До 1.2 млрд. лева годишно губи държавния бюджет от укрити данъци по нерегламентирани доставки и продажби на течни горива, като става въпрос основно за дизел. За 30% от използваните на година количества от това гориво не се плащат нужните данъци. Най-големите злоупотреби стават в секторите селско стопанство (48.1%) и транспорт (34.5%), където фирмите масово използват бензиностанции за собствени нужди. Тези два сектора са и най-големите потребители на дизелово гориво в страната.
Това показва анализ на Министерството на финансите, който разглежда основните мотиви за законовите промени в чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност, приети в края на миналата година. Той е изготвен, за да се оцени влиянието и ефектите, които оказват промените върху бюджетните приходи, развитието на пазара на течни горива и конкуренцията, административната тежест и разходите за икономическите оператори. Според промените ведомствените бензиностанции трябва да бъдат оборудвани със системи, които да следят количествата доставено и използвано гориво и да бъдат свързани онлайн със системата на Националната агенция за приходите.
В резултат на изготвените анализи е разработена стратегия за предотвратяване укриването на данъци при доставките на течни горива. От финансовото министерство изтъкват, че промените ще доведат до намаляване дела на сивата икономика. Съгласно доклад на Европейската комисия България е на първо място от държавите-членки на ЕС с най-висок дял сива икономика – 32.2% от БВП.
При общо средногодишно потребление на дизелово гориво от 3 391 500 хил. литра за анализирания тригодишен период, декларираните средногодишни доставки за същия период са в размер на 2 163 160 хил. литра. Видно от анализа, средногодишно не се декларират 1 228 340 хил. литра дизелово гориво, което като относителен дял представлява 36.2 процента.
Министерството на финансите защитава промените с аргумента, че по неофициална информация в страната има над 30 хил. нерегистрирани обекта, в които се зареждат превозни средства и машини с гориво за собствени нужди. За тях държавните и регулаторни органи не разполагат с информация. Властите не знаят нищо за тяхното местонахождение, за техническото оборудване, както и за вместимостта на резервоарите и съдовете за съхранение на горива. "В една значителна част от тези обекти, резервоарите са с вместимост по-голяма от резервоарите на бензиностанция", твърдят от финансовото министерство. За резервоари се използвали бракувани вагон-цистерни с вместимост 60 хил. или 70 хил. литра или бракувани автоцистерни с вместимост 5 хил., 10 хил. или 20 хил. литра.
"По данни на „Холдинг БДЖ” ЕАД само за периода 2011-2014 г. са продадени 255 вагон-цистерни, в това число 231 с обем 71 куб. метра (70 хил. литра) и 24 с обем 61 куб. метра (вместимост 60 000 литра)", пише в анализа. За сравнение резервоарите на бензиностанциите са с обща вместимост от 10 хил. до 50 хил. литра. Анализът показва, наличие на изключително висок риск от обектите за зареждане на горива за собствени нужди да се извършват и нерегламентирани продажби в особено големи размери.
Освен това земеделски производители държали дизелово гориво в пластмасови бидони от препарати за растителна защита или в метални варели. Това според министерството може да доведе до замърсяване на околната среда.
В оценката на въздействие на промените се казва, че ще свият нелоялната конкуренция на пазара на горива. От финансовото министерство цитират данни на браншови организации, според които "в резултат на нелоялната конкуренция на ведомствените бензиностанции, в малките населени места са закрити 700 малки бензиностанции и са освободени от работа 2500 души".
По сметки на финансовото министерство за оборудването на един резервоар от различните типове с уреди за измерване на горивото и връзка с НАП ще са нужни между 1500 и 11 хил. лева. Купуването и монтирането на уредите на подземен резервоар и една колонка за зарежда ще струва между 8 хил. и 11 хил. лева. За стари цистерни ще трябва инвестиция от 6000 – 7000 лв., твърдят от ведомството. От там посочват, че не може да се даде оценка на общите инвестиции, които ще трябва да направят ползвателите на ведомствени бензиностанции, тъй като няма информация колко точно са тези обекти и в какво се съхранява горивото в тях.
