Колко струва издръжката на квестурата в затворената Корпоративна търговска банка (КТБ) и с какви средства се издържа тя досега? Въпросът стана твърде актуален след поредния опит за одобряване на разходи, с които квесторите да се разплащат за дейности в банката след отнемането на нейния лиценз. Че за това са нужни пари, спор няма. Съдът обаче иска да знае точно за какво се харчат те, особено когато става въпрос за милиони.
За поредната такава заявка на централната банка съобщи тази седмица адвокат Менко Менков. По думите му БНБ е поискала Софийският градски съд (СГС) да разблокира 5 000 000 лв. от парите по сметка на КТБ, но последвал отказ. Новината дойде точно два месеца след отнемането на лиценза, а преди това съдът отхвърли и друго такова искане. На 24 ноември миналата година квесторите на банката поискаха средствата за издръжка да им бъдат предоставяни под формата на периодични месечни траншове в размер на 2 589 400 лева. Тогава председателят на търговското отделение на СГС Иво Дачев, който е съдия-докладчик по спряното дело за несъстоятелност, също отказа с мотив, аналогичен на този за сегашния отказ – липса на подробна разбивка за какво точно ще послужи сумата. Което навежда на мисълта, че указанията му това да бъде направено явно не са били изпълнени.
На практика в дъното на неразбирателството стои недоверието как ще се харчат средствата. БНБ се позовава на чл. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), който въвежда генерална забрана за извършване на банкова дейност от датата на решението за отнемане на лиценза. Според него са нищожни всички извършени след това действия и разпоредителни сделки с имуществото на банката. Изключение се прави само за обичайни разноски, свързани със запазване и управление на имуществото на банката. Въпросът е как тези разноски ще бъдат обосновани с оглед на изострения обществен интерес и правата на вложители, акционери и кредитори.
Цитираната уредба показва, че съдът поначало няма право да откаже подобни разходи. Законът го задължава да ги разреши, но като прецени съществуват ли посочените в закона предпоставки. А, изглежда, експертите от БНБ не са се потрудили да направят детайлна разбивка със съответната обосновка. Вероятно защото е трудно да защитят подобни суми. Но проблемът може да има и далеч по-опасни измерения. Дали пък това положение не устройва онези, които се надяват да присвоят имущество на КТБ, оправдавайки посегателството с… липсата на средства за неговото опазване?
Съдия Иво Дачев е пределно ясен в мотивите за отказа си. В определението си той посочва, че условията за вдигане на наложения запор в размер на посочената от БНБ сума не са изпълнени. Разходите са посочени общо по пера, но не са индивидуализирани и конкретизирани. Не е посочено и за какъв период ще бъдат разходвани средствата. Централната банка не обяснила и защо смята, че тези разходи попадат в кръга на обичайните разноски, насочени към запазване и управление на имуществото на КТБ. От искането на БНБ нито ставало ясно какви са видът и обемът на тази дейност, нито с какви действия се осъществява тя. Което пък не дава възможност за преценка какъв финансов ресурс е необходим за нея.
"Само от наличието на списък с разходи, за които се твърди, че са обичайни, при липсата както на твърдения, така и на доказателства, че посочените разходи са необходими за запазване на имуществото на банката, не може да бъде направен обоснован извод, че същите попадат в приложното поле на чл.3, ал.1 от ЗБН. В тази връзка съдът съобрази, че цитираната разпоредба не изключва от забраната за разпореждане с имущество на банката всички обичайни разноски, а само тези, които са необходими за запазване на имуществото й, както и тези, без които то не може да бъде управлявано. В молбата на БНБ липсва обособяване на тези различни по вид, естество и предназначение разноски", се казва в съдебното определение.
Въпросът има обаче и друг аспект – дали изобщо съдът е трябвало да се произнася по искането на БНБ. Вникването в разпоредбите на ЗБН показва, че не е трябвало да се произнася по същество, а да отхвърли искането като недопустимо. Причината е, че трябва да го направи не БНБ, а квесторите. Правното състояние на КТБ в момента е квестура, защото делото по несъстоятелността започна, но беше незабавно спряно заради обжалването на решението за отнемане на лиценза пред Върховния административен съд (ВАС). В резултат бяха наложени предварителни обезпечителни мерки, но производство по несъстоятелност не беше открито. А съгласно чл.11, ал.3 от ЗБН "банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от упълномощени от тях лица".
Именно квесторите управляват и имуществото на КТБ, определяйки разходите за запазване на имуществото и обичайните разноски. Нещо повече, според чл.18, ал.2 от ЗБН квесторите управляват имуществото на затворената банка и след откриването на производството по несъстоятелност – докато синдикът встъпи в длъжност. И в този случай изискването е аналогично – може да извършват само действия, насочени към съхраняване на масата на несъстоятелността. Съпоставянето на разпоредбите сочи категорично, че освен да направи искането за откриване на производство по несъстоятелност и да участва в делото до откриването на това производство, БНБ няма други правомощия.
Друг е въпросът, че от отнемането на лиценза досега пари за квестурата неминуемо се харчат и възниква въпросът откъде идват те, след като съдът не одобрява исканията за вдигане на запора? Възможностите не са много – едната е БНБ да предоставя своеобразен заем на квесторите. Тази фигура е по-издържана от гледна точка на логиката на закона. Но и БНБ няма законов ангажимент да отделя средства за квестурата, включително и за възнаграждения на квесторите. Съгласно Закона за кредитните институции квесторът получава за своята работа възнаграждение за сметка на банката, която управлява, а БНБ само определя неговия размер.
Вероятно парите за квестурата в КТБ се взимат най-вероятно от нейни сметки, а направените вече разходи се представят като искане да бъдат одобрени от съда. Как става това, при положение че е наложен общ запор върху активите на банката, предстои за узнаем. По закон квесторите носят отговорност, ако проявят умишлена недобросъвестност в действията си и може би това е причината исканията да подава БНБ, а не те. Така централната банка ще може да се оправдава, че е поискала това, което са заявили квесторите. А те – че не са отправяли до съда искане за такива разходи.
Интересна се оказа и ситуацията с иззетите тази седмица картини от централата на КТБ на столичния площад "Гарибалди". Първо изтече информация, че прокуратурата ги прибира като доказателства по разследването за източване на КТБ от мажоритарния й собственик Цветан Василев. После бе казано, че изземването е разпоредено като обезпечителна мярка с оглед на бъдеща конфискация, каквато определени наказателни състави предвиждат.
И тук обаче възникват съмнения около законосъобразността на станалото.
Наказателнопроцесуалният кодекс дава възможност за налагането на обезпечителни мерки както в досъдебното, така и в съдебното производство. Редът за това обаче е описан в Гражданския процесуален кодекс. Съгласно него налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съда, при което на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. При запор върху движима вещ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене. Опис не се извършва, ако вещта не се намира във владение на длъжника (в случая се предполага, че той е Цветан Василев), освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице.
Собствеността върху картините е обаче неясна и тепърва ще бъде установявана. Поредността на действията по закон обаче изисква описът и оценката да са направени, преди вещите да бъдат предадени за пазене. В случая стана точно обратното. Освен това до последно не беше ясно къде отиват картините – в т. нар. български "Лувър", в Националната художествена галерия или в Националния исторически музей. След което неговият директор Божидар Димитров ехидно предложи на Цветан Василев "да ни ги дари доброзорно", понеже не били регистрирани като частна колекция. Нещо, което той несъмнено е знаел отдавна, но си е траел.
Твърде вероятно е срещу Цветан Василев да бъде повдигнато и обвинение по чл.278, ал.6 от НК – за държане на археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред. Божидар Димитров вече обяви, че "ще има дело и картините ще бъдат конфискувани". Може и да познае, но първо трябва да бъде изяснен въпросът със собствеността им. Може да се окаже, че някои платна са оставени като кредитно обезпечение, други са дадени за съхранение, а трети са дарени на банката. Междувременно шефът на НИМ трябва много да внимава някои от картините да не изчезнат, преди да бъдат описани – доста експерти изказаха подобни притеснения.
