През 2014-а ръководената от доц. Златица Петрова Изпълнителна агенция "Медицински одит" е направила общо 475 проверки. Най-често пациентите се оплакват от несвоевременна и неадекватна лекарска помощ. Всяка трета жалба е заради ограничен достъп до болниците, тъй като липсват лекари или апаратура, или пък няма възможност да се направи пълният обем изследвания. Висок е процентът и на болните, които недоволстват от грубо или неглижиращо отношение на лекари или медицински сестри.
"Пациентите се оплакват и в случаи, в които им се налага да плащат, но не става въпрос за даване на пари "под масата". Хората не искат да доплащат даден консуматив, ако здравната каса не го покрива напълно. Изборът на екип също поражда напрежение, тъй като пациентът невинаги познава целия състав. Има случаи, в които пациентът е избрал един екип, а е бил опериран от друг", уточни Петрова. Нейните намерения са да заведе електронно досие на всяка болница. С него ще се знае коя клиника колко пъти е била проверявана и за какво, има ли съставени актове, какви пропуски са отчетени и дали те са отстранени.
Новият стар директор на агенцията планира да внедри в екипите си водещи в съответната област специалисти, които да подкрепят констатациите от проверките с експертни становища. По думите на Петрова не е редно качеството на медицинските услуги да се контролира от здравната каса, тъй като осигурителният фонд се явява в конфликт на интереси като финансираща институция. "Все едно – отбеляза тя – банките да проверяват качеството на влоговете. Касата може да провери по показатели например какъв е процентът на имунизациите, но тя нито има експертен потенциал за проверки на качеството на оказваната медицинска помощ, нито има такива правомощия. Като експертите на фонда проверят клинична пътека и установят, че тя не е изпълнена, нищо не им пречи да наложат санкция".
