Съвсем нeотдавна премиерът Бойко Борисов в типичния си стил изтърси пред женски форум фразата „защо не се напънем и не сложим за президентските избори една жена президент”. И тъй като това изказване веднага разбуни духовете, ден по-късно той уточни, че само се шегувал.
Шега, шега, ама не съвсем. Борисов не за първи път тества реакциите, като подхвърля нещо, ей така, между другото. И ако идеята се хареса, може да я доразвие. Ако пък събере негативен отзвук, просто я забравя. Шегичката за жената президент целеше да провери обществената реакция, от една страна, на политолози, журналисти, НПО-та и граждани. А от друга, да се види какво ще бъде поведението на настоящия държавен глава Росен Плевнелиев. И то беше красноречиво – той запази ледено мълчание. Всъщност Борисов му даде ясен знак, че ГЕРБ няма да го издигне и подкрепи за втори мандат.
Че има обтягане на отношенията между Борисов и Плевнелиев поне от няколко месеца е видно и с просто око. С трупането на опит по неволя в президентството Плевнелиев придоби самочувствие, а вероятно и властови апетит. Някои десни анализатори отиват по-далече и забелязват даже някакво еманципиране от Бойко Борисов и от ГЕРБ. Нарасналото си самочувствие държавният глава демонстрира особено при създаването на второто служебно правителство, като му възложи толкова амбициозна програма, сякаш е редовно и ще управлява поне два пълни мандата. Но задавайки по този начин задачите на министрите с дългосрочна перспектива, Плевнелиев де факто се опита да влияе и на следващия кабинет, който трябваше да се сформира след предсрочните избори през октомври. При все че за никого не беше тайна, че мнозинство отново ще има ГЕРБ, независимо дали ще трябва да управлява в коалиция или самостоятелно. Това няма как да не е раздразнило Борисов, който никак не обича някой да му казва какво да прави, още повече някоя негова креатура. Соловите играчи под неговата шапка съвсем не са му по вкуса и бързо си отидоха от политиката, като Искра Фидосова например. Отделно, че по конституция сме парламентарна, а не президентска република и не президентът задава приоритетите.
Друго нещо, което Борисов не обича, е някой да го излага, особено пред чужденците (Румяна Желева). А Плевнелиев генерира доста гафове – повече във вътрешен план, но и в международен. В стремежа си вече три години да се намъкне в обувките на държавния глава, които все му остават големи, той често пъти се изживява като американски, а не български президент и напуска очертанията на родната действителност. Понякога, увлечен да реди красиви, уж дълбокомислени, но празни клишета, влиза в противоречие с казаното от министър-председателя по даден въпрос и водената от него политика. Най-пресните примери са за бюджета на армията, закупуването на нова (или стара натовска) военна техника и дали военнослужещи трябва да помагат на полицията при охраната на границата заради очакваната бежанска вълна след два-три месеца.
Да не говорим за последната излагация, когато Плевнелиев изприпка чак на улицата, за да посрещне на вратата държавния секретар на САЩ Джон Кери. Поведение, което за пореден път показа, че този човек не си е на мястото в сградата на „Дондуков” 2, след като се наслушахме за „клъстери”, на мечти за силиконови долини в България и се насладихме на десетоноемврийските му спомени отпреди 25 години. Друга тема е нелепата глуповата усмивка, която цъфва на лицето му и с повод, и без повод, като, да речем, пред ковчега на президента Желю Желев.
Та, човекът с неистов политически инстинкт Бойко Борисов няма как да не си дава сметка, че Росен Плевнелиев е неизбираем за втори път. Дори и ГЕРБ да застане зад него. Защото някогашният министър много олекна не само пред политическите среди, но и пред гражданите. Общото мнение е, че се е превърнал в посмешище за тези години, снижил е много авторитета на институцията и че по-слаб президент не сме имали през последния четвърт век.
Борисов прекрасно разбира това. Отделен въпрос са неговите собствени амбиции към президентското кресло. „Независимо от „шеговитите“ обрати в посланията си, премиерът направи индиректен намек, че не би подкрепил Плевнелиев за втори мандат. Освен всичко друго Борисов разчита на медийна, а защо не и на бизнес подкрепа от страна на структури, които почти открито воюват срещу президента и кръга „Капитал“. Засега се откроява стремежът на премиера Борисов да тушира и да не насърчава конфликти, защото съвсем скорошната историческа практика показва как откритата бизнес война може да събаря правителства”, се казва в последния политологичен анализ на Института „Иван Хаджийски”.
Не е сигурно обаче дали самият Росен Плевнелиев разбира, че няма никакъв шанс да остане по-задълго в президентството? Дали ще се примири и ще даде път на новия кандидат на ГЕРБ, или ще се противопостави, опитвайки се да играе като независим, подкрепен от Реформаторския блок и други десни фармации? Такива замисли се въртят в нечии глави. Всъщност дали ще се тръгне към тяхната реализация, или те ще останат само на ниво проект ще започне да се очертава след местния вот.
