След посещението си в литовската столица Вилнюс на 14 януари (по повод въвеждането на еврото в тази държава) министърът на финансите Владислав Горанов обяви, че България ще кандидатства за влизане на страната ни в еврозоната. По-късно се разбра, че всъщност става дума за механизма ЕRM 2, по-известен като "чакалнята за евро". Източник на "БАНКЕРЪ" довери, че финансовият министър е направил своето изявление, след като е провел разговори с отговорни фактори в Европейската комисия и ЕЦБ. Това са двете институции, които на практика решават кога една държава да стане кандидат за еврозоната и кога да влезе в нея.
Трябва обаче да е ясно, че включването на една държава в ERM 2 въобще не означава, че две години по-късно тя автоматично ще бъде приета в семейството на страните, които прилагат еврото като своя национална валутна единица. Нищо че в превод ERM 2 означава "двегодишен валутен механизъм". Пример за това са Словакия, която стоя в него четири години, Естония – седем, Латвия – девет, а Литва прекара в ERM 2 близо десет години и половина, преди на 1 януари 2015-а да въведе еврото като своя валута. Впрочем някои коментатори смятат, че прибалтийските републики са прибрани в еврозоната, за да бъдат допълнително "еманципирани" от засилващия се външнополитически натиск на Русия. И напълно логично е, след като северният фланг на Европа и НАТО е подсигурен, сега това да се случи с южния, и то най-вече с България. Мотивите също са налице – малка държава, със сравнително добри финансови показатели, която не може да представлява риск за общоевропейската финансова система. Освен това отварянето на вратата на ЕRM 2 ще бъде съпроводено с неизменните искания за реформи, които години наред не се случват. За да стигнем стратегическата цел – еврозоната, ще се извървят доста стъпки, които досега не бяха извървени. За тази цел Владислав Горанов призна, че страната ни ще поиска от 19 страни на еврозоната пътна карта за реформите, които трябва да извърши, преди да се присъедини към тях.
Какво ще съдържа пътната карта може да се прогнозира отсега. В нея ще има изискване за поддържане на устойчива фискална политика, за реформи в пенсионната система, в образованието, на пазара на труда, в администрацията и в съдебната власт. Ще трябва да докажем, че имаме устойчива на макроикономически рискове икономика. И всичко това ще трябва да се отрази върху брутния вътрешен продукт на глава от населението, и то до нивата, които са не по-малки от 60% от средните за ЕС. Само за сравнение, през 2013 БВП на глава от населението за България, по данни на ЕВРОСТАТ, е бил 5.5 хил. евро, докато за ЕС този показател е бил 25.7 хил. евро. Всеки сам може да сметне колко дълъг път трябва да бъде изминат, преди да достигнем въпросните 60 процента. Но такива са реалностите. В еврозоната бедняци не пускат. "Чакат" в чакалнята, докато забогатеят, въпреки че богат с чакане не се става.
Изискването за определени равнища на БВП на глава от населението не е записано в официалните документи за допускане на една държава в евросемейството. Всъщност и изискванията за реформи ги няма в тези документи. Ако се придържаме строго към договорните критерии, те са тези от Маастрихт. А именно: равнище на инфлацията, средна лихва по дълга, размер на бюджетния дефицит и на външния дълг спрямо БВП и устойчивост на валутния курс. Но това е само на книга.
От конвергентния доклад на Европейската централна банка за 2013-а се вижда, че страната ни е изпълнила всичките пет Маастрихтски изисквания и въпреки това не е допусната в ERM 2. Едната причина е, че показателите на страната ни не са устойчиви – т.е. тя не е доказала, че може трайно да ги поддържа, и това ясно се видя през 2014-а. Другата причина е, че България не е провела редица реформи, които да й гарантират намаляване на фискалните и икономическите дисбаланси. В доклада на ЕЦБ се припомня, че в периода на растеж дефицитът на търговското салдо на страната ни и инфлацията са достигали двуцифрени числа и се изразява опасение, че съществуват всички предпоставки тези негативни показатели да бъдат повторени.
Що се отнася до фискалните дисбаланси, ясно е, че един от тях е огромният дефицит в пенсионната система. Една съпоставка на данните в бюджетите от 2009-а до 2015-а показва, че субсидията, отпускана от правителството за държавното и общественото осигуряване, е нараснала от 3.27 млрд. до 5.1 млрд. лв. и докато през 2009-а тя е поглъщала 15.6% от всички приходи на републиканския бюджет, през 2015-а ще "изяде" 27.7% от тях. Ако тази тенденция не бъде овладяна в близко бъдеще, финансирането на пенсиите ще се превърне в заплаха за стабилността на държавните финанси. С други думи, ще стане огромен структурен проблем за България. И точно по тази причина реформите в този сектор са жизненоважни.
В конвергентния доклад на ЕЦБ се обръща внимание на факта, че у нас няма гъвкавост на пазара на труда и страната ни остава с едно от най-високите равнища на трайна безработица в ЕС. Набляга се и на факта, че образователната система на страната не подготвя кадрите, от които се нуждае бизнесът, и не гарантира спазването на достатъчно високи стандарти. Изрично се посочва, че ще са необходими "допълнителни реформи за изграждане на ефективно функционираща и независима съдебна система, особено когато размерът на сивата икономика остава значителен".
Ето как се очерта и пътната карта на реформите за България. Ако иска да влезе в чакалнята на еврото през 2018-а, правителството на ГЕРБ е длъжно да сложи началото им. А иска ли България да влезе в еврозоната, държавниците й трябва да доведат всички тези реформи до успешен край. В противен случай – дори и да влезем в ERM 2, може да си стоим там до второто пришествие.
