Слаби печалби, рискове от фалити и милиарди, похарчени за съдебни такси. Това са само част от предизвикателствата, с които европейските банки ще трябва да се справят през 2015 година.
Въпреки усилията на централните банки и на националните правителства да подобрят финансовото здраве на кредитните институции, те все още остават уязвими от влиянието на нестабилните макроикономически условия, на недовършените регулаторни правила и към рисковете през новата година.
Според агенцията за кредитен рейтинг Moody's Investors Service
сянката на спасителните заеми
ще продължи да тегне над европейските трезори. В своите анализи Moody's подчертава, че усилията да се намали държавната подкрепа за банковия сектор и принуждаването на акционерите и притежателите на дългови инструменти да участват в спасяването на кредитори (т. нар. bail-in) са също рискови фактори и ще окажат натиск за намаляване на рейтингите на банките.
Тези опасения са дали основание другата агенция за кредитен рейтинг – Standard and Poor's, да определи перспективата за някои от най-големите европейски финансови институции като "негативна".
Австрийските Erste Group и Raiffeisen Zentralbank, германските Deutsche Bank и Commerzbank, както и Barclays, HSBC, Lloyds и Royal Bank of Scotland (RBS) във Великобритания са в списъка на S&P за големите банки с отрицателни перспективи, ползващи се с подкрепата на правителството. През януари агенцията ще преразгледа оценките си за банковите институции в трите държави. Влияние върху тях ще окаже и предстоящото транспониране на Директивата за банковото възстановяване и преструктуриране в националното им законодателство.
Настроението във финансовия сектор на Европа бе помрачено и от понижената прогноза на Европейската централна банка (ЕЦБ) за растежа през 2015 година. Оглавяваната от Марио Драги институция очаква БВП в еврозоната да нарасне с 1%, повлиян главно от спадащите цени на петрола и от влошената икономическа перспектива.
Повече от седем години след началото на финансовата криза банковите институции все още продължават да се борят за по-голямата си жизненост. Въведените регулации наложиха поддържането на по-високи нива на капитализация, принудиха банките да разчистят балансите си от по-рисковите инвестиции и ги научиха да подбират по-внимателно клиентите си. Това обаче вледени кредитирането на Стария континент и през последните няколко години
обрече трезорите на слаби печалби
Според Moody's ниската доходност предполага, че европейският банков сектор се нуждае от още реформи за ограничаване на разходите и за промяна на бизнес моделите. "Провизиите за загуби от кредити продължават да ангажират висок дял от приходите на банките във всички страни", отчита агенцията. Разходите на европейските финансови институции нарастват до 64.7% от приходите през 2013 г. спрямо 58.2% през 2009 година. Анализаторите на Moody's прогнозират, че слабите печалби през 2015-а ще изкушат банките да търсят по-висока доходност, като поемат нови рискове или облекчат стандартите за кредитиране.
В същото време между януари и септември 2014 г. кредитните институции в еврозоната са увеличили собствения си капитал с 49.9 млрд. евро (по данни на ЕЦБ), като най-много от тях са в Германия и Италия. Според анализа на Европейския банков орган (ЕБО) най-значимите банки във всички страни членки на ЕС са увеличили собствения си капитал с общо 53.6 млрд. евро. Прогнозите за следващата година са, че тази тенденция ще се запази и все повече кредитори ще укрепват балансите си, за да бъдат по-добре подготвени за предстоящите шокове.
Извършените през 2014-а проверки на ЕЦБ за качеството на активите в 130 банки от еврозоната показаха, че 105 от тях ще издържат дори при най-неблагоприятния сценарий за развитие на икономиката. Общо 11 от останалите 25, които не успяха да преминат напълно стрестеста, ще трябва да си набавят общо 9.5 млрд. евро допълнителен капитал. Италианските кредитори се представиха най-лошо на проверката – главно заради огромните купища лоши заеми и проблемни активи.
Предизвикателна остава и ситуацията в Централна и Източна Европа. Икономиките на страните от този регион се опитват да вървят по пътя на възстановяването, въпреки
сериозните външни рискове
породени главно от търговските връзки с големите държави от ЕС, които се борят с влошените икономически условия. Банковите системи в страните от ЦИЕ бяха силно засегнати и в резултат на кризата в Украйна и на геополитическите рискове, произтичащи от това. Прогнозата на Moody's е, че това е и един от факторите, който ще държи трезорите от този регион под напрежение и през следващата година. Агенцията отчита още, че банковите системи в страните от ЦИЕ имат висок дял на кредитите в чуждестранна валута (особено в Унгария и Румъния) и вероятно ще бъдат засегнати по-силно от промените на пазарите през 2015 година.
Един от факторите, който през последните години влоши значително не само финансовите резултати на банките, но и тяхната репутация, са
разходите за уреждане на съдебни спорове
От 2009 г. насам европейските банки са платили глоби или са заделили средства за това в размер на 82.3 млрд. щ. долара (по изчисления на анализаторите от Morgan Stanley). Те прогнозират, че предстои кредиторите да платят допълнително 50 млрд. щ. долара. По 11 млрд. щ. долара ще платят Barclays и Royal Bank of Scotland, около 5.3 млрд. щ. долара – Deutsche Bank, а 2 млрд. щ. долара – UBS, според сметките на Morgan Stanley. Уреждането на тези спорове ще продължава да тежи на европейските кредитори и да осуетява плановете им да изградят по-силни капиталови буфери или да наградят инвеститорите си с по-добра възвръщаемост.
Отминалата 2014-а бе белязана от приемането на редица важни регулации в банковия сектор на Европа, също предназначени да предотвратят повторение на финансовата криза. Но дори и ако това се случи, регулаторите вече разполагат с надеждни механизми да се справят с проблемни банки и да изолират заразата. Въпреки това ползите от тях ще се усетят едва след няколко години, когато приключи преходният период. Тепърва предстои и разработването на някои от съществено важните и критични елементи на реформата и прилагането им на практика.
