Какви са правомощията на Висшия съдебен съвет? Има ли право той да управлява съдебната власт, или дейността му е строго ограничена от конституцията и нови функции не могат да му се "приписват" дори и със закон? Това са въпросите, на които предстои да отговори Конституционният съд. На 20 януари (вторник) съдиите от КС единодушно решиха да допуснат до разглеждане делото, в което те се поставят. То е разпределено на доклад на съдия Гроздан Илиев.
Да припомним, че КС бе сезиран от тричленен състав на Върховния административен съд. Повод за това стана дело, заведено от административния ръководител на Административен съд София-град Радостин Радков, с което той оспори решението на ВСС за въвеждането на минимална норма за натовареност на съдебните шефове. Вместо да се произнесе по жалбата на Радков обаче, съдиите Александър Еленков, Николай Гунчев и Георги Георгиев решиха да попитат Конституционния съд дали ВСС изобщо има право да въвежда такива норми за натовареност.
В конституцията са изброени цифром и словом пет правомощия на ВСС: те включват кадровата политика – да назначава, да повишава или да освобождава магистрати, дисциплинарните наказания, организацията на квалификацията за съдебните служители, приемането на проектобюджета и структурирането на годишните доклади на съда и прокуратурата. Толкова. За други правомощия на ВСС, които да включват ръководство и контрол върху дейността на съдебните органи, в основния закон на държавата не е записан и ред. За сметка на това компетентностите на ВСС са "допълнени" в Закона за съдебната власт, като му е дадена възможността и да управлява съдебната власт. И логично се поставя въпросът дали законът не е "дописал" конституцията и доколко това е допустимо.
Тезата на тримата съдии от ВАС Александър Еленков, Николай Гунчев и Георги Георгиев, които сезираха Конституционния съд, е, че разширяването на правомощията на ВСС със закон противоречи на конституцията. Затова те са предложили на КС да обяви за противоконституционен текста в чл.16 от Закона за съдебната власт, който дава правото на ВСС да "осъществява управление на дейността" на съдебните органи. Според тримата магистрати всички въпроси по устройството, организацията на работа, управлението на дейността на съдебната власт трябва да се осъществяват посредством закони – процесуални или устройствени, а не с решения на ВСС.
Работата обаче е там, че самият Конституционен съд не е наясно по въпроса. В няколко свои решения е заемал различни позиции и веднъж е приел ВСС за висш административен орган, който има правото да ръководи структурите на съдебната власт по места. Но в друго решение КС го "понижава" и приема, че ВСС само "обслужва функционирането на съдебната система, а не я ръководи, тъй като по конституция няма управленски и ръководни правомощия…".
Сега от КС всъщност се иска да избере една от двете свои тези, коренно противоречащи си една на друга, и така да очертае ясна граница, преминаването на която всъщност ще е равнозначно на посегателство срещу независимостта на съдебната власт. И тъй като и за двете тези има достатъчно юридически аргументи "за" и "против", изборът най-вероятно ще бъде по целесъобразност. Въпросът е каква точно ще бъде целта. Но не е без значение и какви биха били последиците, ако КС реши, че нормата в закона наистина противоречи на конституцията и отнеме "управлението" на съдебната система от ВСС.
Най-точният отговор е един: пълна каша. При това твърде опасна за здравето на и без това болнавата независимост на съдебната власт. Защото всъщност въпросът съвсем не опира само до това дали ВСС има право да изработва норми за натовареност на магистратите, а за цялостното функциониране на системата – включително и за това кой ще може да прекроява съдебната карта, да закрива съдилища или дори да назначава камериерки в почивните бази на Темида. Освен това в конституцията никъде не пише, че точно ВСС трябва да се занимава със системата LawChoise – значи ли това, че и случайното разпределение ще се определя от депутатите? Ако е така – жална й майка на съдебната власт, защото точно политиците най-малко имат интерес от добре работещо правосъдие.
Впрочем, макар и с риск да ни вземете за параноици, но ни се стори твърде странно как този текст от ЗСВ, който съществува в един и същи вид от 2007 г. насам, бе атакуван точно сега – когато се заговори за реална възможност да се предприемат макар и малки реформи в съдебната власт. И дали пък предстоящата битка в КС за член 16 от ЗСВ не е част от същата битка на лобита, която от месеци наред ври в съдебните структури, а през последните седмици се пренесе в парламента?
Не очакваме отговор. Но пък имаме едно смътно подозрение: че КС може да си измие ръцете, без да се произнесе по същество, като претупа делото с мотива, че не може да събере мнозинство за каквото и да било решение. Това се случва вече на няколко пъти в последните години по щекотливи дела, по отношение на които обществото е поляризирано…
