Признаци на недоволство се долавят на територията на халифата, обявен през лятото на 2014-а от "Ислямска държава". Движението се роди от хаоса в Сирия и Ирак, а подемът на насилието в света отреди второ място на лидера му Абу Бакр ал Багдади в класацията на "Франс прес" на личностите, повлияли най-силно на развоя на събитията през миналата година. Въпреки координираните въздушни удари на ръководената от Вашингтон коалиция срещу ислямистите те все още владеят една трета от Ирак и една четвърт от Сирия – територия, голяма колкото Финландия и с население от 8 млн. души. Всъщност, успехите на "Ислямска държава" до голяма степен се дължат на лошото управление на Ирак след свалянето на бившия диктатор Саддам Хюсеин, на ерозията на страната и на съседна Сирия като държави и на грешки на международната общност. Иракските сунити, които бяха подложени на гонения и на дискриминация от наследниците на Саддам, са недоволни и от новия премиер, а тяхното приобщаване е основният фактор за победа над джихадистите. Политическата нестабилност в Сирия пък ще навърши четири години през март и вече става все по-очевидно, че няма да се разреши без участието на президента Башар ал Асад, когото Анкара иска да свали от власт. Точно тази цел е водеща за турците при претегляне на условията, при които да вземат активно участие в битката срещу "Ислямска държава".
За разлика от бойните си успехи, ислямистите не се справят добре с икономическото планиране на районите под техен контрол. На пръв поглед Мосул – вторият по големина град на Ирак, е модел за успеха за новите управляващи – добре почистени, осветени и оживени транспортни артерии с интензивно движение и препълнени кафенета. Но в страничните улици е пълно с боклуци и осветление има само защото местните го захранват със собствени генератори. Жителите мърморят, че след непрестанните войни на Ирак със съседите, международните санкции, бедността и неправдите положението никога не е било по-лошо. Поддръжниците на "Ислямска държава" биха се съгласили с всичко – от публичните убийства с камъни и обезглавяванията, до въздушните удари на антиислямистката коалиция. Само че без икономика, която да даде шанс на хората да изкарват прехраната си, новите управници няма какво повече да предложат от своите предшественици. Някои жители на Мосул споделят ред репортери на "Файненшъл таймс", че биха подкрепяли "Ислямска държава" до последната секунда дори само ако лидерите им успеят да поддържат на ниво услугите, но и в тези сфери те губят почва. Основното недоволство е в три направления – на пътниците са необходими три различни валути, за да пропътуват халифата, само благотворителни организации доставят лекарства на по-голяма част от територията, а заплатите на чиновниците се плащат от Ирак и Сирия, с които "Ислямска държава" де факто е във война.
Още през юни 2014-а, когато булдозерите на движението премахнаха пограничните постове между Сирия и Ирак, бунтовниците обещаха да емитират собствена валута и даже показаха как ще изглежда новият златен динар. Оттогава насам обаче това си останаха само намерения и всеки пътник е принуден да има иракски динари за Ирак, щатски долари за из път и сирийски паунди при пристигането в Сирия.
Населението се оплаква, че ако халифатът на джихадистите е наистина държава, то тя е родина на бедняци. Повечето сирийци на превзетите територии се борят да оцелеят с около 115 щ. долара на месец, докато бойците на движението получават петорно повече. В Сирия цената на хляба се е удвоила – до почти един щатски долар или около една трета от дневния доход на цивилните. Електричество има по няколко часа на ден благодарение единствено на благосклонното отношение на режима на Асад. Електроцентралите, попаднали в ръцете на "Ислямска държава", се обслужват от предишните инженери и работници, а Дамаск им плаща вместо да рискува да спре преноса на ток по мрежата. Подобни договори имат хиляди държавни чиновници от Ирак и Сирия. Сирийското ръководство очевидно е сключило сделка със завоевателите. При това правителството на Асад плаща не само заплатите на персонала, но и изпраща резервни части от чужбина и свои специалисти да отстраняват възникналите аварии. Нещо повече, известни количества от добития газ за захранване на електрическата мрежа Дамаск изпраща на завзетите от "Ислямска държава" области. Багдад също плаща на бившите държавни чиновници в Мосул, като ислямистите начисляват до 50% данъци върху заплатите им.
Независимо дали "Ислямска държава" ще задържи завзетите територии или не, тя и без тях ще представлява огромна опасност заради значителните средства, с които разполага, оценявани на 2-2.5 млрд. долара. Тези пари, според Луиз Шели – основател и директор на Центъра за тероризъм, транснационала престъпност и корупция в университета "Джордж Мейсън", идват от разнородни дейности. Една от тях е продажба на откраднати предмети на изкуството от окупираните територии чрез "Ибей", изложби или престижни антикварни магазини в Европа. Освен това терористите правят пари от облагането на търговските сделки с паспорти на чуждестранни бойци, мобилни телефони, незаконни цигари, пиратски дискове, оръжия и дори порнография. За целта те използват традиционните търговски връзки между Ирак, Сирия и Турция, създадени от стотици и дори хиляди години. Корупцията на държавните чиновници улесняват преминаването на стоките през границите.
