Щатският долар "омекна", след като бе публикуваното резюмето (на 18 февруари) от последното съвещание на паричния комитет на Федералния резерв от 27-28 януари. Протоколът показа, че щатските парични стратези се готвят да държат по-дълго лихвените проценти зад Океана на сегашните почти нулеви равнища заради рисковете пред американското стопанство. А те в обобщен вид са три: силата на зелените пари, точките на конфликти от Гърция до Украйна и слабият ръст на заплатите. Тези заплахи се смекчават от ниските цени на енергията, чийто положителен ефект върху растежа може да се окаже по-силен от очакванията и от подкрепящата стопанския подем политика зад граница, която просветлява икономическата перспектива. Надеждите за лихвено повишение в най-мощната световна икономика обаче бяха попарени още през юни, а американската валута се разменяше срещу 1.1380 щ. долара за едно евро и 119 йени за един щ. долар в следобедната търговия на 19 февруари. Базовата кредитна лихва на Щатите е в диапазона от нула до 0.25% от 2008-а.
Събитията на пазарите карат валутни анализатори да се чудят дали шефът на Федералния резерв Джанет Йелън не се е включила във валутните войни. След като централните банки от Европа до Австралия се втурнаха да свалят лихвите, Щатите останаха единствената развита икономика, която възнамерява да увеличава кредитните разходи. В резултат зелените пари скочиха до най-високите си котировки за последното десетилетие, което провокира съмненията на милиардера Уорън Бъфет и на президента на "Голдмън Сакс груп" Гари Кон, че евентуално лихвено повишение на Федералния резерв в този момент може да навреди на щатското стопанство. Според Грег Пийтърс – старши инвестиционен директор в "Пруденшъл файненшъл", "по-силният долар де факто е затягане на паричната политика" и той вече е свършил по-голямата част от работата на щатските централни банкери.
Европейската централна банка публикува на 19 февруари първото резюме от съвещанието на управителния си съвет, на което бяха проведени дискусиите за програмата за покупка на облигации за 1.1 трлн. евро. От него става ясно, че "голямо мнозинство" от паричните стратези смятат масовите покупки на държавен дълг за единствен начин за борба с растящата заплаха от дефлационна спирала в еврозоната. Банкерите са маркирали и риска от разширяване на дефлацията под влияние на падащите цени на суровия петрол.
Валутните спекуланти няма да принудят централната банка на Дания да премахне фиксирания курс на датската крона към еврото, заяви нейният заместник-председател Пер Калесен. Коментарите му бяха провокирани от растящото търсене на датски пари, което задейства и поредните интервенции на централните банкери на валутния пазар. Публикуваните на 18 февруари данни за нетния паричен поток показват, че само за този ден (сряда) централната банка е продала 2.7 млрд. крони след предложените във вторник 2.1 млрд. крони.
Засега ръководството на датската централна банка овладява наплива от пари към страната чрез отрицателни лихви (минус 0.75% с очаквано понижение до минус 1%), с интервенции и с отмяна на емисиите на правителствен дълг. Ако тези мерки не са достатъчни, могат да започнат и покупки на държавни и на ипотечни облигации, които да свалят доходността и да намалят привлекателността на датските активи.
Единственото задължение на датските централни банкери е да защитават фиксирания курс на местната към единната европейска валута от 7.46038 крони за едно евро в рамките на диапазон от 2.25% от двете страни. Банката може да променя лихвите по всяко време, без да публикува график на съвещанията си, въпреки че повечето лихвени промени се обявяват в четвъртък, в 16 ч. местно време.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 1520 млн. евро (2973 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1% дял от купената и продадена валута.
