Първият по-сериозен сняг за тази зима за пореден път изправи общините и гражданите един срещу друг – заради непочистените малки улички, заради стотиците пострадали с натрошени ръце и крака, заради десетките глобени за непочистения сняг от тротоарите. Гражданите с пълно право питаха: "А кой ще глоби общината, която не почисти дори пред някои общински сгради и обекти, да не говорим за паркове и детски площадки?" Въпреки че за всички е ясно – няма кой…
Всъщност проблемите, които всяка година и всеки паднал сняг поставят, са три: първо кой е длъжен да чисти, второ – може ли да бъде глобен, ако не го направи, и трето – кой ще плаща, ако, не дай Боже, гражданин се хлъзне по леда и си натроши кокалите.
Длъжни сме на първо място да уточним, че според нас задължението за почистване на снега не е само на общината, а на всеки от нас – не само защото то произтича от нормативната уредба, а и заради гражданската съвест и чисто човешкото съпричастие, колкото и то да е чуждо на голямата част от съвременните българи. Ясно е, че общината няма как да "огрее" навсякъде, така че в снежните бедствия е най-добре да си помогнем сами, пък после да чакаме да дойде неволята или да търсим сметка някому. Но понеже особеностите на балканския ни манталитет са твърде ярко изразени, поне на този етап се налага изриването на снега от тротоарите да бъде установено като задължение от нормативен акт – със съответната санкция за неизпълнение.
Сега това задължение се въвежда от наредби на общинските съвети. Има го в почти всички общини. Отделен въпрос е, че нормотворческият гений явно не познава граници и е намерил невероятни места, където да впише регламентацията на чистенето на тротоарите – например в Столичната община са решили, че най-подходящото място е наредбата за събиране и обезвреждане на отпадъците. При все че е, меко казано, нелепо снегът да се води за боклук.
Но не е без значение и въпросът доколко самите наредби са издадени законосъобразно – в рамките на правомощията на общините, при спазване на законовите процедури, след задължително оповестяване на проекта за наредбата и на срок, в който гражданите да дадат мнението си за тях със съответните мотиви и финансова обосновка, при нужния кворум и мнозинство съветници и прочие екстри. Докато не бъдат оспорени пред съда, наредбите са действащи нормативни актове, чиито разпоредби трябва да се прилагат. Да не задълбаваме и в неизменно актуалната тема дали с тях не се нарушават куп други закони. Че даже и конституцията – с "прехвърлянето" върху гражданите само на задължения, без никакво насрещно право, при това по отношение на една чужда собственост, каквато безспорно са тротоарите – те са публична общинска собственост. Докато за същата дейност, но извършвана на два метра встрани, снегопочистващите фирми получават камара пари.
Няма как да подминем обаче факта, че има проблем с начина, по който общините глобяват за неизпълнение на тези наредби. Защото дори и напълно заслужена, глобата все пак трябва да бъде и законосъобразно наложена, ако искаме да говорим за "правов ред" и "правова държава". Иначе в най-добрия случай може да мине за някакъв особен вид доброзорно дарение в полза на съответната община, което ако бъде оспорено, просто ще бъде отменено от съда.
Три неща са особено важни, когато се стигне до налагане на административнонаказателна отговорност: нарушението, нарушителят и неговата вина. Най-трудно се оказва установяването на нарушителя, който трябва да бъде санкциониран, особено когато става дума за неразчистените тротоари пред блоковете.
Трудно е, но не само заради факта, че общинските служители нямат право да искат документ за самоличност. Всеки може да откаже да им даде личната си карта и те не могат да направят нищо друго, освен да викат полицай и да чакат той да свърши тази работа.
Трудно е и заради това "аморфно" образувание, наречено "етажна собственост". Чисто практически няма начин за неразчистения сняг пред входа да се глоби самата етажна собственост или всеки един от съсобствениците в нея поотделно – именно затова наредбите "вменяват" отговорност за неизпълнението на това задължение върху домоуправителите.
Само че този способ също може да се окаже неработещ. Защото всъщност домоуправителят може само да помоли съкооператорите си да излязат да чистят, но няма никакви реални правомощия, с които да ги застави да го направят. А това прави твърде спорно наличието на негово "виновно" поведение, заради което да може да му бъде наложена санкция – поне не и законно. Отгоре на това 90% от домоуправителите на блоковете практически са незаконосъобразно избрани за такива. Те или са просто устно натоварени от съкооператорите си да им "движат" текущи грижи за входове и стълбища, или решенията на събранията, с които са оправомощени, са взети, без да са изпълнени всички разпоредби на Закона за етажната собственост. А оттам те нямат качеството "домоуправител", въз основа на което ги наказват общинските чиновници. Но хората не знаят и глобите – валят ли валят, бавно и упорито – точно като снега.
Следващата голяма драма е как се налагат самите санкции. Защото се оказва, че там още по-масово се спекулира с незнанието на нормативната уредба. Така например малцина са наясно, че според чл.39 от Закона за административните нарушения и наказания с квитанция може да се налага само глоба до 10 лева. Всеки лев в повече прави санкцията абсолютно незаконна, но по-големи глоби се налагат масово в цялата страна. Освен това има случаи, в които квитанциите се предлагат с "добронамереното" обяснение, че или приемаш, плащаш веднага и не обжалваш, или проверяващият ще ти състави акт за по-висока сума. А това си е жив рекет и направо плаче за жалба в прокуратурата. Гражданинът, първо, не е длъжен да приеме квитанцията – той може да възрази, да оспори, че е извършил нарушението, може и да откаже да плати. В тези случаи контролният орган е длъжен да състави акт за административно нарушение. При това за същата сума, която е вписал в квитанцията – до 10 лева. Причината е простичка: глоба по квитанция се разрешава само "за явно маловажни случаи на административни нарушения", казва законът. А не може едно и също нарушение едновременно да бъде хем толкова маловажно, че да заслужава глоба от 10 лв., хем да е с висока степен на обществена опасност – като за 150 лв. например. Такъв акт просто веднага трябва да бъде оспорен в съда.
Впрочем съдебната статистика от години показва, че почти всяко трето обжалвано наказателно постановление бива отменяно от съда заради незаконосъобразни действия на чиновниците от държавните и общинските контролни ведомства. С оглед на тази статистика можем да предположим, че в много случаи за общините би било по-изгодно да дават предписания и предупреждения на нарушителите, отколкото да им трупат санкции. Но все пак това е въпрос на управленска преценка.
По-важен обаче е въпросът кой ще плаща обезщетенията, ако някой гражданин се подхлъзне и падне на заледен тротоар пред жилищен блок. Отговорът, поне според досегашната съдебна практика, е еднозначен – общината. Съдилищата масово приемат, че отговорността за вредите е на собственика на пътя или тротоара, т.е. на общината, която трябва да плати обезщетение на потрошения си гражданин.Защото – въпреки че е прехвърлила на снегопочистващите фирми и на гражданите задължението за почистване не само на тротоарите, но и на уличните платна, тя не се е отървала от гражданскоправната отговорност за вреди, която носи като собственик на тези пътни съоръжения. Обичайните обезщетения не са високи – варират между 2000 и 5000 лв., в зависимост от тежестта на травмата, от продължителността на лечението и от ред още обстоятелства. В провинцията подобни дела се водят често, но в София като че ли не са толкова "модерни" – очевидно най-вече заради мудността на правораздаването в претоварените столични съдилища и от опасението, че процесът би завършил с влязло в сила решение чак след още два-три зимни сезона.
Бедата обаче е, че и в двата случая – и като осъдена за обезщетения от потрошените си граждани, и когато връща незаконно събраната глоба или разноските за адвокат, местната управа ще плаща с общите пари, с тези, които събира от хората, включително и от тези, които отказват да чистят. Така че май ще ни е по-изгодно да хванем греблата при следващия сняг.
