Спорният договор за дилърство със "Ситибанк Глобъл Маркетс", "Ейч Ес Би Си", "Сосиете Женерал" и "УниКредит Банк" за емитиране на облигации на обща стойност от 8 млрд. евро от обикновен скандал може да стане повод за сериозна парламентарна и политическа криза. В четвъртък депутатите отложиха приемането на решението за ратификация на договора. Причината е, че правителството не може да събере стабилна парламентарна подкрепа за въпросния договор. Под воала на загрижеността за бъдещите поколения някои депутати започнаха пазарлъка за подкрепата си по предложения от правителството договор за дилърство. Освен БСП и "Атака" против ратификацията му са Патриотичният фронт и ДПС. Позицията на АБВ е колеблива, а подкрепата на независимите депутати, реформаторите и БДЦ е недостатъчна, за да влезе в сила. В сряда премиерът Бойко Борисов заяви: "Aко не приемат дълга, нека някой да каже откъде да вземем 6 млрд. лв., които са ни нужни до края на годината. Понеже аз не знам, ще предоставим на други тази възможност".
С тази реплика Борисов се върна към речниковия си фонд от времето на първия си кабинет, когато любимата му реакция бе да плаши опонентите. Той обаче няма друг полезен ход. Освен това отказът да бъде ратифицирано такова споразумение, от което зависи обслужването на външния дълг и осигуряването на плащанията по бюджета, означава, че е бламиран самият бюджет. Което пък поставя правителството в невъзможност да управлява държавата. Така че пътят до кризата може да се окаже и къс.
Вярно е, че за разлика отпреди година, в сегашния бюджет са определени нови тавани за дълга. Но каква ще е разликата, ако няма парламент, който да ратифицира договорите с банките, които трябва да организират необходимите облигационни емисии? Да, ако не може да осигури парламентарна подкрепа за тригодишния договор за дилърство, правителството може да се върне на старата практика и да предложи договор, обхващащ само 2015-а, а за следващата да подготви нов, който да е съобразен с дълговите параметри за 2016-а. Но пък дали политическото его на ГЕРБ и в частност на неговия премиер ще позволи такова отстъпление? Драмата е, че у нас по-голямата част от депутатите, както и партийният елит са по-скоро безпринципни политици, отколкото държавници. Това си пролича и от дебатите в парламента в сряда (18 февруари). Румен Гечев и колегите му от "БСП лява България" упорито настояваха, че с предлагания договор за дилърство правителството, в разрез с конституцията, обрича страната на нов дълг от 8 млрд. евро. Теза, която категорично опровергават необвързаните с политически партии финансови експерти. И големият проблем не е в договора за дилърство, както го наричат. А в това, че след като правителството си осигури финансиране за дълговите плащания, ще работи ли за случване на реални реформи и съкращения на дефицита.
Самият финансов министър Владислав Горанов декларира, че въпросният договор не означава, че страната без условия ще поеме 8 млрд. евро дълг. Депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов пък заяви, че министърът се опитва да осигури финансов буфер от 1.7 млрд. евро. "Това е дългът на Милен Велчев, който бе покрит с нова емисия до 2024 г.", каза Караджов. А колегата им от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров уточни, че дори да бъде разрешено да се емитира един дълг това не означава, че той ще бъде взет. От своя страна Горанов се аргументира защо предлага този тригодишен договор за дилърство. "В случай на политически катаклизъм и липса на действащ парламент съществува реален риск да изпаднем в ситуация, в която не можем да финансираме текущите си задължения. Този риск се управлява по предложения от мен начин – със сключването на рамков договор с банки партньори, което дава възможност, в зависимост от лимитите на дълг за всяка една от годините до 2017, да бъде поеман такъв дълг. Тези 8 млрд. евро могат да бъдат намалени до 6, ако балансираме бюджета за 2015, 2016 и 2017 г. и финансовият министър на България е първият, който ще настоява за това", каза Горанов. Той обаче уточни, че за да нямаме дефицит, трябва да увеличим данъчната тежест и да повишим рязко събираемостта на налозите или рязко да намалим бюджетните разходи. Но това са теми, които се обсъждат при приемането на Закона за държавния бюджет. И то да се обсъждат с професионални аргументи, а не като се политиканства по темата.
