На днешния ден през 1845 г. е роден първият български финансов министър Григор Димитров Начович, политик и дипломат. Първоначално той е един от водачите на Консервативната партия, но по-късно участва в правителства с противоположна политическа ориентация, като тези на Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Тодор Иванчов. Самият той пък ръководи три кабинета.
Григор Начович е роден в Свищов в семейството на заможен търговец. Учи в гръцкото училище в Свищов, във френския колеж в Бебек, в търговски училища в Париж и Виена. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет.
След преминаването на четата на Филип Тотю в България през 1867 г. Григор Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там той работи заедно с Българската добродетелна дружина (организация на русофилски настроените българи емигранти, главно едри търговци) и подпомага заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград (през 1867-1868 г.).
През 1868 г. Григор Начович заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Той основава книжовното дружество Напредък и пише за различни френски и немски вестници. По време на Сръбско-турската война през 1876 година организира изпращането на български доброволци, а през Руско-турската война през 1877-1878 г. е на служба в руското Главно командване.
След Освобождението Начович става един от водачите на Консервативната партия, като заема последователно различни длъжности – министър на финансите в първото българско правителство (1879 и 1882-1883 г.), министър на външните работи и изповеданията (1879-1880 г.), помощник-кмет на София (1880-1881 г.), министър на вътрешните работи (1882 г.), член на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет (1881-1883 г.). В края на Режима на пълномощията е финансов министър и в коалиционното правителство на Драган Цанков (1883-1884 г.).
През 1882 г. става дописен, а през 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
През същата година Григор Начович е назначен за дипломатически представител на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1889-а.
След детронирането на княз Александър I Батенберг се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886-1888 г.). От 1889 до 1891 г. е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896 г.), кмет на София (1896-1897 г.) и министър на търговията и земеделието (1899-1900 г.). От 1903 до 1906 г. е дипломатически представител в Цариград. Участва и в преговорите по сключването на Лондонския договор през 1913 година.
Григор Начович умира в София на 4 януари 1920 година.
