Дебатите в парламента по предлаганото емитиране на външен дълг показват няколко съществени обърквания, а част от позициите са базирани на чист популизъм. Като начало, няма новина! В смисъл, че нито преговорите с банките са нещо ново, нито нуждите от взимане на заеми. Още в средата на ноември във временната тогава комисия по бюджет бе обсъдено и одобрено решението на правителството да започне преговори с инвестиционни банки във връзка с бъдещи емисии на външен дълг. Законопроектът за държавния бюджет за 2015 г. бе обсъден и приет от Народното събрание и в него бе разрешено на правителството да поеме нов дълг от 8 млрд. лв. за 2015 година. Проектът бе придружен от актуализираната средосрочна фискална рамка, която представлява мотивите към бюджета, а в нея подробно са коментирани очакваните бюджетни дефицити до 2017 г., както и нуждите от рефинансиране на падежиращи стари заеми.
За какво става въпрос? По последни данни от Министерството на финансите през 2015 г. България трябва да погаси 7 млрд. лв. падежиращи дългове, още над 1.7 млрд. лв. през 2016-а и малко над 3 млрд. лв. през 2017-а – общо 11.722 млрд. лева. Планираните бюджетни дефицити са 2.5 млрд, 2.2 млрд., 1.8 млрд за 2015-2017, или общо 6.5 млрд. лева. Общо правителството трябва да осигури 18.2 млрд. лв., за да изпълнява задълженията си. В предлаганите за ратификация споразумения с банките посредници планът е до 8 млрд. евро да са външни заеми. Оставащите нужди ще се покриват с емисии ДЦК за вътрешния пазар. Не пречи обаче да се емитират по-малко от 8 млрд. евро облигации на международните пазари – за сметка на повече емисии на вътрешните, защото нуждите на правителството може и да намалеят. Като план се очаква общата задлъжнялост на правителството да се увеличи с около 5.5 млрд. лв. за периода (спрямо края на 2014 г.) – при 6.5 млрд. дефицити за периода.
Големият въпрос е може ли да се управлява държавата така, че да се вземат по-малко от 18.2 млрд. лв. нови заеми за следващите три години. Алтернативите са няколко – прости като концепция, и по-сложни и изискващи силна политическа воля за изпълнение. Да започнем с приватизацията. Ако си спомним периода в края на 90-те и началото на новия век, имахме дефицити, но дългът падаше – защото приватизирахме. Всяка продажба на държавни активи ще покрие част от тези нужди и ще намали необходимостта от заем за съответната сума.
Разбира се, устойчивото решение е да премахнем (или намалим) бюджетния дефицит. Това може да стане или чрез свиване на разходи, или чрез повишаване на приходите. Приходите пък могат да се повишат или чрез увеличаване на данъчната тежест (с всички произтичащи ефекти върху стимулите за инвестиции, откриване на работни места и заетост), или чрез ускоряване на растежа чрез по-добра икономическа политика и реформи. Очевидно за икономистите е, че вторият вариант е за предпочитане.
Разходите могат да се свиват или механично (просто да се намалят парите, отпускани на отделните структури), или да се направят реформи, които да позволят да се постига по-добра публична услуга с по-малко ресурс. Вторият вариант е за предпочитане – но изисква политическа воля, защото всяка промяна предполага да се нарушат интересите на тези, които печелят от статуквото на гърба на данъкоплатеца.
