Засега най-разумно изглеждащата част от депутатството – реформаторите – направиха поредна стъпка да развият идеите си за пенсионна реформа, спазвайки принципа: "Като отричаш нещо, предложи какво да го замени". Реформаторският блок изложи все още мътната идея за индивидуални капиталови партиди в НОИ като възможност за избор къде да се осигуряват хората – в частен или в държавен фонд. Трябва да се създаде още един държавен капиталов стълб, за да имат право хората да избират, обяви Найден Зеленогорски, съпредседател на Реформаторския блок. Радан Кънев също заяви, че е възможно да има лични партиди в НОИ, но уточни, че по-важният въпрос е възможно ли е да се постигне съгласие между експерти, политици, общественици, работодатели и синдикати, за да се изгради един разумен модел с 30-годишна перспектива. Във всеки случай се върви към едно Соломоновско решение, което освен че ще бъде работещо, ще бъде предпоставка да се върне стария формат на управляващата коалиция по този наболял въпрос.
Идеята за държавен капиталов пенсионен фонд дойде от работодателските организации още преди Нова година. Дни преди гласуването на бюджет 2015 ГЕРБ предложи, а впоследствие това бе и гласувано, работещите, родени след 1959 г. да могат да избират вноските им в частните фондове да останат там или да отидат към НОИ. Предложението почти взриви управляващата коалиция и детайлите по него останаха за решаване до края на март, като част от цялостната пенсионна реформа.Изненадващо за предложението гласуваха депутатите от ДПС. Подкрепиха го и синдикатите. Твърдо против се обявиха представителите на бизнеса, които заподозряха замисъл за национализация на фондове. Именно оттам излезе предложението НОИ да се конкурира с "частниците".
Според бившия социален министър Иван Нейков правен проблем няма. Но въпросът е в това, че ще трябват няколко години, за да се изгради структурата на НОИ за управление на средствата. Самото й създаване е само начало и ще има момент, в който, докато НОИ натрупа опит и капацитет в това отношение, може би ще има по-малка доходност.
Финансовият министър Владислав Горанов е по-конкретен, когато мълчи. Когато говори, ни обърква. Вече знаем, че нищо не знаем за бъдещата пенсионна реформа в частта й "свобода за "заключените" в универсалните пенсионни фондове. Примери за странни послания – колкото щеш.
В сутрешно телевизионно предаване Владислав Горанов оборва усещането, че в законите панически се вмъкват странни текстове, които ще разклатят тристълбовия модел на пенсионното осигуряване. Той казва: "Това не е вярно, промените са записани в предизборната програма на ГЕРБ."
Проверихме. "Социалната политика е важна отговорност на всяко едно управление. Тя не трябва да се свежда единствено до осигуряването на социалните помощи и пенсиите чрез преразпределяне на бюджетни средства." Това са единствените думи в пожелателния документ на мандатоносителя, които имат нещо общо с темата.
Пресилено ли е заглавието ни? Не, потвърждава го точно Владислав Горанов. Въпрос на "Дарик радио": "Дали тези, които останат в частните фондове, всъщност няма да загубят от стойността на вложенията си? Министърът разбира явно последствията от това, което прави: "Има логика, ако това стане вълна и примерно половината или две трети от лицата решат да се прехвърлят в НОИ."
Най-големият дразнител за ГЕРБ в момента е определянето на прословутата "свободна воля за избор" на място за пенсионно осигуряване като "национализация". Но смеем да твърдим, че точно това ще се получи – независимо от уверенията на политиците вдясно от центъра, че това няма да е така. И понеже "глас народен" се чува – но приглушено, нека цитираме един външен професионален анализатор. Става дума за авторитетното европейско издание Investment & Pensions Europe. Преди дни то написа, че България ще последва стъпките на Унгария и Полша – ще национализира парите от задължителния втори частен стълб на пенсионната система, за да закърпи публичните си финанси.
Засега се предлага кратък срок на хората да преизберат пенсионния си фонд. И ако изпуснат този срок, партидите им законно ще се окажат в НОИ. Подобен сценарий се разиграва в Унгария от 2010 г. насам. Според София Христова, изпълнителен директор на ПОД "Алианц България", първоначалният ефект е бил 10 млрд. евро, изсмукани от частните схеми и налети в държавната система – без никакъв забележим (положителен) ефект за пенсионерите. Главният изпълнителен директор на ПОК "ДСК-Родина" Николай Марев допълва: "Хората с високи партиди в Унгария избраха да останат във фондовете. През 2014 г., когато се приемаше бюджетът на страната, властите решиха да закрият и останалите четири фонда и да приберат още 650 млн. евро.“
Странно разви Горанов и идеите си за "прехода" от частно към държавно пенсионно осигуряване. Първо, в рамките на януари 2015-а трябваше да препотвърдим лоялността си към частния фонд, в който сме. Ако не го направим – НОИ, и само НОИ – до пенсия.
Разумът диктува въпрос от типа: "Защо не се приеме обратното – декларация, че иска да се прехвърли в НОИ, да трябва да направи онзи, който иска да напусне универсалния си фонд?" Ако екстраполираме ГЕРБ-ерската логика: да повторя ли сватбата си, за да стане ясно, че не искам да съм ерген? Или – да поискам ли от банката да преподпишем действащия договор за депозит, за да докажа, че не искам да си зашия парите в дюшека?
Затова и обвиниха Горанов в еднопосочност. Тогава той каза, че с колегите си ще помислят и за възможност, ако някой размисли, да може да се върне обратно в частния си фонд. Това предизвика смях, защото в НОИ няма лични партиди, всичко потъва солидарно.
След това Горанов обяви, че може да се направят и държавни партиди в рамките на Държавен универсален фонд. Който ще инвестира, т.е. ще бъде капиталова система, която ще конкурира частните схеми на универсалните фондове. Като видя, че и тази идея не издържа на логичните критики, той тържествено обяви, че каквото "се откъсне" от универсалните схеми, ще бъде блокирано в Сребърния фонд – резерва на пенсионната система, където никой няма да може да го пипа. А малко преди това твърдеше, че може да се мисли и за многократни възвратно-постъпателни движения по оста "държавно-частно". Дори ако това става – както каза той, "всяка година". Как да приемем, че гласуваното решение в Закона за държавния бюджет 2015-а е предварително обмислено и е плод на зряла държавническа воля?
Какви са посланията погледнати много отвисоко?
В странна – демократична уж – държава живеем. Когато тя има пари, решава "да му отпусне края" и дава пай на частника за някакъв бизнес. Когато джобът й отънее – закрива този бизнес. Вместо да е обратното – именно в лоши години трябва да бъде стимулиран частникът – да "произвежда" доходи, а чрез тях – данъци и осигуровки, да тегли развитието. За съжаление примерите в стил: "Я тебя породил, я тебя и убью" (заканата на главния персонаж Тарас Булба към сина си от едноименната повест на Николай Гогол) има немалко – подобни "случаи" имаше с безмитната търговия, с бизнеса със скрап, със средствата в професионалните пенсионни фондове. А сега и задължителното допълнително пенсионно осигуряване. Ако все още наричаме тази държава някак си, по-добре да я наречем изродено социалистическа. Подобно нещо направи някога Живков, когато с Указ 56 разрешиха на дребния личен бизнес да работи, а след това го съсипаха с бюрокрация.
Това дочакахме от реформаторското иначе правителство. Вместо да окриля бизнеса, за да реши именно той проблемите на държавата, тя се захвана да го тормози, да го убива, за да прибере парите, с които той оперира. Такава беше и "платформата" на бившия финансов министър Симеон Дянков – явно хората в ГЕРБ не са мръднали и на крачка от неговите разбирания: да
изцедим всички възможни пари, за да ги вкараме в държавната хазна, и оттам високомерно да режем парчета от набъбналата пица.
Тук е въпросът да се запитаме и защо мандатоносителят (по-правдиво ще е да го наречем махалоносителят) ГЕРБ, партия, по дефиниция базирана вдясно от центъра, се събра с най-левия синдикат у нас, за да правят пенсионни "реформи"? Формулира го един от добрите социални експерти у нас заместник-ректорът на Висшето училище по застраховане и финанси, бивш социален министър и шеф на НОИ Йордан Христосков.
"Печелят синдикатите, защото успяха да наложат да се замрази пенсионната възраст, вместо да нарасне – макар и с един месец. Печели и ГЕРБ, защото ще си осигури един ресурс, с който да закърпи бюджета сега и в следващи години от това, че ще излъжат хората, и част от парите ще потънат в НОИ."
И допълни: "Губят хората, които задават въпросите, защото ще бъдат подведени, ще си върнат парите в НОИ и нито ще имат онаследяване, нито ще имат втора допълнителна пенсия. Губи НОИ, защото към него ще се прехвърлят задължения, които не може да изпълни."
Речта на Горанов в последните предколедни дни изобилстваше с производните на "закрепостени". Особено когато ставаше дума за осигуряващите се сега и в бъдеще от гледна точка на това, че частните универсални пенсионни схеми са задължителни. Много хубаво му отговори, макар и индиректно, Даниела Петкова, изпълнителен директор на "Доверие": Преди приемането на закона казвахме, че ги закрепостяват в частното, сега без наредба, която да определя реда и начина за излизането им оттам, направо ги заточават в НОИ.
Още нещо неизговорено. Каква беше тази коалиция между един синдикат и правителството по горещата тема, скрепена с един нищо незначещ меморандум?
Синдикати… Забелязали ли сте, че колкото по-добре е развита пазарната икономика в една страна, колкото по-малко държава има в нея, толкова синдикатите са по-закърнели и тяхната роля е пренебрежимо малка. Наскоро четох, че в САЩ членовете на профсъюзите били около 3% от всички заети…
Досещате ли се каква мръсна роля ще изиграят нашите синдикати, ако унищожаването на втория пенсионноосигурителен стълб бъде гласувано. Спомняте ли си как те (както и административните ръководства на предприятията) срещу комисиони, разбира се, натириха всички кандидат-пенсионери в точно определени фондове. Дълго не знаехме въобще какво ни се е случило и кой ни осигурява. И всичко това срещу 15-20, а понякога и до 40 лв. на глава месечно, насочени към определен фонд. Предстои обратното движение – да бъдат задържани хората във фондовете, за да не отидат в НОИ. Дали пак срещу комисиони?
Тези пък, които избягат от частното, са добре дошли на държавната хранилка. Синдикатите на свой ред, като видят, че има пари, ще могат да се изявяват. Под формата на социална защита да харчат, да харчат… и отново да прояснят някакъв образ за пред обществото.
Ето това обяснява симбиозата ГЕРБ-КНСБ. Като добавим и спомена, че синдикатите са причина за нощни напикавания на премиера още от първия му мандат, нещата се изясняват.
Явно да се приеме най-неясният текст, и то в държавен бюджет на демократична България, беше елемент от задължителната програма.
Волната програма на махалоносителя ГЕРБ предстои.
