Дълги и скъпи войни между съпрузи за общите им имоти – това е очакваният резултат от поредното Тълкувателно решение на Върховния касационен съд с дата 29 декември 2014 година. То е подписано с "особено мнение" от 26 магистрати и със становища "против" от общо 64 съдии, участвали при гласуването му.
Тълкувателно дело 5 от 2013 г. стигна до финал след много дълго и мъчително обсъждане. Въпросите, които трябваше да реши, са сред най-дискусионните и пораждат противоречива съдебна практика. То най-общо трябваше да поясни какво да се прави със сделките с недвижими имоти и с договорите за делба, направени от единия съпруг зад гърба на другия. И дали фактът, че имената и на двамата съпрузи фигурират в нотариалния акт за покупка примерно на жилище, представлява каквато и да било гаранция за правата им, ако отношенията помежду им се обтегнат.
Четири бяха въпросите, по които бе поискано становището на върховните съдии. На първо място – какво става, ако единият съпруг, без знанието на другия, се разпореди с общия им имот, за да покрие свое лично задължение? Всъщност въпросът тук е чий интерес да бъде предпочетен при защитата – този на измамения съпруг или на кредитора. А отговорът на ВКС е: в полза на кредитора – според общото събрание на гражданските и търговски съдии такава сделка не е нищожна, а само относително недействителна. И то само за половината от имота – толкова, колкото притежава прецаканата семейна половинка. На практика това значи, че ощетеният съпруг може да заведе дело в съда и след като води пет-десет години дела, да си върне своята част. Но ще стане съсобственик с кредитора, когото със сигурност няма да може да понася.
Като относително недействителна се третира и сделката с имот, собственост само на единия съпруг, но който е единствено семейно жилище – тогава законът предвижда засилена закрила, за да не остават децата без покрив. Въпреки тази защита обаче сделката може да се извърши. За другия съпруг остава възможността да я оспори пред съда или да даде съгласие за нея.
Според тълкувателното решение не е нищожна и доброволната делба на общ имот, извършена само от единия съпруг – прецаканият може да оспори тази делба. Но трябва да заведе съдебно дело – стига изобщо да научи за нея или това да стане навреме – законът предвижда краен срок, след който всякаква защита става невъзможна. Това е и най-оспорваното становище на съдиите от ВКС – срещу него са се подписали общо 16 магистрати.
Жестоки спорове при развод обещава и последното, четвърто поред тълкуване, което замита всяка сигурност при покупката на общо жилище, дори когато то е записано на имената и на двамата съпрузи. Защото според ВКС фактът, че и двамата са се подписвали пред нотариуса, няма значение – важен е произходът на средствата, с които е купено жилището – дали те са лични на един от съпрузите, или не. Единственото изключение е при теглен банков кредит за изплащането на имота, за изплащането на който и двамата отговарят солидарно.
Решението на ВКС гарантира протяжни и злостни съдебни битки, които ще дойдат като манна небесна за адвокатското съсловие. Доколко обаче това тълкуване на закона е нужно на обикновените семейни двойки е въпрос, от който явно никой не се интересува. Най-малко депутатите, които с една лека законодателна промяна в Семейния кодекс отдавна биха решили всичките тези толкова спорни за съдиите проблеми.
