Превишението на приходите над разходите на БНБ, което обичайно управителният й съвет отчита два пъти годишно пред Народното събрание, става все по-малко. В резултат на това ще намалява и вноската на БНБ в бюджета, а тя по правило е около две трети от това превишение. За тези, които не са наясно, БНБ не може да отчита печалба, затова положителният й финансов резултат се нарича "превишение на приходите над разходите". За 2014-а очакванията са то да е около 38.51 млн. лв., или към 37.6% от предварително планираните 102.43 млн. лева. Основната причина за това са по-ниските приходи от лихви, които носи валутният резерв. Според Закона за БНБ той се инвестира в най-нискорисковите депозити и облигации – например в срочни влогове в ЕЦБ и в Базелската банка за международни разплащания или в дългови ценни книжа на Германия, Франция и други държави от ЕС с висок инвестиционен рейтинг. Тези финансови инструменти обаче през 2014-а носиха съвсем минимален доход. При някои от тях той дори е отрицателен. Политиката на БНБ от средата на 1997-а, когато започна да действа валутният борд, е да залага не на доходността, а на сигурността и на високата ликвидност на финансовите инструменти, в които инвестира валутният резерв на държавата (това са активите на управление "Емисионно"). И от стратегическа, и от оперативна гледна точка това е правилно. Но заради рязко намалялата доходност на тези финансови инструменти приходите на Централната банка рязко намаляват. Постъпленията от лихви – 107.2 млн. лв., са с близо 73 млн. лв. по-малко от първоначално предвиденото. Намаляването на приходите по това перо не може да бъде компенсирано от увеличението с 1.7 млн. лв. на парите, получени като такси и комисиони.
За 2015-а ситуацията не изглежда по-обнадеждаваща. Това личи от доклада за бюджета, който БНБ внесе в Народното събрание на 19 декември. Там пише: "Общата доходност на активите на БНБ в евро за 2015 г. се предвижда да бъде около 0.31 процента. Подлежащите на разпределение приходи от управление на резервите ще възлязат на около 104 млн. лева." И ясно се посочват причините за това. "Пазарната среда се формира под влияние на забавения икономически растеж в рамките на ЕС и по-специално в еврозоната, където допълнителен риск се явява и потенциалното навлизане в режим на дефлация. За предотвратяване на реализацията на този риск централните банки от еврозоната предприеха допълнителни нестандартни монетарни стимули за увеличаване на паричната маса чрез дългосрочно целево финансиране на банковото кредитиране за малки и средни предприятия и директни покупки на ценни книжа. Поради ангажимента на централните банки от еврозоната за запазване на настоящите исторически най-ниски лихвени нива за продължителен период от време през следващата 2015 г. пазарната доходност на ценните книжа се запазва на равнища, приблизително равни на тези в края на 2014 година. Очаква се също отрицателните лихвени проценти по краткосрочни депозити на междубанковия пазар, които БНБ използва за управление на ликвидността си, да се запазят и през 2015 г., което ще има негативен ефект върху доходите на банката", пише в доклада.
Разходите на Централната банка обаче също не намаляват. Напротив, в сравнение с 2014-а е планирано те да се увеличават от 80.52 млн. на 93.14 млн. лева. Причината за това са най-вече нарасналите разходи за поддръжка на паричното обращение. От 14.25 млн. лв. те са станали 21.36 млн. лв. заради необходимостта от отпечатването на 85 млн. броя нови банкноти, с които да бъдат подменени стари и негодни за употреба парични знаци. Повлияли са и плановете за пускане в обращение на монета от 2 лв., която да замени сегашната двулевова банкнота.
Другото голямо перо в бюджета на БНБ, по което през 2015-а ще има увеличение, са разходите за материали и услуги и за амортизации. Те нарастват от 35.52 млн. лв. на 41.47 млн. лева. Най-голям дял в тези средства заемат парите, които Централната банка планира да похарчи за външни услуги – общо 21.91 млн. лева. Това са плащания за софтуерни лицензи, за информационните системи на "Ройтерс" и "Блумбърг", за участие в европейската разплащателна система "ТАРГЕТ 2", за охрана от МВР и за ред други подобни нужди, които гълтат близо 40% от бюджета на банката.
Третото голямо перо са разходите за персонала. По него през 2015-а ще бъдат похарчени 23.28 млн. лв. – почти толкова, колкото и през 2014-а. В доклада на Централната банка се обяснява, че увеличението от около 200 хил. лв. е във връзка с промени в нормативните актове, уреждащи трудовите възнаграждения, и с увеличаването на максималния месечен осигурителен доход.
