Нито вложителите, нито акционерите, нито отстранените изпълнителни директори на Корпоративна търговска банка имат право да обжалват актовете на БНБ, издавани в производството по особен надзор. Причината – те нямат правен интерес от това, защото решенията на БНБ не ги засягат пряко, лично и непосредствено – техен адресат е банката. А понятието "правен интерес" няма нищо общо с обикновената житейска логика. Това излиза от серията съдебни определения, които Върховният административен съд буквално "избълва" накуп на 8 януари.
Решенията са на тричленни първоинстанционни състави на ВАС. Те не са окончателни и тепърва подлежат на обжалване и пред петчленен състав. Но становището на съдиите по тях до голяма степен подсказва какъв може да е изходът от най-важното дело – това, с което се оспорва отнемането на лиценза на КТБ.
Жалбите, които досега съдът остави без разглеждане, защото липсва правен интерес", бяха срещу няколко решения на УС на БНБ, издадени в хода на производството. "Бромак" АД в качеството си на основен мажоритарен акционер в КТБ оспори назначението на квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчев, за които се твърди, че не отговарят на изискванията да изпълняват тази функция.
Вера Ахундова, също в качеството на акционер в КТБ, и четиримата отстранени изпълнителни директори на КТБ Орлин Русев, Илиян Зафиров, Георги Христов и Александър Пантелеев пък атакуваха решението, с което е отнето разрешението за включване в капитала на банката на 35 000 000 лв. заем, взет от ТЦ-ИМЕ. Отделно група вложители оспориха и решенията за поставяне на банката под особен надзор и за удължаването на срока на този надзор, както и ограничителните мерки, наложени от БНБ.
Всичките тези жалби обаче бяха съдът остави без разглеждане с един основен мотив – защото жалбоподателите нямат право да оспорват актовете на БНБ: те не са техни адресати и не ги засягат лично, пряко и непосредствено.
Едно от определенията обаче повдига въпрос. Съдът приема, че четиримата изпълнителни директори "не могат да търсят защита на свои субективни права, доколкото решението не рефлектира пряко и непосредствено в правната им сфера". Но съдията.докладчик Румяна Лилова от ВАС изрично е записала и друго: че "жалбоподателите не твърдят, че действат от името и в защита на интересите на КТБ АД", която е пряко и непосредствено засегната от актовете на БНБ. От това изречение произтичат серия чисто юридически въпроси: означава ли, че съдът би приел жалба от името на директорите в защита на интереса на банката? Имат ли те право да подадат такава жалба, след като са отстранени от длъжност? Би ли било решението на съда по-различно, ако директорите бяха подали жалбата в качеството си на представляващи КТБ?
Отговор няма, защото съдът не е длъжен да се произнася по въпроси, по които не е сезиран. Но ако отговорът на всички тези въпроси е отрицателен, тогава стигаме до пълен абсурд. Защото излиза, че единствените, които имат право да подадат жалба срещу действията на БНБ по адрес на Корпоративна търговска банка, са квесторите, които са назначени от… същата тази БНБ. И е логично те да нямат никакъв житейски интерес да скачат срещу органа, който във всеки един момент и без никакви обяснения може да ги замени. А когато правната и житейската логика се разминават толкова драстично, неминуемо се стига до липса на справедливост.
