Борсовите играчи, инвеститорите, вложителите се уплашиха от случващото се с Корпоративна търговска банка. На този фон логично е предпазливостта и консервативният инвестиционен подход да са водещите мотиви за всички в последните месеци на миналата година и в началото на 2015-а. През януари пазарните участници, които имаха достъп до информация, си позволиха да потърсят и други финансови инструменти с по-висока доходност. Това допълнително дръпна част от парите от "БФБ-София" и там цените на повечето компании поеха надолу.
През първия месец на годината книжата на българските публични банки се движеха в синхрон с останалите дружества, и то без видими изгледи да могат да променят посоката си. Сравнително високата активност в сделките с такива акции стана причина в двадесетте борсови дни на януари да се изтъргуват 723 564 бройки, което надхвърля със 7.36% разменените книжа през декември. Принос за това имат продавачите, които въпреки скромните цени се освобождаваха от собствеността си с надеждата да намалят доколкото могат загубите си.
Можем да определим търговията с книжата на
Българо-американска кредитна банка
като спокойна и най-успешна. Още повече че акционерите се зарадваха на покачване на цените в края на януари. Защото иначе отчетените четиринадесет сесии без нито една изтъргувана акция от кредитната институция са показателни сами по себе си…
Първата сделка бе сключена едва в средата на месеца и бе на цената от 4.501 лв. за дял – най-ниската за декември. Играчите обаче не успяха да я задържат на това ниво. В следващите дни котировките се свиха до 4.401 лв. и така се стигна до дъното за януари.
Случилото се не трогна много инвеститорите и съвсем неочаквано цената скочи до 4.681 лв. за един брой. Тя остана най-високата за първия месец на тази година, но изостава с двадесет и четири стотинки под върховата стойност за декември. Успокоително за притежателите на такива книжа е, че Българо-американска кредитна банка единствена отбеляза ръст между двете гранични стойности на котировките – (+6.36%). Свиването им в последния борсов ден с тридесет и една стотинки "подряза" и оценката на публичното дружество. Този път тя е с 4.81% по-ниска и според пазарните участници банката на Цветелина Бориславова в края на януари е струвала 115.555 млн. лева. Но все пак капитализацията й за пореден месец остава над границата от сто милиона лева.
За четвърти пореден месец цените на акциите на
Първа инвестиционна банка
останаха под нивото от 3 лв. за един брой. Освен че котировките се отдалечават от тази важна стойност, те се понижиха и под нивата си от декември.
Въпреки оптимистичното начало за месеца – с най-високата цена от 2.751 лв. за дял (още в първата борсова сесия), очакванията за нещо повече не се оправдаха. Котировките "изпуснаха пара", а притежателите на такива книжа бяха двигателят на борсовата търговия. Цените с лекота подскачаха надолу и преодоляха нивата от 2.6 и 2.5 лв. за един брой, а заедно с това се увеличи и броят на изтъргуваните акции.
Отстъплението продължи до последния ден на януари, когато сделките ставаха при 2.442 лв. и това бе най-ниската цена за месеца. Отделно, че е и с осемнадесет стотинки под постигнатата в края на миналата година. За акционерите остана и огорчението, че Първа инвестиционна банка отчете най-големия спад между двете гранични котировки сред публичните банки у нас (-11.25%). И в крайна сметка това ги измести още надолу, до ново равновесно ниво.
Мечите настроения притиснаха надолу и пазарната оценка на банката, която се сви с над 26 млн. – до 283.25 млн. лв., а стойността й падна под триста милиона лева.
Търговията с книжата на
Централна кооперативна банка
съвсем обезсърчи и акционерите, и борсовите играчи през януари. Котировките паднаха под нивата си от последния месец на миналата година, но вече поглеждат и към номинала от един лев. Сделките започнаха при 1.077 лв. за един брой, а тази цена беше най-високата, която бе платена за тези книжа. Тя обаче остана с петнадесет стотинки под най-скъпата акция за декември.
Очакванията много бързо бяха опровергани и котировките се спуснаха надолу по ценовата стълбица. Губейки стойност, книжата на Централна кооперативна банка (ЦКБ) удариха дъното си при 1.007 лв. за един брой. Пропадането очерта несигурността на притежателите на такива книжа и те все по-трескаво се вглеждаха в екраните на компютрите си, търсейки положителни сигнали.
Случилото се обаче като че ли ги стресна и върна апетита за сделки, като през втората половина на януари акциите успяха да възстановят част от стойността си. Търговията с тези книжа завърши при 1.038 лв. в последната борсова сесия, а това спаси акционерите от нови загуби. Изгубените още шест стотинки в сравнение с цената от края на декември, допълнително сви с около пет милиона лева и пазарната капитализация на ЦКБ, която вече е 119.491 млн. лева. Но за двадесет и първи пореден месец остава над границата от сто милиона.
Търговията с акциите на ТЕКСИМБАНК и на Корпоративна търговска банка не направиха впечатление през януари – нито като цена, нито като брой изтъргувани книжа. Борсовата статистика записа само две сделки с книжа на ТЕКСИМБАНК, които се сключиха при една и съща цена – 1.351 лв. за един брой. Най-високата цена бе свалена с десет стотинки, а най-ниската добави двадесет стотинки. Пазарната й капитализация обаче намаля до 37.793 млн. лева.
Само в четири от борсовите дни си стиснаха ръцете притежателите на акции от банката на Цветан Василев. Най-скъпата й ценна книга струваше 3.451 лв., а най-ниската – 2.501 лева. По-високите цени спрямо декември вдигнаха и оценката на Корпоративна търговска банка до 16.379 млн. лв. при 4.586 млн. лв. в края на 2014-а.
Банките у нас са пълни с пари заради липсата на добри алтернативи за инвестиции. Което води до свръхликвидност и допълнително стимулира спада на лихвите. Това като че ли не плаши българите – те продължават да предпочитат сигурността на депозита, за да запазят спестяванията си. Алтернативите са слабо познати и затова остават встрани от плановете на хората. Едва ли може да се очаква пренасочване към борсата, тъй като там пък няма предприятия, които да привличат погледа и парите. Учудващо е, че при наличието на толкова свободни средства държавата също не опитва да използва "БФБ-София" като възможност да попълни дупки в бюджета.
