Първите 100 дни на новата власт донесоха известно обществено успокоение. То прилича на затишие след годините на политическа криза или пък на затишие преди предстоящите местни избори. Доверието в институциите и икономическият оптимизъм останаха ниски, но са чувствително по-високи в сравнение с времето преди съставянето на кабинета. Готовността за участие в протести срещу правитeлството и желанието за предсрочни избори също са сравнително малки. Партиите на власт остават стабилни. Текущите политически събития предизвикват и страхове, но на повърхността спокойствието засега остава. Това показват данните от последното проучване на социологическа агенция „Галъп“, проведено в началото на февруари.
На въпроса „Имате ли доверие на правителството?“ 32% казват „да“, 56% – „не“, а останалите се затрудняват да отговорят. Това е трети месец на положителна тенденция. Преди съставянето на кабинета „Борисов 2“ стойностите на доверие в правителството бяха паднали до около 15%, а недоверието беше около и над 70%, припомнят социолозите. Наблюдава се типичният за всяка нова власт рестарт в доверието към правителство и парламент. С подобни нива на доверие започваха правителствата „Станишев“ и „Орешарски“. Много по-високи обаче бяха началните нива на доверие в кабинетите „Сакскобургготски“ и „Борисов 1“ – в първите месеци от управлението си тези правителства имаха доверие от около и над 50%, които решително превъзхождаха недоверието.
Привържениците на ГЕРБ в огромното си мнозинство подкрепят сегашното правителство (само една десета от тях са на обратното мнение), докато при електоратите на Реформаторския блок и още повече на Патриотичния фронт личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи и до една трета и дори една втора от попитаните. Електоратът на АБВ пък е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към кабинета „Борисов 2“. Тези данни показват цената на политическите компромиси – те винаги предизвикват и недоволство. Симптоматично в това отношение е мнението за парламента. През февруари 21% заявяват доверие в него, а 67% – недоверие. Останалите се затрудняват или се колебаят. Така, подкрепата за парламента остава всъщност много по-ниска от сумарната подкрепа за управляващите партии. И тук тенденцията в последните 100 дни е видимо положителна, но парламентът си остава една от най-нехаресваните институции.
Партиите във властта остават със стабилна подкрепа – с над 26% заявени електорални нагласи за ГЕРБ – от всички имащи право на глас, около 6% за Реформаторския блок, повече от 3% за Патриотичния фронт и близо 3% за АБВ. Тези партии биха попаднали в парламента, ако изборите се проведат сега. Заедно с тях биха били и БСП – с декларираните електорални нагласи на по-малко от 15% от българите, и ДПС – със заявена подкрепа от близо 7%. Шанс да влезе в следващото НС има и „Атака“ с близо 3% от всички имащи право на глас. Идните месеци могат да покажат дали действително има известно набъбване в подкрепата за тази партия, свързано с проруската й позиция или пък радикалната й опозиционна роля. Мобилизация на подкрепа може да се открие и при РБ, но и тук е добре да се изчакат данните от идните месеци. При ДПС пък обратно – като че ли е налице известно разколебаване в периферния електорат. Това се дължи на оставането в опозиция и загубата на конформистка подкрепа, обясняват от агенцията.
Явно е налице традиционният рефлекс на обществото да подкрепя победителите. Показват го и личните рейтинги на основните политически фигури. По правило недоверието и тук е по-високо, а и запознатостта с някои от новите министри е още ниска и постепенно ще расте. Но представителите на Реформаторския блок и Патриотичния фронт (Радан Кънев, Меглена Кунева, Валери Симеонов и др.) увеличават в последните няколко месеца положителните си оценки по-бързо, в сравнение отрицателните.
Еврокомисарят и заместник-председател на ЕК Кристалина Георгиева традиционно е с най-висок рейтинг – 55% доверие, кметът на София Йорданка Фандъкова – с 44 процента. Ръстът при здравния министър Петър Москов продължава и той вече се ползва с доверието на една трета от българите. На сходни нива са премиерът Бойко Борисов, омбудсманът Константин Пенчев, вицепремиерите Томислав Дончев и Ивайло Калфин, министър Лиляна Павлова, вицепрезидентът Маргарита Попова и т.н. Президентът остава със стабилни, но сравнително ниски, нива на подкрепа от около една трета от българите. Повече от 50% обаче нямат доверие в институцията. Все пак Плевнелиев е традиционно една от най-одобряваните личности в страната.
И по отношение на партиите, и по отношение на основните личности се запазва логиката на следизборния бонус за победителите. Положително влияние оказва и последният месец, който се характеризираше с намаляване на скандалите в управленската коалиция.
