изборната процедура, за да я приключат най-накрая. Текстът съдържа и плаха надежда, че след като има гласувана процедура, най-сетне може би ще имаме и нов главен инспектор на Висшия съдебен съвет.
Тогава явно сме се хванали за крехката надеждица като удавник за сламка, което обаче не ни попречи да изразим и умерен песимизъм относно избора на инспектор №1. Една година по-късно сме изненадани колко прав е бил Бърнард Шоу да заяви, че и оптимистите и песимистите имат принос за човешкия прогрес. Шоу дава и пример – самолетът е измислен от оптимист, а парашутът – от песимист.
Съставен от умерени песимисти, екипът на "Параграф 22" е на мнение, че никога не е късно изборът на главен инспектор да се случи. По най-различни причини през последната една година това не стана. Най-сериозната от тях ще да е самата изборна процедура, която отне ценно време на два парламента. Депутатите от 42-ото Народно събрание гласуваха процедурни правила за избора, после го направиха и народните представители от 43-ия парламент. Значи надежда има и рано или късно Инспекторатът към ВСС ще си има началник.
Друго любопитно заглавие от последния ни брой за 2013-а се отнася до прокуратурата и нейните свежи идеи за пресичане на изборния алъш-вериш. В дописката "Прокуратурата плаши изборни гарги" анализирахме 15-ина предложения на ВКП за озаптяване на тази търговия. Вдъхновени от Костинбродската афера с изборни бюлетини, магистратите в червени тоги предложиха да се криминализира неправомерното притежаване на изборна бюлетина. Целта на предложението беше ясна – да се удари механизмът на т.нар. индийска нишка, която работи безотказно вече 24 години. При нея една предварително попълнена бюлетина се предава на купения гласоподавател, който най-спокойно гласува с нея. И тъй като влязохме в спирала на предсрочни избори, от опит можем да потвърдим, че индийската нишка няма късане въпреки предложенията на прокурорите.
Все пак няма да сме прави, ако твърдим, че за една година нищо не се е променило и през цялата 2014-а сме тъпкали на място. Ако в края на 2013 г. сме питали тревожно "Къде е Бисеров?", в началото на 2015-а се оглеждаме трескаво няма ли да зърнем някъде бившия шеф на ДАНС Петко Сертов? Въпросът "Къде е Сертов?" дотолкова ни тревожи, че сме забравили за Христо Бисеров и не се питаме къде всъщност е той. Където и да е, явно е на топло и на сигурно място, въпреки че прокуратурата, я днес, я утре, се кани да внесе обвинителен акт в съда срещу бившия сив кардинал на ДПС. Дето се казва – а дано новата 2015-а да им донесе успех!
Жадуваме също най-сетне да се случи и прословутата съдебна реформа. Правосъдният министър Христо Иванов изглежда много нахъсан и развява у нас и в Брюксел стратегията за реформата. А там подобно деяние се приветства, защото тамошните еврокомисари вече изнемогват от писане на доклади за липсата на промени в съдебната система. Фактът, че в последния брой на 2013 г. сме поместили обширния материал "От доклад до доклад", в който е описано ходенето по мъките на закостенялата родна Темида, обаче ни кара да сме предпазливи в очакванията.
Какво все пак да очакваме през 2015-а? Китайците твърдят, че през годината на овцата ни очакват много промени, най-вече в професионален план. Възможни са смени на позициите и преориентиране, като идеята е да се намали натоварването и да се облекчи работата. На хороскопа може да се вярва, ако съдим по преориентацията, която в момента протича в парламентарната група на "България без цензура", за която злите езици твърдят, че вече се нарича "България без Бареков". Очевидно трябва да очакваме да се сбъднат и прогнозите за финансови затруднения през тази година. Макар че това ни е ясно и без постиженията на астролозите отвъд Великата китайска стена.
Най-близко по дух от хороскопа ни се струва прогнозата, че случващото се през 2015 г. ще е съпроводено с толкова силна информационна атака, че обикновените хора, които не се интересуват от политически игри, едва ли ще разберат къде приключват обективните новини и къде започва пропагандата. За нас това е безкрайно познато, но си струва удоволствието да си представим широко отворените очи на китайците от преживения пропаганден шок. Не ни плаши и прогнозата, че през годината на Овцата ще се активизират шарлатаните и мошениците. Те са си активни от години и дори имат специално построен дом, където ги пращаме да творят далаверите си.
Навярно всичко това е така, защото у нас не идва годината на Синята дървена овца. Тук от години домува една друга овца, за която се пее в едноименния хит на групата "Ахат" – Аз сам си избрах тази съдба, вечната черна овца, се казва там. И не е шменти-капели, както китайският хороскоп…
