Силният щатски долар започва да подяжда печалбите на американските корпорации и на щатските износители. А поредицата от мерки на централните банки по света в подкрепа на местните икономики и отслабващи националните им валути възраждат гнева на американските конгресмени и очертават нови фронтови линии между тях и валутните войни. Доскоро стрелите бяха насочени основно срещу Китай. Но днес натискът е върху щатската администрация – да включи специални текстове срещу валутни манипулации в търговските си споразумения и по-специално в мегасделката за свободна търговия на Щатите с Япония и с десет други държави от Транс-Тихоокеанското партньорство (ТТП). Тя е сърцевината на международния икономически дневен ред на Вашингтон и е близо до приключване.
Досега президентът Барак Обама и неговата администрация не показваха признаци, че са склонни да се подчинят на искането на конгресмените. В момента обаче възходът на долара и активното лобиране на шефовете на "Форд" налагат конкретни действия.
Казусът на американските производители на автомобили е ясен – търговските им партньори от Китай и Япония от години субсидират износа си в Щатите, като поддържат паричните си единици слаби към долара – подход, който прави американските стоки по-нискоконкурентни. Или, както обобщава главният лобист на "Форд" във Вашингтон – Зиад Оджакли, "митата бяха търговската бариера на миналия век… За сегашния това са валутните манипулации".
Щатската администрация има малко място за маневри – най-малко по две причини. Първата е, че ТТП вече е доста комплексен звяр и добавянето на валутна клауза може да го убие, като се има предвид участието на Япония. Втората е въпрос на законодателство. В Щатите търговските сделки обикновено ги договаря офисът на търговското представителство, а по валутните въпроси се изказва финансовото ведомство. Това разделение отговаря и на международната практика, в която валутата е запазена територия на МВФ, а търговските правила – на СТО.
Как ще се развие битката тепърва ще се разбере. Особено като се има предвид, че доскоро и американците бяха обвинявани във валутни манипулации, резултат от обилното печатане на пари от Федералния резерв в подкрепа на щатското национално стопанство.
Междувременно през седмицата редица европейски централни банки продължиха политиката си на ниски и дори на отрицателни лихви, с която да компенсират евтиния петрол, настъпващата дефлация или притока на инвестиции към националните им валути.
Чешката национална банка запази основната си лихва на символичните 0.05% и потвърди решимостта си да не допусне "прекалено" поскъпване на местната валута извън "закования" на 7 ноември 2013-а лимит от 27 крони за едно евро. Ще го защитава поне до 2016-а. Институцията, чието основно задължение е да държи годишната инфлация между един и три процента, няма да последва примера на швейцарската си "колежка", която неочаквано отмени валутния праг и предизвика бурни пазарни движения и причини на инвеститорите милиарди долари загуби. Индексът на потребителските цени през декември 2014-а се е повишил с едва 0.1% годишно срещу 0.6% през ноември.
Чешките централни банкери оценяват натиска върху възстановяването на националното стопанство от падащите цени на суровините и от плана на Европейската централна банка да започне да купува облигации през март. И превръщат отслабването на кроната в основен инструмент за постигане на целите си, след като базовата лихва вече е технически нулева. Чешката валута се разменяше срещу 27.68 крони за едно евро в следобедната търговия на 5 февруари.
Централната банка на Дания също понижи – за четвърти път от началото на 2015-а, базовия си лихвен процент в опит да отклони притока на капитали, който заплашва да тласне датската крона извън определения диапазон на движение спрямо еврото. Лихвата по депозитите става минус 0.75% (от минус 0.5%), а по кредитите се запазва на досегашните 0.05%, обявиха централните банкери на 5 февруари. Политиката на фиксиран курс е необратим елемент от икономическата политика на Дания още от 1982-а и ще остане такъв, заяви на пресконференцията след съвещанието на банката нейният председател Ларс Роде. Ще бъде поддържан диапазон на търговия от плюс/минус 2.25% от фиксираните 7.46038 крони за едно евро.
За да предотврати ръста на кроната, страната предприе безпрецедентен набор от мерки, включително и увеличение на валутните резерви с рекордните 16.3 млрд. щ. долара през януари – до около 30% от БВП. Отмени и продажбите на правителствени облигации. Това свали доходността на датските книжа и принуди банките да преосмислят операциите си при усилията си да се приспособят към отрицателните лихви. Ипотечните кредитори пък се срещнаха с правителството на 5 февруари, за да обсъдят единен отговор на бранша на необичайния лихвен климат.
