Дипломатическата совалка на новия гръцки финансов министър Янис Варуфакис и на премиера Алексис Ципрас в подбрани страни от Европейския съюз изостри бдителността на испанския министър-председател Мариано Рахой. Неслучайно сред първите посетени бяха Франция, Великобритания и Италия. Париж и Рим се противопоставят на политиката на строги бюджетни ограничения, а Лондон е важен център на частни инвестиции за Гърция.
И френското, и италианското правителство подкрепят известен завой към икономически стимули и развързване на кесиите, но имат и доста различия с новите гръцки управници. Или, както се пошегува италианският премиер Матео Ренци на пресконференцията в късните вечерни часове на 3 февруари: "Появата на Ципрас е благословия за мен". Защото сега "опасният човек" е господин Ципрас, точно какъвто бе Ренци по време на първата му година на управление. И Париж, и Рим обаче отхвърлиха спекулациите на анализаторите, че Атина се опитва да създаде "Средиземноморска коалиция" срещу Германия и европейския север. Нещо, което Мадрид със сигурност няма да допусне, защото има достатъчно причини да поеме твърд курс срещу заявките на новия гръцки кабинет да преструктурира за пореден път дълга си.
От испанската камбанария линията на политическо разделение в еврозоната не минава между преуспелия север и до гуша задлъжнелия юг, а между държавите, които са си написали икономическите домашни, и онези, които не са. През последните две години Мадрид се изживява като доказателство, че ортодоксалният европейски отговор на кризата работи. Испания отчете шест поредни тримесечия на растеж, безработицата пада по-бързо от очакванията, доверието и инвестициите започват да се връщат. С други думи – испанците са прусаците на юга – въздържани, дисциплинирани и готови да преглътнат краткотрайна икономическа болка в замяна на дългосрочен ръст на конкурентната им мощ. И след като изслушаха маса лекции за управление на къщата си, лидерите им не са склонни да пропуснат шанса да размахат пръст на двойкаджиите. Или, както резюмира на 2 февруари испанският министър на бюджета Кристобал Монторо: "… Правилата не могат да се променят само защото има политическа промяна в дадена страна; това би означавало разпадане на Европа".
Всъщност, Мадрид няма друг изход. Правителството продължава да твърди, че първоначалният отговор на кризата – структурни реформи, орязване на бюджета и увеличение на данъците – се основава на независими решения на испанските политици, поднесени на испанския електорат като безалтернативни. И ако сега Гърция успее да смекчи страничните ефекти от лечението, испанците ще запитат с основание защо техните ръководители не са успели да договорят подобни по-благоприятни условия.
Много по-страховит обаче е факторът "Подемос". Десетки хиляди привърженици на основаното едва преди година ляво движение изпълниха улиците на Мадрид на 31 януари за митинг под наслов "Марш за промяна". Това е първият опит на партийните водачи да трансформират ръста на общественото доверие в демонстрация на улична сила и се случи по-малко от седмица след триумфа на гръцката "Сириза" на общите парламентарни избори на 25 януари. Лидерът на "Подемос" Пабло Иглесиас призова множеството "да мечтае като Дон Кихот". И всички да запретнат ръкави, за да "създадат нова реалност през 2015-а – годината на промяна, когато политическата сила ще спечели изборите срещу Народната партия".
Независимо от растящите признаци за икономически подем в Испания управляващите изостават в сондажите на общественото мнение заради катастрофалните корупционни скандали и все още космическата безработица. Според публикация на френския "Льо Монд Дипломатик" нивото на корупция в тази страна прави Франция да изглежда като дилетант. В момента Мадрид разследва официално почти две хиляди корупционни скандала, в които са замесени най-малко 500 високопоставени държавни чиновници, стрували годишно 40 млрд. евро на държавата. Според Иглесиас корупция на подобно ниво е "структурна". Да не говорим, че 33 от 35-те най-големи испански компании не внасят данъци благодарение на регистрирани в данъчни убежища поделения, докато половината от безработните не получават помощи. Половин милион испански деца живеят в бедност от 2009-а, но същевременно състоянието на супербогатите испанци се е увеличило с 67%, откакто през ноември 2011-а Рахой пое властта.
Лозунгът "Сириза! Подемос! Вен-се-ремос!" обаче вече не изглежда особено удобен за "Подемос", доколкото победата на "Сириза" вече е нож с две остриета за испанското популистко движение. Ако Ципрас успее да договори по-добри условия за погасяване на гръцкия дълг, това ще е успех за левите течения в Европа. Но ако мисията му се провали или Гърция напусне еврозоната, това ще е удар и върху "Подемос". Да не говорим за решението на "Сириза" да състави правителство с крайнодясната и проруски ориентирана националистическа партия "Независими гърци" и с липсата на дами в новия кабинет на Ципрас – все неща, които противоречат на принципите на "Подемос".
