В банковия сектор всичко е спокойно. Така би трябвало да се разчита анализа на БНБ за състоянието на финансово-кредитната система за 2014-а. "В края на декември банковата система отчита висока ликвидност и стабилни финансови показатели. Ликвидните активи на 28-те кредитни институции достигат 22.2 млрд. лв., като спрямо края на септември техният размер нараства с 1.2 млрд. лв. (5.7%). Коефициентът , изчисляван по Наредба No 11 на БНБ, се повишава до 30.12%, движен от съществения растеж на паричните средства", твърди БНБ. Все едно четем анализ на БНБ за състоянието на системата за 2013-а и дори за първото тримесечие на 2014-а. вероятно почти същите заключения щеше да ги има и в съобщението на БНБ за полугодието на миналата година, ако на 20 юни не се бяха случили събитията с Корпоративна банка. Именно тези събития показаха, че високата ликвидност не е гаранция за стабилност. За по-малко от седмица 20% ликвидност на Корпоративна банка бяха изчерпани до дъно. Каква е гаранцията че въпросните 30.12% с които сега БНБ успокоява пазара ще са достатъчни, при нов ликвиден натиск? Дано не се налага да получаваме отговор на този въпрос от пазара.
Впрочем като стана дума за
високата ликвидност
, ако я подложим на една финансова дисекция, ще видим, че освен стабилност (която събитията отпреди година показаха, че е спорна) тя е израз и на безизходност и … ще използваме думата предпазливост, за да не кажем страх. Едва ли някой ще спори, че въпросната ликвидност е в следствие на парите – 3.7 млрд. лв., които вложителите на Корпоративна банка получиха при изплащането на гарантираните влогове и ги оставиха по сметки в различни кредитни институции. И за какво според вас банките използваха тази огромна сума? Две трети от нея изсипаха в БНБ по сметки по които не получават и грам доход, а останалата една трета вложиха в държавни ценни книжа. А да и увеличиха финансирането за небанковите финансови институции – тези дето раздават бързи кредити при високи лихви. И какъв е ефекта, от прехвърлените в банките милиарди на вложителите на КТБ? С тях се помпа баланса на управление "Емисионно", финансира се бюджетния дефицит и се осигурява бизнес на лихвари. А какво стана с кредитите за реалния бизнес? Независимо от всички реклами и декларации, че банките се борят за всеки добър клиент, статистиката на БНБ показва, че от началото до края на 2014-а заемите за фирмите са нарастнали с около 2 процента. И това при 22.2 млрд. лв. свободни средства които стоят по сметки и в ДЦК. Страшна борба пада, няма що. Истината е че всеки стиска пачките с банкноти и не смее да поеме и грам кредитен риск, а се ослушва да не получи някой ликвиден шут в г… гърба.
И още едно заключение на БНБ прави впечатление."Постъпилите надзорни данни към 31.12.2014 г. за статистически цели дават основание да се счита, че са спазени изискванията за силата на капиталовата позиция и тя е адекватна на
рисковия профил
на кредитните институции". Това пак много прилича на прессъобщенията на БНБ отпреди десетина месеца. Помните ли че тогава надзорните данни за статистически цели показваха, че Корпоративна банка бе с една от най-големите печалби с един от най-ниския размер на провизиите, от което се правеше заключение за нейния ниско рисков профил, с едни от най-високите нетни приходи, с едни от най-добрите коефициенти за възвръщаемост на капитала и на активите, с едно от най-ниското съотношение на разходите за издръжка и провизии спрямо чистите приходи. Въобще според надзорните данни на БНБ за статистически цели към март 2014-а всичко в банковата система и в Корпоративна банка бе наред. А след това се оказа, че БНБ е била заблудена в тези данни и от там цялата и статистическа информация за надзорни цели е била подвеждаща. Къде е гаранцията, че и сега някоя голяма банка не е подвела БНБ с данните и зад представяната ни картина на стабилност и спокойствие цъка нова бомба със закъснител? Тези данни които сега БНБ ни представя потвърдени ли са от надзорни инспекции на място? Не са разбира се. И след като не са. Каква причина има безрезервно да им вярваме? Никаква, след случилото се във втората половина на 2014-а. Точно по тази причина този път няма да правим
класацията за най-добра банка.
Защото сме предубедени към достоверността на публикуваните от БНБ данни. И това не само заради случая с КТБ. Както винаги сме обяснявали шестте показатели по които тя се прави са на базата именно на публичните надзорни данни за статистически цели на БНБ. Това са размер на активите, собствен капитал, печалба, възвръщаемост на капитала, възвръщаемост на активите и съотношението на разходите за издръжка и провизии спрямо чистите приходи. Комбинацията от тези шест показателя показват устойчивостта и ефективността на всяка една кредитна институция, както и значението й за пазара. Всички тези показатели, с изключение на размера на активите са в пряка зависимост с размера на направените за провизии разходи. Именно при тези разходи случая с КТБ показа, че на данните на БНБ не може да се има доверие. В смисъл, че както БНБ сама призна, тя може да бъде заблудена от банката и от нейните одитори (забележете каква обезпокояваща безпомощност) за
размера на заделяните провизии.
Оказа се, че една банка може да заделя драстично по-малко провизии от необходимото и да убеди надзора, че това е в реда на нещата. Ако това наше заключение е невярно, означава че заключението на БНБ за капиталовата дупка в КТБ и решението за отнемането на лиценза и е взето въз основа на лъжа. Но ако приемем, че лъжа в случая няма, то сме принудени да гледаме с подозрение на всички статистически данни на Централната банка . Не можем да поемем риска макар и неволно през класацията да пренасяме евентуалните заблуди на надзора върху нашите читатели. Затова за в бъдеще при изготвянето на класацията смятаме да подходим с благоразумна консервативност като приложим коригиращ елемент към всички финансови критерии в класацията, които зависят от размера на провизиите. Основание за това ни дава по внимателният преглед за коефициентите на покритие на банковите кредитни портфейли с провизии. Той показва, доколко консервативно банките подхождат към оценката на риска по отпуснатите с тях заеми и как се застраховат срещу евентуални загуби от този риск. Финансовите данни публикувани от БНБ показват, че към края на 2014-а общият размер на заделените провизии е достигнал 5.43 млрд. лв. (с натрупване през годините) при общ обем на предоставените заеми от 52.61 млрд. лева. При тези суми коефициента на покритието на кредитите с провизии за цялата система е 10.33 процента. Има банки при който той е доста по-висок, но не са малко и тези при които той е много по-малък – 2%, 5% 8 процента. След случая с КТБ отказваме да вярваме на обяснение за гениалните възможности на отделни банкери и за техните иновативни практики, които им позволяват да поддържат качество на кредитните портфейли, което много по-добро от тези на останалите техни колеги. Приемаме, че всички работят на един пазар и при една конюнктура. Затова от следващото тримесечие ще прилагаме благоразумно консервативен подход като ще коригираме размера на провизиите на всички банки с коефициент на покритие, който по-малък от средния за пазара като добавяме към разходите за провизии изравнителна сума, която ще приравнява техния коефициент към средния за сектора. С тези разходи ще намаляваме печалбата им, което ще се отрази на показателите за възвръщаемост и ефективност.
Разбира се сега ще публикуваме обичайните данни на първите десет банки и по шестте критерии. Веднага обаче ще предупредим че ако към тях се приложат изравнителни коефициенти резултатите на някои кредитни институции ще бъдат драстично променени. Да не говорим, че подобни изравнявания образно казано ще изядат цялата отчетена печалба на част от банките и дори ще има случаи когато някои от тях ще излязат на загуба, което автоматично означава намаляване на собствения капитал. И за да илюстрираме колко сериозно е това за което говорим, ще обърнем внимание, че отчетената печалба ва целия банков сектор за годината е 746.39 млн. лв., а при прилагането на изравнителния коефициент към банките, чието покритие с провизии по-малко от средното за системата, се получава, че допълнителния разход за провизии е общо 769.13 млн. лева. С други думи като приспаднем тази сума от размера на печалбата излиза, че банковия сектор е на загуба. Това са ефектите от благоразумната консервативност , която смятаме да прилагаме от 2015 година.
