Гръцките банки получиха необичаен коледен подарък в края на 2014 година. Неочаквано, на 20 декември, парламентът в Атина гласува да замрази отново за една година принудителното отнемане на жилища. Тази чисто политическа мярка спаси около 200 хиляди домакинства от загуба на домовете им през последните пет години.
Банките кредитори няма да могат да отнемат жилищата им, заложени като обезпечение по заеми, независимо че те отдавна вече са в просрочие.
Поредният законодателен бонус засяга ипотекирани жилища на стойност до 200 хил. евро и домакинства с годишен нетен доход от под 35 хил. евро. Общата стойност на недвижимите имоти и ликвидните активи, които може да притежава такова домакинство, не трябва да надвишават 270 хил. евро, а банковите депозити, акции и облигации, които има, не могат да бъдат над стойност, по-голяма от 15 хил. евро. Според Министерството на развитието на тези изисквания отговарят 90% от гръцките собственици на имоти.
Още през 2008 г. Атина въведе петгодишна забрана за принудителното изземване и продажба на имоти, използвани за обезпечение на заеми до 200 хил. евро. Това обаче повиши дела на просрочените дългове на банките до рекордно високи нива.
По настояване на "тройката" международни кредитори – Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, през 2014-а страната се съгласи да преразгледа ограничителната мярка и бе готова да премахне напълно забраната, така че банките да получат дължимото им и по този начин да укрепят балансите си.
За огромна изненада обаче четирите най-големи гръцки банки – "Национална банка на Гърция" (НБГ), "Банка Пиреос", "Алфа Банк" и "Юробанк", които контролират повече от 90% от пазара, бяха едни от основните защитници на удължаването на забраната.
Все по-ясно се вижда, че гръцките трезори изпитват огромна болка от всичко, което се случи в страната през последните шест години – като се почне от дълбоката рецесия, през избухването на ипотечния балон и преструктурирането на огромния държавен дълг. И въпреки че през 2014 г. банките бяха рекапитализирани с помощта на заем от Европейския съюз, те все още държат около 77 млрд. евро лоши кредити – сума, равна на една трета от брутния вътрешен продукт на Гърция.
Около 24% от гръцките ипотеки, или 17.4 млрд. евро, са необслужвани, по данни на Централната банка на Гърция, а цените на имотите в средиземноморската държава са се понижили с над 30% от пика им през 2008 година. Според анализатори евентуална вълна от отнемане на жилища, последвана от масираната им продажба на преференциални цени, може да тласне цените на имотите надолу с още 10 до 15 процента.
Това от своя страна ще принуди банките да намалят оценките на обезпечението по ипотечните заеми и потенциално ще доведе до огромни дупки от милиарди евро в техните баланси.
"Банките определено са съгласни с удължаването на забраната и техните усилия са насочени към това тя да не бъде премахната", казва Парис Марзаврас, анализатор в Pantelakis Securities.
Въпреки че може и да изглежда нелогично, запазването на мораториума за момента е най-добрият вариант както за гръцкото правителство и банките, така и за потребителите. Голяма част от гърците дори са на мнение, че забраната трябва да продължи, докато Гърция е в рецесия.
Отпадането на ограничението, дори и след година, заплашва да предизвика нов хаос в Атина и да засили натиска върху гръцкото общество, което продължава да се бори с безработица от почти 28%, най-високата в 28-те членки на Европейския съюз.
Борбата с планината от лоши дългове остава най-голямото предизвикателство пред банките, правителството и международните кредитори на страната. За да помогне в решаването на проблема, Централната банка на Гърция е предложила да поеме ролята на извънсъдебен посредник и да бъде арбитър между кредитополучатели и банки. Този подход, подобен на приетия в Ирландия, ще позволи на кредиторите и клиентите да избягат от съдебната система на Гърция, която може да загуби до седем години, за да разреши един случай.
Дни преди ключовите парламентарни избори в Гърция Европейската централна банка взе решение да разшири покупките на активи, така че те да включват облигации, емитирани от държави и агенции в еврозоната и от европейски институции. Държави като Гърция, които имат нисък кредитен рейтинг, ще могат да се възползват от новата програма на ЕЦБ за 1.1 трлн. евро, но при определени условия. Едно от тях е, че когато се страната все още е в рамките на спасителната програма като Гърция, нейните облигации няма да бъдат допустими за покупка, когато условията на тази програма са в процес на преразглеждане, както е в момента. Освен това има ограничение от 33% за размера на облигациите на страната, които могат да бъдат закупени. Предвид на притежавания гръцки дълг от ЕЦБ Атина няма да бъде допусната в програмата, когато стартира през март. А за да се включи през следващите две години, Гърция ще трябва редовно да погасява дълговете си.
