Няколко процеса по т.нар. знакови дела дават ясна индикация, че ни очаква позната вече участ – стоим в ъгъла и подсмърчаме под строгия поглед на Европейската комисия. В навечерието на поредния доклад по механизма за сътрудничество и проверка за напредъка ни в областта на съдебната система борбата с организираната престъпност и корупцията е очевидно, че и през десет години да ни проверяват еврокомисарите, все тая. И тогава те ще бъдат изненадани да научат, че и на тях, и на нас ни е съдено да се пенсионираме с дела, чийто край не се вижда в близко бъдеще.
Диапазонът на подсъдните деяния, заради които са образувани тези дела, е достатъчно широк, за да стане ясно колко е безпомощна правоохранителната и правораздавателната система у нас. Престъпленията варират от мащабни икономически и финансови далавери, проституция, наркотрафик до поръчкови убийства – все сфери, подвластни на организираната престъпност и корупцията.
Едно от тях е прословутото дело "САПАРД" за източване на 7.5 млн. евро от оперативната програма, което се гледа под лупа от еврокомисарите по разбираеми причини. То навлиза вече в деветата си година, откакто Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ сигнализира българските компетентни органи и се започна разследване, в което главни обекти бяха бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков. Показателен и всеизвестен факт е, че докато съдебният процес у нас забрави за прощъпалника си и вече възмъжава, в Германия със същите доказателства от ОЛАФ двама души бяха осъдени, излежаха присъдите си и вече пречистени живеят втори живот.
Героите от нашенския процес така и не получават шанса да се пречистят през геената на присъдите, но пък за сметка на това си живеят живота постарому. Марио и Мариана Николови, Радмил Петров, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова, Лазарина Георгиева, Валентин Ангелов и Иван Иванов все още са на свобода и чат-пат се изправят за минути пред подсъдимата скамейка. За източването на милионите евро от фондовете на програмата Николов бе осъден на първа инстанция на 12 години затвор, а съпругата му Мариана – на пет години зандан. През август 2012 г. обаче присъдите им бяха отменени от Софийския апелативен съд, а делото бе върнато в досъдебна фаза. Едва в средата на декември миналата година Специализираният наказателен съд успя да го вкара в графика си и след като през 2014 г. по различни процесуални причини не го стори, делото трябваше да стартира по същество в средата на януари 2015 година.
Първото заседание обаче бе възприето като ясен кармичен знак. Вместо бърз ход към финала се очерта възможност това да се случи при следващото "прераждане" на делото, в някое друго време и в друг съд. Този не успя, тъй като защитата на подсъдимите отново прибегна до често срещана в съдебните зали хватка – представи болничен лист за адвокат Петър Спасов, защитник на обвиняемия Иван Иванов. Прокуратурата и защитата бяха единодушни, че това е уважителна причина, а съдът отново прецени, че всеки подсъдим има право на защита, и не даде ход на делото. С голяма степен на невероятност това би трябвало да стане на 23 февруари тази година.
Минимални са и шансовете успешно да приключи и второто дело срещу Марио Николов и групата му за пране на пари, източени от програмата САПАРД. През март 2014 г. Върховният касационен съд (ВКС) го възобнови и го върна за повторно разглеждане в Софийския апелативен съд (САС). Обвиняеми по него са Марио Николов, съпругата му Мариана, Ана Шаркова, Иван Иванов, Валентин Ангелов и Людмил Стойков. На първа инстанция Людмил Стойков бе оправдан, а другите изтеглиха този късмет на втората апелативна инстанция през 2012 година. Каква ще е съдбата им при възобновения процес, един Господ знае.
"Октопод" със сърдечна недостатъчност
Съдебният процес по т.нар. "Малък Октопод" още от самото си начало страда от недостатъчност – както като обвинителна теза, така и откъм доказателства. Обвиняеми в него са бившата барета Алексей Петров, Антон Петров-Хамстера, Марчело Джолотов, бившият прокурор Цеко Йорданов, Кирил Топалов и Янко Попов.
На първото заседание по него за 2015 г. се оказа, че макар и малък, "Октопод"-ът страда и от сърдечна недостатъчност. Заради нея процесът беше отложен за дните, когато, изглежда, октоподите, както и хората се хващат за зелено. През май тази година процесът навярно ще продължи, ако, разбира се, черна котка не мине път на малкото главоного мекотело. Софийският градски съд отложи разглеждането му чак за средата на месеца заради здравословни проблеми и на магистрати, и на подсъдими.
На първото заседание в началото на 2015 г. стана ясно, че бившият прокурор, а сега обвиняем Цеко Йорданов е хоспитализиран в МВР-болница с диагноза "изострена сърдечна недостатъчност" и няма да присъства в залата. А съдебният заседател Анастасия Райчева пък падна болна от пневмония.
Когато съдебният състав разгледа програмата си, за да избере предварителна дата за следващото заседание, стана ясно, че не само болестите могат да провалят процеса. Оказа се, че на посочената от съдиите дата – 28 януари, двама от адвокатите на подсъдимите имат неотложни ангажименти по други дела. Така в крайна сметка, при отчитане на общото здравословно състояние на обвиняемите, недостатъците на здравеопазването у нас и натовареността на адвокатите, стана ясно, че всички страни по делото могат да се съберат заедно едва след няколко месеца. И съдът реши процесът да бъде подновен на 13 май. За тогава останаха изслушванията на над 10 вещи лица, които трябваше да представят заключенията от своите експертизи. Вероятността през този дълъг период някой от тях да се поболее или да му дойде друг акъл обаче не бива да се изключва. А в четвъртък (22 януари) стана ясно, че ВСС е отстранил за шест месеца от длъжност Румяна Ченалова, съдия по "Октопод"-а. Това на практика означава, че то трябва да бъде преразпределено на друг съдия и да започне отначало. Незнайно кога.
Мегаделото "Октопод" претърпя серия от трансформации, след като през 2010 г. ръководеното от тогавашния вътрешен министър МВР с шумна акция бившия съветник в ДАНС Алексей Петров, братята Йордан и Пламен Стоянови-Дамбовците, Марчело Джотолов, Николай Велков, Антон Петров-Хамстера и Момчил Кръстев. Те бяха нарочени, че са мащабна престъпна група, занимавала се около десет години с източването на "Кремиковци", с рекет и изнудване, със сводничество. През февруари 2014 г. съдия Биляна Вранчева от спецсъда прекрати разследването по т.нар. "Голям октопод". Това стана след промените в Наказателнопроцесуалния кодекс, задължаващи прокуратурата в срок от две години да внесе в съда дадено дело или да го прекрати. След промяната обвиняемите по това дело сами поискаха обвиненията им да бъдат внесени в съда или да бъдат свалени. Прокуратурата реагира и по тази причина казусът трябваше да бъде прекратен служебно от спецсъда.
Подобна съдба сполетя и "Малкия октопод". През септември миналата година спецсъдът го прекрати и върна в прокуратурата обвиненията за рекет заради допуснати нарушения. "Октоподът" вече има и "внуче" – съвсем малко октоподче, което се подхранвало със сводничество и проституция. Според обвинението тартор на бандата бил приближеният до Алексей Петров бивш полицай Димитър Митров-Митко Полицая, а негови съучастници са още 42 охранители, шофьори, сводници и проститутки.
Мор по свидетелите в "Килърите-4"
Миналата година приключи злощастно за обвинението в процеса срещу групата за мокри поръчки под ръководството на Йоско Йосифов-Костинбродския. Едно на ръка, че нито МВР, нито прокуратурата имат хабер къде се е скрил Йоско, който е обявен за издирване, докато процесът срещу групата му, наречена "Килърите-4", едва крета в специализирания наказателен съд. В началото на 2013 г. Йоско, Ивайло Симеонов-Богьовеца, Вергил Славов, Александър Йорданов и Мариян Атанасов бяха задържани при акция на баретите по подозрение за извършени убийства, отвличания и притежание на незаконно оръжие. Групата, чиято дейност започва още от 2003 г., е нарочена за убийството на Фатик Тюркмен, за отвличанията на сина на Венцислав Стефанов и на бизнесмена Стефко Колев, за опита за покушение над Кирил Кирилов-Японеца. През февруари 2014 г. съдът обаче остави Йоско Костинбродски без мярка за неотклонение и оттогава той е в неизвестност.
Това се оказа лоша прокоба за процеса. През ноември миналата година на поредното заседание в спецсъда трябваше да бъде разпитан нов свидетел вместо Николай Генов, който се оказа, че вече е вкаран в програмата за защита на свидетели. Новият очевидец на престъпленията на Йоско и на хората му беше Хрисим Хрисимов. Оказа се, че той е свидетелствал срещу "Килърите-4" във връзка с покушението срещу Фатик на булевард "България" през 2013 година. Изяснено е, че Хрисим Хрисимов е осигурил автомобила, от който е стреляно срещу колата на Фатик. Освен това той е бил и наемателят на къщата в Банкя, където групата на Йоско се е събирала по онова време.
Петдесет и три годишният Хрисимов обаче така и не можа да потвърди показанията си за Йоско и групата му пред спецсъда. В началото на декември той беше разстрелян в столичния квартал "Банишора". Това покушение със сигурност нанесе сериозен удар върху обвинителната теза и изходът на делото срещу "Килърите-4" вече е труднопредвидим. Остава без отговор и въпросът защо обвинението не вкара и този свой свидетел в програмата за защита…
