Няколко скандала назряват в парламента преди приемането на новия Закон за гарантиране на влоговете. Първите искри прехвърчаха още при разглеждането му в Комисията по бюджет и финанси. Там веднага се откроиха и горещите точки, около които ще се отприщи депутатският популизъм. Кои са те:
– източниците за финансиране на фонда при форсмажорни обстоятелства;
– структурата на управителния му съвет;
– съвсем новата роля, която ще бъде вменена на фонда – да е кредитор от последна инстанция. Въпросният законопроект си има почти пълен комплект парламентарни "почитатели", сред които за съжаление хората, разбиращи в детайли от материята, са двама или трима.
Първата гореща тема е как ще се
финансира фондът при извънредни обстоятелства
Такъв бе случаят с КТБ през изминалото лято, когато парите за покриване на влоговете в затворената банка не достигаха. Сега положението с наличните суми във фонда е още по-критично, което налага решение на проблема със законови средства.
Веднага трябва да кажем, че съществуват механизми, които ефективно да попречат да се стигне до подобна ситуация.
На първо място, това са завишени надзорни изисквания по отношение на провизирането.
На второ място, това е нормативно регулиране на структурата на привлечените от банките средства чрез промяна в Закона за кредитните институции.
На трето място, е предприемането на мерки за намаляване на заемите, които могат да се предоставят на свързани лица чрез изменения в Закона за надзор върху финансовите конгломерати.
Върху последните две възможности народното представителство въобще не се е сетило да мисли, камо ли да набележи някакви конкретни мерки в законодателната програма на парламента.
Има и начини за държавна намеса, когато една банка е подложена на ликвиден натиск, които позволяват тя да бъде подкрепена, дори одържавена, но да не се стига до нейния фалит. Такива законови процедури се предвиждат в разглеждания законопроект за гарантиране на влоговете, но те веднага се превърнаха в мишена на депутатски атаки.
За случаите, при които Фондът за гарантиране на влоговете трябва да се намеси, но не му достигат пари, в проектозакона има специален Раздел ІІ
"Покриване на недостига от средства на фонда"
В него пише: "Ако наличните средства във фонда не са достатъчни за покриване на задълженията му, по решение на управителния съвет банките превеждат извънредни премийни вноски в размер до 0.5 на сто от гарантираните влогове за една календарна година, изчислени към последното тримесечие, предхождащо датата на превеждане на вноските. Фондът може да изиска и по-големи вноски при извънредни обстоятелства и с изричното съгласие на Българската народна банка. За покриване на остатъчния недостиг от средства с решение на управителния съвет Фондът може да ползва заеми, включително и чрез емитиране на дългови ценни книжа, както и да ползва заеми от държавния бюджет след решение на Министерския съвет. Ползваните от фонда заеми могат да бъдат обезпечавани с гаранция, издадена от Министерския съвет от името и за сметка на държавата, или с активи на фонда, включително и с негови бъдещи вземания." Във връзка именно с тези текстове по време на разглеждането на проектозакона на заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси на 6 февруари депутати от Патриотичния фронт и от БСП възкликнаха, че фондът отново ще е вързан с бюджета, и всеки недостиг на средствата в него автоматично ще означава увеличаване на държавния дълг. Наложи се юрисконсултът на фонда Борислав Стратев да обяснява, че преди да се стигне до вземане на заем от бюджета, има много други механизми за набиране на средства, и дори да се наложи получаването на кредит от хазната, той ще бъде възстановен с лихвите. В този смисъл заемите, дадени на фонда, няма да тежат на бъдещите поколения данъкоплатци, а на банките, които правят вноски в него. Но народните представители продължиха с въпроси от сорта:
"Докога този фонд ще тежи на гърба на бюджета?"
Оптимистичният отговор на този въпрос е "Докато не влезем в Европейския банков съюз", защото тогава съществува механизъм (при необходимост) фонда да потърси финансиране от сродни нему структури в други държави от съюза. А реалистичният отговор е "Завинаги", тъй като получаването на подобни заеми от сродни структури е процес, отнемащ няколко месеца, докато според проектозакона фондът трябва да започне да плаща гарантираните влогове до седем дни, след като те са станали "неналични". Този термин означава, че влоговете ще са недостъпни за собствениците им поради надзорни действия на БНБ, в това число и поставяне на кредитната институция под специален надзор. Какво може да бъде направено в толкова кратък срок, ако във фонда не достигат пари? Държавата да му ги даде, а след това той да й ги върне, като вземе заем отвън. Впрочем и сега председателят на УС на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков прави опити да осигури външен заем. Преди няколко седмици той съобщи, че се водят преговори за заем с международни финансови институции, с парите от който да бъде върнато поне част от финансирането, получено от държавата за изплащане на депозитите в КТБ.
Като стана дума за управителния съвет,
структурата на ръководството на фонда
е другата взривоопасна точка на дебатите. Както в. "БАНКЕРЪ" писа в предния си брой, депутатите от Реформаторския блок настояха в УС да има и представител, който се избира от Народното събрание, а по ирония на съдбата Румен Гечев от БСП доразви идеята им, като заяви, че председателят на фонда трябва да бъде избиран от парламента. Представителят на Фонда Борислав Стратев обясни, че подобно решение би променило статута на фонда и би го превърнал в държавна структура, а той по същество не е такава, защото не набира публични средства. "Да, но като ще взема заеми от държавата, значи може и да работи с публични средства", репликираха депутатите. "Само че заемите ще бъдат възстановени от парите на банките, за разлика от публичните разходи, които по правило не се възстановяват", отговори Стратев. Всъщност дебатът за това с какви средства работи фондът не е толкова важен в случая. Проблемът е, че след приемането на закона ръководството му ще разполага с подробна информация за състоянието на всяка банка. На тази база ще се определят и индивидуалните й вноски във фонда. Представителят на парламента в управителния съвет ще има достъп до тази информация и е почти сигурно, че ще я споделя – ако не с всички, то поне с някои представители на определени парламентарни групи. Представете си в какво мощно оръжие за натиск и спекулации могат да се превърнат тези данни. В това число и за сваляне на правителства. Затова по-добре е Народното събрание да стои далеч от структури като Фонда за гарантиране на влоговете. Стигат му правомощията по отношение на БНБ, КФН, Сметната палата и други подобни органи.
Третият текст в проектозакона, по който ще се водят ожесточени дебати, е за въздигането на фонда до
кредитор от последна инстанция
Това е напълно нова функция, която фондът ще получи, ако сегашният закон бъде приет. И много необходима, тъй като кризата с Корпоративна банка показа, че липсата на институция, която да предоставя бързо рефинансиране на банки с нарушена ликвидност, е огромен проблем не само за финансово-кредитната система, а за стабилността на цялата държава. БНБ може да предоставя само краткосрочно финансиране, но единствено при условие, че то е обезпечено, и то на 110% с ДЦК, злато или парични средства. Но невинаги подложените на ликвиден натиск банки разполагат с такива свръхликвидни активи. И точно по този пункт възникнаха депутатски питания към представителите на БНБ и на фонда.
"С какво ще бъде обезпечено това рефинансиране, дето предвиждате да го дава фондът", попита народният представител от ДПС и бивш финансов министър Петър Чобанов. "Ами няма да има такива високоликвидни обезпечения", отговориха представители на правния отдел на БНБ. "Ето това исках да чуя. Значи ще е необезпечено", каза с тънка усмивка Чобанов. "Като обезпечение по това финансиране могат да бъдат предоставени част или всички вземания по кредитния портфейл на банката или други нейни активи", отговориха му от БНБ. А Борислав Стратев внесе и още едно важно уточнение. "Вижте, този проектозакон за гарантиране на влоговете е направен така, че да бъде прилаган в тясна зависимост с един друг проектозакон – за преструктурирането на банките, който все още се разработва, но трябва да бъде приет до края на годината, за да изпълним изискванията на европейската директива. Всъщност, първо, трябваше да приемем него, след това закона за гарантиране на влоговете, но се наложи да избързаме с втория проектозакон, за да бъде прекратена наказателната процедура, открита срещу България заради забавеното изплащане на депозитите в КТБ. Иначе като бъде приет законът за преструктуриране, процедурата, по която ще става рефинансирането от фонда, ще бъде променена", каза Стратев. Едва ли обаче някой от депутатите го разбра, защото – освен може би Петър Чобанов, никой от присъстващите в залата народни представители не е чел изискванията на Европейската директива за преструктуриране на банки (виж карето).
Така че схемата действа, въпросът е тя да бъде приложена правилно и у нас. В този ред на мисли добре е депутатите поне от Комисията по бюджет и финанси да се запознаят подробно с европейската директива за преструктуриране на банките (има я и на български език), за да могат да вземат правилни политически и държавнически решения, когато обсъждат стратегически важни за стабилността на финансовата система на България закони.
В КАРЕ
Европравила за преструктуриране на банките
Директивата за преструктуриране на банките е дълъг и доста сложен документ, който определя правилата при които държавата може да оказва капиталова – подчертаваме капиталова, а не ликвидна, подкрепа на закъсали кредитни институции. Всички тези изисквания трябва да бъдат отразени в специален закон, който в момента се разработва от екип от експерти на БНБ и на Министерството на финансите. Законът предвижда всяка банка да има одобрени от БНБ планове за преструктуриране, които периодично да се актуализират, за да може при необходимост моментално да влязат в сила, без да се налага състоянието на банките да бъде оценявано от продължителни одиторски или консултантски проверки, както стана при КТБ.
Директивата разпорежда и всяка държава да създаде специален фонд за преструктуриране с парите, от който капиталът на закъсали банки да бъде увеличаван при спазване на съответни правила. Този фонд ще бъде набиран отново от вноски на търговските банки. По принцип една процедура по преструктуриране на банка ще се извършва на няколко стъпки. Първо, на базата на актуализираните планове за преструктуриране, ще се прави оценка дали банката се нуждае от ликвидна или от капиталова подкрепа. Ако става дума само за ликвидна подкрепа, тя получава рефинансиране от Фонда за гарантиране на влоговете и започва да прилага специална програма за намаляване на рисковите си активи и за осигуряване на достатъчно средства, с които да върне това рефинансиране. В случай че банката има нужда и от капиталова подкрепа, се прилагат мерки за увеличаване на капитала й и за намаляване на рисковите активи. Тогава първо се ангажират частни ресурси, като например вноски на акционерите, привличат се нови инвеститори, конвертира се част от задълженията на банката в капитал и други подобни познати на цивилизованите във финансово отношение държави. Ако и това е недостатъчно, капиталът на банката се допълва с вноска от Фонда за преструктуриране, която след време също трябва да бъде възстановена. Нещо подобно се случи през миналата година с гръцките банки, а преди това и с много други кредитни институции в ЕС.
