Г-н Калпакчиев, ще има ли реформа в съдебната власт, или за пореден път ще надуваме балони, които така и няма да полетят?
– През последните седмици цялата тази патетика за реформа взе да ми се струва все по-изчерпана, излишна и ставам все по-скептичен. Защото е важно в конкретните, в практическите действия, които всеки ден извършваме, да показваме, че действително искаме промяна. Това трябваше да се види и при избора на председател на Върховния касационен съд, и при избора на следващите ръководители в съдебната система, които и в момента вървят, и в реакцията към текущите скандали със случайното разпределение на делата и други. А ние продължаваме да вършим всичко по стария начин, както си знаем. За каква реформа говорим тогава?
Каква е Вашата равносметка, след като изборът за нов председател на ВКС вече приключи? Мнозина го нарекоха "мач", други – битка на лобита. Как да тълкуваме резултата?
– Вижте, ситуацията е такава, че съдебната власт сега най-малко има интерес от допълнително противопоставяне, от изкуствени конфликти и лични нападки. Не очаквайте такова нещо от мен. Пък и това няма да произведе полза за никого. Дълбоко неправилно е дебатът за председател на ВКС да се свежда до лични битки и до субективни предпочитания. Това е характерно за неразвитите, предмодерни общества. Така или иначе – мачът свърши, макар че не смятам, че изборът, който бе проведен, може да се оприличава на мач. Не е точен и изразът "битка на лобита". Или поне аз не се чувствам част от някакво лоби. За да е така, би трябвало да защитаваш някакъв икономически, партиен или друг нелегитимен интерес. А аз не защитавам никого, освен интересите на съдиите, които са ме избрали за член на ВСС. Предполагам, че имате предвид нападките, че ние – членовете на ВСС, които подкрепихме Павлина Панова, сме били лоби на Съюза на съдиите в България (ССБ). Но първо ССБ не е налагал никого, той просто подкрепи кандидатурата на Павлина Панова, както го направиха отделно и десетки съдии. Освен това Панова не е кандидат на ССБ, тя не му дължи нищо, не е зависима от него и не ССБ, образно казано, й дърпа конците. А следва да се подчертае, че ССБ е съдийско сдружение, което е доказало в годините, че е автентичен изразител на мненията на съдиите, а не е проводник на нелегитимни влияния в съдилищата.
Що се отнася до резултата, аз лично нямам нищо против Лозан Панов – напротив, познавам го отдавна, много отпреди Павлина Панова. В принципен план обаче аз смятам, че в този момент ВКС имаше нужда да бъде оглавен от човек "отвътре", който познава проблемите, хората и ако щете – правната материя, с която борави този съд.
Винаги съм настоявал, че председателят на ВКС не е началник на съдиите. Той дава лицето, олицетворява достойнството на съдиите в страната. Той е лидер, професионален авторитет, когото съдиите трябва да приемат. Личността на председателя на ВКС, кой ще бъде и как ще се казва той обаче е само единият проблем. И то малкият. За мен бе много по-важно как този човек да бъде избран.
Ако цитирам правилно Павлина Панова, изборът бе публичен, но непрозрачен. Така ли беше?
– Ами няма как да не е така, след като това, което според мен трябваше да се случи по време на процедурата, така и не се сбъдна. Трябваше да се направи реална оценка на качествата на кандидатите. И за да няма субективизъм, да не могат различните членове на ВСС да се обясняват мъгляво, че гласували за този, защото им харесал повече от другия, трябваше предварително да има ясни критерии, по които кандидатите да бъдат оценявани – така нареченият "профил на длъжността", за който толкова пъти настоявахме. Защото ако изборът е спорен, ако е непрозрачен, ако около него има съмнение – това неминуемо ще рефлектира и върху кандидата, който в крайна сметка бъде обявен за спечелил. А това е унизително и за самия него.
Спомням си, че още миналата година направихте предложение да се приеме такъв профил, но то срещна яростен отпор сред колегите Ви във ВСС…
– Така беше. Ние с Камен Иванов направихме такова предложение още през май миналата година. Но то така и не се прие. И никой не каза защо. Аргументите поне за мен звучаха несериозно: ама какво е профил, как изглежда този профил… А когато съдиите от ВКС изготвиха един примерен профил и го представиха, тези атаки секнаха. Но така или иначе правилата вече бяха приети. А истината беше, че колегите така и не поискаха промяна в съществуващото положение. Вероятно защото когато няма ясни критерии, когато няма обективни измерители за качествата на един или друг кандидат, много по-лесно е само да кажеш: Ами, избрахме по-добрия.
В тази процедура не е толкова важно гласуването – с машина или с бюлетини, въпреки че и то е важно. По-важно е съдържанието: да може всеки разумен човек, който наблюдава отстрани, да е наясно с това какво точно се случва в съдебната система и какви са вътрешните противоречия, да разбере защо е избран този, а не другият кандидат. За да бъде назначението убедително, трябва да му се обясни с прости думи. И да се каже не кой е по-добър или кой е по-лош, а кой е по-подходящ за конкретния пост и с какво. Това така и не беше направено. Нещо повече – това никога не се прави във ВСС. Говорят се просто общи приказки, вместо да се сравняват качества. За да се маскира по някакъв начин предопределеността на един избор, се пускат гръмки общи фрази и обещания, как сега ще изберем по-добрия, влага се една излишна тържественост и церемониалност в процедурата. А нещата можеха да станат далеч по-простичко…
В резултат на това сега Лозан Панов май попадна в "имиджова криза". Очаквате ли той да изненада всички, както обеща от негово име омбудсманът Константин Пенчев?
– Доста бе показателно как веднага след като свърши гласуването, ваши колеги попитаха Панов защо смята, че са избрали него. И той нямаше какво да каже. А това само по себе си е унизително за всекиго. Изненади обаче вече не очаквам от никого. Очаквам от председателя на ВКС, в качеството му на член на Висшия съдебен съвет, да заявява открито и честно своята позиция по всички въпроси, които напоследък се струпаха и които изискват много бързата и конкретна реакция на съвета – знаете, това са скандалите в Софийския градски съд, сега вълненията във Варненския административен съд. Съдиите от Варна искат от ВСС да направи същото, което направи и в СГС, казват ни: реагирайте по същия начин, елате всички тук на проверка и сами вижте какво се случва…
Като се заговорихме за СГС – кому е нужно да удължавате срока на проверката там, да се тупа топката? Не са ли нещата там вече кристалноясни?
– И аз смятам, че трябва по-бързо да приключи проверката. Но удължаването на срока се иска, защото се събраха купища документи и се изслушаха страшно много хора. Сега всичко това трябва да се опише в един доклад, за това е нужно време. Но аз смятам, че нямаме право да отлагаме много, защото съдиите, които се явиха тук пред нас и които ние изслушахме на място, възлагат на тази проверка огромна надежда. Те ни се довериха, застанаха с имената си, поеха риска. А това изисква от нас и ние да подходим със съответната сериозност към проблема в СГС. Така че, макар че предложението е срокът за проверката да се удължи до 25 февруари, мисля, че няма да има пречка да приключим и по-рано, стига да смогнем.
Ще има ли наказания?
– Специално след тази проверка дали ще бъдат направени предложения за дисциплинарни производства не мога да се ангажирам и да кажа отсега. Но е известно, че аз вече съм изготвил предложения за дисциплинарни производства срещу ръководителката на СГС Владимира Янева и заместничката й Богдана Желявска въз основа на констатациите на предишната проверка в съда, тази, която бе направена през декември. Само че, доколкото знам, предложението още не е подписано от други колеги от ВСС – знаете, че трябва петима членове да подпишат, за да тръгне процедурата. Но развитие няма.
И защо не подписват колегите Ви? Да не би да изчакват бурята да отмине като в поговорката – "всяко чудо е за три дни"…
– Не съм аз човекът, на когото да зададете този въпрос. Някои от тях ми обясниха, че изчакват резултатите от сегашната проверка, и чак след нея, евентуално, щели да преценяват. Въпреки че между двете няма нищо общо. Но пък всеки член на ВСС носи отговорност за постъпките си и всеки застава пред съдиите с името си за конкретните си действия или бездействия.
Не се ли опасявате, че с подобни реакции самият съвет се превръща в основното и най-убедително доказателство за тезата, че той трябва незабавно да бъде разпуснат?
– Вижте, моето мнение е, че в този случай всичките обичайни клишета, които се казват, са верни в голямата си част. Преждевременното разпускане на съвета води до нестабилност на системата и това вече неведнъж се е случвало. Затова трябва да се върви към законопроект за промени – било в конституцията, било в Закона за съдебната власт, които, образно казано, да "разделят" съвета на две колегии, на камари или на два отделни съвета – явно всички вече са съгласни с това. Възможно е това да доведе и до разпускане на ВСС, но на този етап, без да знаем какво ще реши законодателят, можем само да гадаем. Но за мен възможността да се разпусне съветът не е повод за каквито и да било лични опасения. Лично аз виждам смисъл да остана тук само заради едно – да довърша това, с което съм се хванал, най-вече по отношение на натовареността на магистратите.
Въвеждането на критерии за определяне и предели за натовареност на съдиите като че ли се превърна във Ваша лична битка. В доклада на ЕК обаче отчетоха, че такава и до ден днешен няма въпреки очакванията…
– Това, което се констатира и в сегашния, а и в предишния доклад, не е много различно. Но усилията ни са отчетени, както и фактът, че сме наистина на финалната права – имаме нужда от още няколко месеца. Все още продължава изследването сред самите редови магистрати. Защото без участието на съдиите просто няма как да направим тази прословута норма. Няма кой друг да даде оценката на съдийската натовареност освен съдиите – ако го направи някой страничен или ние във ВСС – нито ще бъде вярно, нито справедливо, нито точно.
Само че се оказва, че съдиите не кипят от ентусиазъм да се включат в това изследване. Защо?
– Това не е вярно. Или поне не за всички. Една част от съдиите са много натоварени. И макар че участието, което се иска от тях, изисква само няколко часа, те и толкова не могат да отделят. Други смятат, че това е излишно или че не е правилна методологията. А вероятно има и такива, които се опасяват, че едно такова задълбочено изследване на натовареността ще покаже, че те не са натоварени и че в някои съдилища трябва да се съкращават щатове.
В този ред на мисли в евродоклада е записано, че до края на тази година ще започне и "реформа" на съдебната карта. Това на прост език също означава само едно – закриване на съдилища. Започва ли се наистина прерайониране, или това е поредното обещание, което няма да изпълним?
– Не мисля, че ще имаме избор. Ще трябва да рационализираме системата и това е процес, който е неминуем. Вярно е, срокът да направим предложения за такива реформи е до края на тази година. Но за да се взимат решения, е нужно първо да се изчисти проблемът с натовареността на магистратите – той е важен компонент в схемата от критерии, по която ще се избистрят промените в съдебната карта.
Колко съдилища ще бъдат закрити?
– Каквото и да кажа в момента, ще е напълно спекулативно. И въпросът не бива да се поставя по този начин. Защото са възможни варианти – да се закрият съдилища или да останат сградите и да функционират като изнесени офиси на по-големия съд. А съдиите да се водят на щат към този по-голям и по-натоварен съд. В тези изнесени офиси ще се приемат съдебни книжа и ще се провеждат заседания, когато има нужда. Вариантите са много. Целта е да се рационализира съдебната инфраструктура при гарантиране на достъпа на гражданите до правосъдие. Важно е обаче да се подчертае, че до края на годината ще предложим промени само в системата на първоинстанционните районни съдилища, които са 113 на брой. Едва по-нататък ще се премине към административните съдилища, които са 28 на брой и от самото начало се казваше, че са прекалено много. Но това ще е следващ етап.
Освен това такава реформа се прави с години, не става от днес за утре, защото ще е нужно едновременно с прекрояването на съдебната карта да се променят и администрации на други институции – полиция, общини и други. Иначе ще се създадат огромни неудобства на гражданите. Цялата структура на държавната и общинската администрация трябва да се съобрази.
По какви критерии ще се решава кой съд да бъде закрит?
– Много са, правят се анализи на социално-икономическите и демографските фактори, на бедността и безработицата, които влияят върху броя на делата, а оттам и на натовареността на съдилищата. Има критерии за достъп до правосъдие – отстоянието на населените места и на съдилищата едно от друго, топографски особености. Следят се и фактори като състоянието на пътната инфраструктура и други. За всеки един от 28-те съдебни района всички фактори ще се анализират и така ще се прави преценка, ще има конкретни предложения към висшия съвет за всеки район.
А какво ще се случи със съдиите, с администрацията?
– Ако се закрие съдът, съдиите ще бъдат преместени, те няма как да останат на работа там. Въпреки че има вариант съдиите да останат на местата си и да минат само на щат към друг районен съд, като им се прехвърлят само дела, за да се изравни натовареността. Но заети бройки няма как да се закриват, това може да стане само ако длъжността се освободи. Но броят на служителите най-вероятно ще бъде оптимизиран. Знам, че това звучи непопулярно, несправедливо, тежко, но знам също и че е неизбежно.
