Красотата е навсякъде, просто трябва да я открием Ще запомня контактите си с българите

Ваше превъзходителство, резиденцията Ви е живописна и красива. Бихте ли ни разказали за мароканските традиции в изкуството?

– Изкуството и занаятите и сега процъфтяват в Мароко. Изнасяме много красиви, ръчно изработени килими за Германия. Много туристи от Италия и Франция си купуват традиционните ни носии – кафтаните. Този бранш дава голяма част от Брутния вътрешен продукт на страната ни. Традициите ни са живи и ние ги съхраняваме – от средновековната архитектура, през кафтаните, които носим на всеки празник, до вътрешното устройство на домовете ни с типичните стаи за почивка и чайните. Нашият зелен чай е много приятен и ароматен, а сервирането му е цяло изкуство. Пие се с вкусни марокански сладкиши, които се правят от истински майстори. Мароканският народ е много гостоприемен.

Харесвате ли България и какво ще запомните от престоя си у нас?

– Смятам, че е очевидно колко много харесвам България. Не само аз, но и семейството ми. Децата ме посещават на всеки два месеца и прекарват ваканциите си в България. Тук е синът ми Тахи с негов приятел от университета във Франция и двамата ще се качат на Витоша. Дъщерите ми пък направо изпаднаха в естетически шок, когато дойдоха за първи път. Те не можеха да повярват колко красива е страната ви. Но най-запомнящи се са чисто човешките ми контакти. Тази широка „славянска душа“ е дар от бога и е много близка до средиземноморското светоусещане. Усещам много сърдечно отношение към мен и това не е случайно – българите са древна цивилизация с богата култура, традиции и образование. Все качества, които не можеш да купиш от магазина. Пътувам много из страната ви, тъй като харесвам разнообразието, което предлага вашата природа – от зимните курорти Пампорово и Банско, до Несебър. Едно от любимите ми места е Широка лъка близо до Смолян. Там е събрана цялата красота, изящество и одухотвореност, които носят Родопите. Българите имат дарби в изкуствата. Качеството на класическата музика, която изпълняват вашите оркестри е много високо. За мен е удоволствие да слушам и опера у вас. Харесвам галериите и музеите ви, често посещавам църквите за да се насладя на стенописите, акапелата и религиозната атмосфера.

Кои са приоритетите в двустранните ни отношения и по какви проекти работите в момента?

– Мароко и България винаги са имали близки отношения в дух на сътрудничество и разбирателство. Но мисля, че е време да направим нова стъпка напред и да постигнем конкретни резултати. И двете държави искат да развиваме съвместни проекти, особено в икономическата сфера – в туризма, търговията, инвестициите. Това няма да е трудно, стига да организираме добре нещата.Но двете правителства са амбицирани да доразвият отношенията ни. България е член на Европейския съюз и ние трябва да надграждаме върху тази основа. Мароко има специален статут в отношенията си с общността. В момента преговаряме за споразумение за свободна търговия, подписали сме документ за мобилност на гражданите ни. Имаме добър политически диалог и си сътрудничим във важни области като човешките права, свободата на словото и религията, нелегалната емиграция.

Трябва да пренесем това послание към бизнеса. Да убедим българските инвеститори и търговски компании, че Мароко предлага чудесни условия и закони, стимулиращи бизнеса. България има стратегическо географско положение – тя е вратата за балканските пазари, а Мароко е вратата към Африка.

Има ли интерес към България от страна на марокански инвеститори и обратното?

– Интересът съществува, но не отговаря на потенциала, който имаме в тази насока. Но аз съм оптимист. Тази година за първи път от 2003-а участвахме с павилион на Пловдивския панаир, където представихме бизнес средата и възможностите, предоставяни от Мароко. Но искам да направим повече например за туризма.

Мароко и България са големи туристически дестинации, но засега обменът ни е незначителен. А това е жалко. Пожелавам си повече български компании да участват в международното търговско изложение в Мароко. Вие имате голям капацитет и специалисти в реализирането на публичните инфраструктурни проекти. И у нас работим по много такива проекти, и то по европейски стандарти.

Съавтор сте на две книги. Какво е мястото на дамите в медиите и в политиката?

– Неотдавна направихме една книга за Мароко на български. Тя представя красотите на нашата държава и традициите ни през погледа и възприятията на ваши журналисти и автори. Много съм горда с нея и се надявам, че изданието ще накара повече българи да посетят страната ни. Колкото до двете книги, написахме ги с колеги журналисти като основната ни цел бе да разбием догмите за положението на жените в обществото. Не можеш да внесеш от чужбина лидерски качества за дами. Тези умения се изграждат с активност и ясни позиции. Искахме да кажем, че дамите имат много обществени роли, а не само да бъдат домакини и майки. Интересно е, че нашия крал и като религиозен водач притежава силата да бъде обединител на нацията, помага ни да преодоляваме някои консервативни традиции, включително възможни прояви на фундаментализъм. През 2003 г.  направихме голяма крачка напред със създаването на семейния кодекс, в който се регламентирано, че мъжете и жените са равнопоставени като глави на семейството. Мароканските дами получиха правото да се омъжват без разрешението на родителите си. Това бе истинска революция в социалните отношения. При нас системата е специфична и демократична – монархията е гарант за стабилност и един вид обществен рефер, имаме многопартиен парламент и много силни граждански движения.

Кои са най-вълнуващите моменти от кариерата Ви в мароканските медии?

– Със сигурност това е времето, когато бях директор на Висшето училище по журналистика. То е единственият университет за публични комуникации у нас.

Всеки ден отивах на работа със съзнанието, че преподавам на бъдещите лидери моята страна, което освен гордост означава и голяма отговорност. Но това е един "положителен стрес", който никога няма да забравя. Журналистите са в основата на всяко демократично общество и двигател на социалните промени. По време на мандата ми процентът на жените, който успяха да се дипломират, се вдигна значително. А това е голям пробив в една професия, която притежава силата да влияе силно на общественото мнение.

Как сменихте журналистиката първо с политиката, а впоследствие с дипломацията?

– В предишния марокански кабинет бях пълномощен министър на външните работи като представител на гражданите и академичната общност. Това бе много удовлетворяваща работа, която ме накара да се влюбя в дипломацията. Има много прилики между журналистиката и дипломацията. И при двете първостепенна е добрата комуникативност, умението да изслушваш хората, да отстояваш позицията си, да спориш за принципи. Това е първият ми пост на дипломат в друга държава. И мога да заявя, че "работата на терен" е много привлекателна и интересна, особено когато става дума за държава като България.

Имате ли хобита – любим спорт, изкуства, литература?

– Най-голямо удоволствие ми доставя четенето преди лягане. В момента на нощното ми шкафче има две книги на френски. Заглавието на първата е "Една необикновена съдба", или мемоарите на цар Симеон Сакскобурготски. Историята е много вълнуваща и интересна. Другата – "Балканският транзит" – е написана от Франсоа Масперо, голям познавач на Балканите, който споделя впечатленията си за България, Румъния, Босна, Косово, Македония и останалите държави. Самата аз мисля, че не бива да съдиш някого прибързано заради стереотипите, без да го познаваш добре. Друго мое хоби е да колекционирам сребърни бижута. Привързана съм към накитите с история, в България, например си купих пафти от един антиквариат.

Бихте ли ни разказали нещо повече за съпруга си?

– Съпругът ми се казва Наджиб, журналист е и пише за култура и литература. Той вярва, че само културата и интелекта могат да променят света към по-добро. Затова изобщо не се интересува от политиката. Много харесва книжарниците ви, в които можеш да пиеш кафе, докато си купуваш книга.

Кои са любимите Ви дестинации за семейна ваканция или почивка за уикенда?

– В моето семейство вярваме, че всяка държава заслужава да бъде посетена. В чужбина никога не сме имали претенции към храната, нито сме страдали за нещо мароканско, което може да ни липсва. Пътуваме много, сега дъщерите ми са в Аржентина по програма за обмен на студенти и на ваканция. Красотата и духовността са навсякъде. Просто трябва да бъдем отворени едни към други, за да я открием. В България ми е направило впечатление, че ако попитаме случаен човек за посоката, в която пътуваме, той винаги е готов да отдели от времето си, за да ни обясни как да стигнем. Това е много мило. Харесваме Черноморието и планините, но сега в програмата ни е залегнала екскурзия до Дунава, по специално до Русе.

В навечерието на дамския празник 8 март какво бихте пожелали на всички дами?

– Дамите в България не се нуждаят от каквито и да било съвети. Те са лидери, активни са в политиката, има много депутатки, министри, динамични и работоспособни са. Пожелавам на всички жени никога да не приемат насилието и всякаква форма на подтисничество и да се борят срещу тях.

 

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст