След близо двегодишно закъснение най-сетне започна строителството на Северната скоростна тангента на София, която ще осъществява връзка между пътя за Калотина и магистралите "Хемус" и "Тракия". На символичната първа копка на 18 февруари присъстваха министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров и кметът Йорданка Фандъкова.
"Строителите ще бъдат поставени под сериозен натиск, защото това е много дългоочакван обект. Движението там е наистина много тежко и това са не просто спестени средства, това са спестени вредни емисии, които са на територията на Столичната община. Наш основен ангажимент е работа за чистотата на въздуха. Това е възможността от следващата година за истинско дългоочаквано развитие за северните зони на София. Както в икономически план с инвестиции в промишлените зони, така също и за ниско жилищно строителство, което е предвидено по плана на столицата", отбеляза Фандъкова.
Общата дължина на скоростния път е 16.54 километра. Той минава покрай столичните квартали "Требич", "Илиянци", "Бенковски", "Малашевци", "Орландовци" и "Враждебна" и по протежението му ще бъдат изградени 19 големи съоръжения и пет пътни възела – при булевардите "Рожен", "Илиянци", "Чепинско шосе", при "Източната тангента" и Софийския околовръстен път – магистрала "Хемус". Проектната скорост ще е 120 км в час. Изпълнител е консорциумът "ХПВС-ССТ", в който участват "Хидрострой", "Пътни строежи Велико Търново", "Пътинженерингстрой", "Пътстрой Бургас" и "Водстрой 98". Стойността на договора е 180 млн. лева. Строителният надзор ще осъществява "СЖС Технос – СЖС България", чийто контракт е за 882 хил. лева.
"Възприемам тази тангента като вътрешно околовръстно, което свързва кварталите. Изграждането й ще дадат възможност трафикът, който е около населените места, да бъде изведен и да бъде осигурено нормално, безопасно и безаварийно движение в три ленти в посока, плюс аварийна", каза на свой ред министър Лиляна Павлова.
Проектът за Северната скоростна тангента беше одобрен за финансиране по програмата "Регионално развитие" 2007-2013-а, за да се предотвратят загуби на средства. Но смяната на правителствата и техните приоритети през последните две години постави трасето на трупчета. Проблем имаше и с отчуждаването на земите, през които ще минава. С решение на сегашния кабинет от 22 декември 2014-а обаче беше разрешено на пътната агенция да сключи извънсъдебни споразумения със собствениците на имотите – само и само строителството да започне. В противен случай щяхме да изпуснем европейските милиони.
Министър Павлова коментира също така, че до края на годината ще бъде направено всичко възможно да се построи максимално дълъг участък от отсечката. Ако сроковете не бъдат спазени, неусвоеното финансиране ще бъде изгубено. Единственото хубаво в случая е, че няма да бъдат връщани и всички средства, усвоени преди това, тъй като управляващите успяха да си издействат от Брюксел тази отстъпка. Но пътят ще трябва да се завърши с пари от бюджета.
Премиерът Бойко Борисов също заяви, че тангентата трябва да е готова "най-късно до 8 декември", "за да може студентите да пътуват по нея".
Хубаво обещават министър-председателят и министър Павлова, само че и двамата пропускат да споменат една важна подробност. По цялото протежение на трасето е необходимо да се извършат археологически проучвания и както при магистралите "Струма" и "Марица", те могат значително да забавят градежа. "БАНКЕРЪ" дори научи, че Агенция "Пътна инфраструктура" е пуснала преди дни обществена поръчка за избор на екипи, които да извършат спасителни археологически проучвания.
По решения на експертна комисия към Министерството на културата в сервитута на бъдещото шосе са набелязани пет обекта. Първият от тях попада под пътния възел при петия километър и за него е записано, че отнемането на хумусния пласт следва да се извърши задължително под наблюдение на археолог. При наличието на недвижими паметници на културата ще се приложи чл.158а от Закона за културното наследство, който предвижда назначаването на задълбочени проучвания и спиране на строителството. Вторият обект отстои на 500-600 м и също изисква археологически проучвания. За обект №3 (от км 8+420 до км 8+800) пък е предвидено да бъде извършено геофизическо проучване, за да се открият евентуално и локализират извънмогилни култови и гробни съоръжения. Пълни археологически проучвания ще има и на следващия набелязан обект. Последната цел на археолозите е надгробната могила и околомогилното пространство (14-и км).
За извършването на всички тези дейности са заложени 750 хил. лв. и е поставен срок от 150 дни. Проблемът е, че археолозите едва ли ще бъдат наети преди края на май, тъй като оферти в процедурата ще се приемат до 7 април. Така изграждането на тангентата може да бъде блокирано точно в летните месеци и обещанията за 8 декември да не се сбъднат.
Тол такси
Не повече от 10 стотинки на километър ще е таксата за преминаване по магистрали на леките коли при наличието на тол такси. Това показват първоначалните разчети на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова. Тя обаче отбеляза, че тепърва ще се прави анализ на трафика и ще се определят цените.
Тол системата ще се въведе поетапно, като първо ще обхване тировете и тежките камиони, които трябва да бъдат спрени от малките пътища. След това ще се използва електронната винетка за леките коли, а тол таксата за тях ще стане факт след построяването на магистралния пръстен. Регионалният министър изтъкна, че тол системата е много по-справедлива като таксуване за ползването на шосетата, тъй като се плаща за изминато разстояние, а не за време, както е при винетките.
"Около 1 млрд. лв. приходи годишно са необходими, за да се поддържат пътищата ни, както в другите европейски страни. Ако искаме да имаме хубави пътища, трябва да имаме добри приходи", каза още Павлова.
