Изненадан съм, че въобще възникнаха спорове във връзка с искането на правителството да сключи тригодишен договор за дилърство по емитирането на външен дълг до 8 млрд. евро. Та това е чисто технически въпрос. Не разбирам защо се води дебат въобще за дълга, след като договорът за дилърство не предвижда поемането на конкретни нови задължения. Напротив, тези конкретни задължения, както е било и досега, ще се поемат с приемането на закона за държавния бюджет, който се гласува всяка година. Тук обръщам внимание, че размерът на външния дълг, който държавата ще поеме през 2015-а, вече бе определен със Закона за бюджета за същата година. Този бюджет бе гласуван с дефицит, което автоматично означава, че държавата трябва да вземе дълг, с който да финансира този дефицит.
Така както конкретният размер на дълга за 2015-а бе гласуван в Закона за бюджета за тази година, така това ще стане през 2016-а и 2017-а, когато парламентът гласува законите за бюджета през съответните години. Там се определя размерът на новоемитирания дълг, а не в договора за дилърство. В него е включена само прогноза какъв дълг вероятно ще поеме страната в периода 2015-а – 2017-а, но една част от тази прогноза вече е предрешена със Закона за бюджета 2015-а, а останалата част ще бъде определена, когато бъдат гласувани законите за бюджета за следващите две години. В договора за дилърство има технически и правни параметри, като например, че срокът на облигациите не може да бъде над тридесет години или че лихвата по тях не може да е над 10 процента. Тридесет години е обичайният максимален срок, който международните пазари са приели, че може да има една облигационна емисия. А какъв ще е конкретният срок на бъдещите български държавни облигации ще се решава в момента, в който страната реши да емитира тези ценни книжа.
По отношение на лихвата до 10%, която много се коментира, това е т. нар. купон на емисията. Той обаче няма нищо общо с фактическия лихвен процент или, казано по друг начин, с доходността, която емисията ще носи на купувачите на облигации. Защото ако според пазара този купон е нисък, инвеститорите ще купят облигациите с отбив от номинала – т.е. облигации за 100 евро номинал ще бъдат купени за 95 евро и тогава длъжникът ще плаща по-висока от купона лихва върху средствата, които реално е придобил. В случай че пазарът прецени, че купонът е висок, той ще купи облигация за 100 евро, като плати за нея 105 евро, и тогава лихвата върху реално получените средства ще е по-ниска от купона. Така че, пак повтарям, купонът няма значение.
