Мечтаното от над три милиона българи светло капиталистическо бъдеще, отличаващо се с притежание на акции от големи български фирми и сочни дивиденти от тях, така и не се случи. А зелената бонова книжка, която беше символ на това благополучие, съвсем изтъня и губи от стойността си. В повечето случаи тя отдавна е изхвърлена или събира прах в някое чекмедже.
Вече израсна едно поколение, което нищо не знае за случилото се преди деветнадесет години, когато над три милиона българи бяха въвлечени в т. нар. масова приватизация и си купиха по 25 хил. инвестиционни бона. На тях щедро им бе обещано да получат нещичко от раздържавяващите се предприятия, да купуват и продават техни акции и да участват в управлението им.
Реалността за повечето българи обаче се оказа много по-различна. Ентусиазирани, те се включиха в масовата приватизация през 1996 г. чрез специално създадените тогава приватизационни фондове. Две години по-късно компаниите се преобразуваха в холдингови дружества и започна търговията с техните акции на "БФБ-София". Съдбата на повечето от тези "холдинги", подобно на случилото се със самите българи, също се оказа немного добра. Новата пазарна ситуация постави пред мениджърите непосилни за тях задачи. А и се видя, че не всички, които се явиха на това съревнование, бяха с чисти помисли и с ясни планове за бъдещето. И логично в следващите години повечето от тези дружества бяха ликвидирани, а дребните акционери в тях загубиха парите си.
Не за всички обаче е така. Днес акциите на 37 от учредените тогава 81 приватизационни фонда могат да се срещнат на някоя от търговските сесии на фондовата борса. Така че всеки, който е внесъл боновете си в някой приватизационен фонд по онова време, сега притежава определен брой ценни книжа от някой холдинг. Тези акции могат да бъдат продадени по всяко време. А след като се търгуват, това означава, че има търсене и предлагане и цените им се променят според него.
И между днешните холдингови дружества обаче има такива заради поведението на чиито мениджъри притежателите на техни книжа съжаляват за избора си. Сред тях е
"АКБ Корпорация" ХАД
който се контролира от предприемача Николай Банев. Бизнесменът беше подкрепен от чешката "Форес банк" с над 3 млн. долара за създаването на едноименния приватизационен фонд. "Инициативността" на Банев после го скара с инвеститорите и сега за чехите изглежда немислимо да си върнат дори и част от парите. Дружеството стана известно с агресивната си рекламна кампания по време на кампанията за акумулиране на инвестиционни бонове през 1996 г., което му позволи да привлече 114 хил. акционери. Тогава то направи и най-големи разходи спрямо набрания капитал. Днес едва ли някой от притежателите на такива акции е доволен. Въпреки атрактивния портфейл, в който бяха включени предприятия от химията, машиностроенето и туризма – сега финансовите резултати са плачевни, няма дивиденти. Холдингът е между най-санкционираните дружества заради нередовното представяне на счетоводни отчети.
"Холдинг Пътища" АД
зад който стои хазартният бос Васил Божков, е друг христоматиен пример за некоректно отношение към акционерите. Компанията е обявена в неплатежоспособност с начална дата 30 септември 2013 г. и в нея е назначен синдик заради влошаващите се финансови резултати, запори върху сметки и притеснения около изпълнението на спечелените поръчки. Дейността на дружеството е прекратена и е наложен общ запор и възбрана върху имуществото му. От 1997-1998 г. насам и то не разпределя дивиденти. След разпродажбата на дъщерни дружества и промени в акционерната му структура съществуването на холдинга, изглежда, изгуби смисъл за учредителите му и за основните му акционери.
И в други компании също станаха промени, които обаче не се отразиха фатално върху дейността им. Например,
"Златен лев холдинг" АД
През януари 2005 г. един от съучредителите му Валентин Карабашев напусна официално всички структури на групата. Съавторът на първия приватизационен закон у нас започна свой самостоятелен бизнес, като остана в бизнеса с ценни книжа. Властта в "Златен лев" премина в ръцете на Никола Зикатанов, а най-големите акционери са "Изола Бългериан Инвестмънтс" ЕООД (24.55%), "Българска консултантска група" АД (16.47%) и "Линдсел Ентърпрайсиз Лимитид" (6.75%). Холдингът редовно разпределя печалбата си. Дължим в момента е дивидентът за 2013, 2011 и 2010 година.
В последните месеци новините определено не са оптимистични за акционерите на тези структури. През януари видяхме в бюлетините за борсовите сесии книжата на дузина холдинги и в тези реални сделки стана ясно колко скромна е сегашната стойност на вложените в тях инвестиционни бонове.
Българите отдавна не участват в разпределението на печалбата на тези компании, ако те въобще стигнат до нея. Но въпреки това все още има начини боновата книжка да донесе реални пари на собственика си. Необходимо е притежателят й да прояви инициатива и да извади документите си от архива. В този случай той има няколко възможности. На първо място – да получи пари, като
продаде акциите си
на "БФБ-София". Колко струват книжата може да се провери чрез сайта на фондовата борса, при инвестиционен посредник или на интернет страницата на холдингите, които публикуват такива данни. През първия месец на годината най-висока е била котировката на "Холдинг Варна" АД – 16.50 лв. за един брой. Акциите на "Албена инвест холдинг" АД струват по 6.25 лв., а близо до тях по цена е "Стара планина холд" АД с 4.057 лв. за дял. Друг е въпросът дали сега е най-подходящият момент за сделки с такива акции при ниската ликвидност и срива на котировките на фондовата ни борса.
Решението за евентуална продажба на такива книжа, независимо дали дружеството е публично или не, трябва да се съобрази с това дали то е разпределяло дивиденти. А това се случва само при положение, че компанията е на печалба и ако общото събрание вземе решение част от нея или цялата да бъде върната на акционерите. Няколко от бившите приватизационни фондове са особено внимателни към притежателите на техни книжа и през всички години на съществуването си са разпределяли дивиденти. Отличник по този показател е
"Стара планина холд" АД
единствената българска публична холдингова компания, която е изплащала дивидент през всяка година от дейността си. Тя има 23 310 акционери (в т.ч. пенсионни и взаимни фондове, банки и др.), а брутната сума, заделена от печалбата през този период, е в размер на 5.363 млн. лева. Председател на съвета на директорите е Евгений Узунов, а изпълнителен директор – Васил Велев.
Тези пари обаче се изплащат само за срок до пет години, който започва да тече от датата на общото събрание.
