Кодексът на труда е един от нормативите, върху които депутатите се упражняват най-често. Напъните им обаче са и твърде неуспешни. Благодарение на това имаме морално и физически остарял документ от средата на 80-те години на ХХ век, който е нелепо закърпен с "нови" кръпки и е нашарен от съдебни решения. Интересното е, че напоследък кодексът е сериозно "побутван" надясно дори от левите партии. А последните корекции в текстовете му вероятно ще дадат живителна глътка въздух за изстрадалия дребен бизнес. По изчисления на Българската търговско-промишлена палата около 343 хил. управители на малки предприятия ще потриват доволно ръце, ако предложенията на председателя на парламентарната икономическа комисия Петър Кънев и група депутати получат "зелена светлина" от Народното събрание. Мерките до една изглеждат на място – от премахването на досадните предварителни графици за отпуски, през отпадането на едномесечното предизвестие при съкращение на служител с право на пенсия до благословията на гъвкавото работно време.
Въвеждането на графици за платен годишен отпуск за следващата година така или иначе никак не се вписва в стила на работа на малките фирми. Почти е невъзможно те да планират кога ще са най-натоварени в рамките на 12 месеца напред или пък кога ще дойде голямата спасителна поръчка. Обявяването на отпуските е проблем, отнасящ се предимно до интересите на държавната администрация. Честа практика е при съкращенията на чиновници да се установи, че те са натрупали десетки дни неизползван платен отпуск. И ще трябва да си тръгнат със солидни парични обезщетения.
От друга страна, работодателят има пълно право
да реши кога да "освежи" екипа си
с нови служители. А законът досега му пречеше да прави селекция. Уволнението без предизвестие на добуталите до право на пенсия ще открехне вратата за младите кадри. Които обикновено се отправят към бюрата по труда или към вкъщи, след като завършат университета. България е несменяем титуляр в топ 5 на антикласацията за най-високо ниво на младежката безработица. Ето защо няма да е лошо, ако у нас се поосвободи терен за изява. В тази насока е уместно и предложението за отпадане на синдикалната защита в случаи, когато е наложено най-тежкото наказание – уволнение за неспазване на трудовата дисциплина. Кодексът достатъчно ясно и конкретно регламентира случаите, в които то може да се използва. Така че втората "специална закрила" е напълно излишна. Освен това поради какви причини и малките фирми "барабар Петко с мъжете" бяха заставени да съгласуват предварително с инспекцията по труда и със синдикатите прилагането на удължено или на непълно работно време? Почасовата заетост при тях доказано дава най-добри резултати и се използва масово в Европа като силен коз в борбата с икономическата криза.
Големите работодателски организации посочиха, че с тези мерки икономиката ще стане с една идея по-ефективна, а корупционният натиск върху дребните предприемачи ще намалее значително. Бизнесът дори допълни проекта с предложението да се глобяват с
по три здравни и социални вноски
работниците, които са се съгласили да бъдат осигурявани върху сума, по-малка от действително получаваната за месец. Резонно донякъде е и младите майки да не получават пари за годишен платен отпуск, докато гледат детето си.
Естествено "бизнес кодексът" бързо откри и критиците си. Бургаският омбудсман Таню Атанасов смята, че във внесения проект липсва задълбочена оценка за последиците от прилагането му. Според Атанасов хиляди работници на практика ще останат без защита на трудовите и гражданските им права. "Промените на парче на основния закон, който урежда сложните отношения между работодателите, работниците и професионалните организации, не водят до баланс на интересите и пораждат нови проблеми. С отпадането на ал. 9 от чл. 173 на Кодекса на труда се отнема правото на служителите да поискат и ползват полагаемия им се отпуск. Изтриването на този текст поражда законова дупка, която ще върне трупането на отпуски, потъващи в бездната", изтъкна Атанасов. Той допълни, че работодателите масово
злоупотребяват с "плаващото" работно време
и нито заплащат на служителите си допълнително изработените часове, нито ги компенсират с отпуски. Атанасов сигурно е прав в тази си констатация, но в случая топката е в полето на инспекцията по труда. Ако експлоатацията се е превърнала в рецидив, значи някой не си изпълнява задълженията, за които му плаща държавата.
Впрочем, в годишния си график за 2015-а Главната инспекция по труда е планирала масирани акции именно в малките и средните предприятия. Ще се търсят служители без трудови договори и работодатели, които по документи плащат минимални заплати, а всъщност дават на хората си повечето пари на ръка и така укриват данъци и осигуровки. Проверките ще включват и спазването на работното време. По наблюдения на контролния орган бизнесът често назначава хора на четиричасов график, които работят на пълен ден. Засилено внимание ще бъде обърнато и на компании, просрочващи заплатите. През 2014-а, след "дърпане на ушите", са изплатени забавени по тази схема към 49 млн. лева. Трудовите инспектори ще се ослушват и за незаконно наети чужденци. Ще дебнат приоритетно и фирмите, в които са отчетени много злополуки на работното място.
