Приемането на новия Закон за Сметната палата започва да се превръща в огромно предизвикателство за управляващото мнозинство в Народното събрание. В две поредни пленарни заседания депутатите не могат да мръднат по-далеч от чл.15 на проектозакона, а в него има общо 66 члена и още няколко параграфа. Около въпросния текст се разразиха най-острите спорове, които в петък (23 януари) вече прераснаха в скандал. Обсъжданите текстове уреждат структурата, статута и избора на ръководството на палатата. А напрежението се изостри, когато председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова се опита да реши спора колегиален ли трябва да бъде управленският модел на палатата? Стоянова предложи да я управляват председател, двама заместници и двама членове, които да предлагат Институтът на дипломираните експерт-счетоводители и Институтът на вътрешните одитори.
Едната особеност в предложението на Стоянова е, че двата института ще номинират кандидатите си пред председателя на палатата и ако той на свой ред ги одобри, ще ги внесе за гласуване от Народното събрание.
Другата особеност е, че в проектозакона се предвижда двамата членове, предлагани от ИДЕС и от Института на вътрешните одитори, няма да получават заплата от палатата, а само възнаграждение за участието си в заседанията й. Това, второто, се смята за уникално, когато става дума за създадени по закон контролни органи. И съдържа доста въпросителни и неясноти около статута на двамата членове, както и за опасността те да попадат в конфликт на интереси.
Във всички тези детайли БСП видя основание и шанс остро да атакува целия проектозакон. В пленарната зала се чуха разгорещени изказвания, че предложеният закон цели единствено да подмени сегашното ръководство на палатата. Съмненията не са лишени от логика. От две години насам мандатите на хората, управляващи палатата, се прекратяват предсрочно, като се приема нов закон, обикновено точно когато се задават избори. Предишното ръководство бе подменено точно по този начин през късната пролет на 2014-а от БСП и ДПС, които поставиха институцията изцяло под свой контрол. Палатата оглави Лидия Руменова – бивша съветничка на Сергей Станишев. Сега ГЕРБ, със съгласието на реформаторите и на Патриотичния фронт, се канят да направят същото. Ако не за друго – и защото идват общински избори.
С предложението си за колегиална структура на ръководството на палатата Менда Стоянова се опита да изземе инициативата от ръцете на опозицията – именно тя настояваше институцията да се управлява от колегия, защото така пишело в конституцията. Така тя губи един от важните аргументи за евентуална бъдеща промяна на управленската структура. Защото, ако ГЕРБ се бе опитала да наложи друга схема за структурата на Върховния одитен орган, със сигурност при промяна на силите в парламента след едни бъдещи избори новото мнозинство отново щеше да посегне на ръководството на платата.
Депутатите от БСП бяха нащрек и използваха момента за контраатака: след като колегиалният модел ще се запази, няма нужда да се променя ръководството на палатата. Най-активни в атаката бяха Мая Манолова и Димитър Горов. Мая Манолова видя в предложената от Менда Стоянова структура почти намеса на световния империализъм. "Едва ли е редно единият от членовете на палатата да бъде излъчван от организация, която е филиал на международна структура, базирана в САЩ", обяви тя, имайки предвид Института на вътрешните одитори. "И защо само тези две неправителствени организации ще предлагат членове на палатата, а не и някои други? А какво става, ако председателят на палатата не хареса техните кандидатури и не ги внесе в парламента? Трябва ли да му бъдат предложени други кандидати и какво задължава двете организации да номинират нови хора?", не мирясваше Манолова. Депутатите от БСП останаха глухи за обясненията, че повечето професионални организации в България членуват в международни структури, без значение къде са базирани те. Защото чрез тях българските членове на професионалните сдружения получават международни сертификати, даващи им възможност да упражняват професията си в чужбина. Не подейства дори и аргументът, че браншовата структура на вътрешните одитори в Русия също е филиал на базираната в САЩ международна организация.
Протестите на опозицията, свързани със статута на членовете на Сметната палата, номинирани от ИДЕС и от Института на вътрешните одитори, обаче имат своите основания. Според предложението от Менда Стоянова се оказва, че те ще работят на ишлеме. Ще участват в работата на Сметната палата на хонорар, а в същото време ще извършват обичайната си дейност като експерт-счетоводители и вътрешни одитори. И Манолова, и Румен Гечев заявиха, че един подобен статут ще постави двамата членове под постоянната заплаха да се окажат в конфликт на интереси. "Какво става, ако въпросните лица при упражняването на своята професия одитират предприятия или институции, които след това бъдат проверявани от Сметната палата?", зададе съвсем реалистичен казус Манолова. Менда Стоянова й отговори, че в подобни случаи ще се прилагат правилата, записани в Закона за избягване на конфликта на интереси. Според хората от опозицията обаче това не е достатъчна гаранция, че няма да възникнат проблеми. Затова Йордан Цонев от ДПС предложи двамата, предложени от ИДЕС и от Института на вътрешните одитори, да бъдат назначавани на работа в палатата. И в периода, в който са там, да могат да извършват само преподавателска дейност, каквито са изискванията за членовете на УС на БНБ например. Само че по неясни причини ГЕРБ не е склонна да приеме идеята на Цонев. Може би се опасяват, че трудно ще намерят експерт-счетоводител или вътрешен одитор, който ще зареже бизнеса си, за да стане член на палатата. Заради всички тези спорове проектозаконът ще бъде окончателно гласуван на следващото заседание на Народното събрание.
