Договорът с банки, които да подпомогнат България при издаването на облигации за 8 млрд. евро на международните пазари през следващите три години, е стандартна техническа процедура. България подписва по 1-2 такива договора всяка година – през 2012-а при Дянков, през 2013-а при Орешарски, през 2014-а отново при Орешарски и т.н. Никога не е имало проблеми с ратификацията на такива договори, тъй като те са нещо нормално и не водят до промени във финансовата и дълговата политика. Съдържанието и условията на сегашния договор не се различават от предишните договори – това се отнася както за максималната лихва от 10%, така и за условието, че облигациите се издават по пазарна лихва (към момента под 2.3% за 10-годишен дълг). Нещо повече, банките, с които сега се сключва договор, са почти същите,
както и през предходните години – разликата е, че сега са повече.
Единствената разлика между сегашния и предишните договори е продължителността. Досега се сключваше отделен договор за всяка отделна емисия облигации – защото такива емисии се правеха рядко, когато се рефинансираха стари дългове. През следващите три години обаче има значително струпване на падежи на дълг, т.е. България ще трябва да рефинансира много повече дългове, отколкото през последните години – общо 6 млрд. евро за 2015-2017 година. Поради това има логика да се сключи един средносрочен договор вместо множество еднократни договори за емисии облигации. Това не променя по никакъв начин съществуващите ограничения върху размера на държавния дълг – те се определят със закона за държавния бюджет в зависимост от бюджетния дефицит и нуждите за рефинансиране.
Държавният дълг в България се увеличава през последните 6-7 години заради наличието на бюджетни дефицити. Според прогнозите дефицитите ще продължат и през следващите години, но в сравнение със свръхдефицита от 3.7% през 2014 г. постепенно се залага ограничаване на дефицита – до 3% през 2015, 2.5% през 2016 и 2% през 2017-а. Ако тези темпове на намаление на дефицита се изпълняват, към края на периода държавният дълг ще се стабилизира и дори ще започне да намалява. Затова намалението на дефицита е най-важното за постигане на фискална и дългова стабилност и колкото по-бързо и устойчиво се намалява дефицитът, толкова по-сигурно ще се намали и държавният дълг.
