Шефове от Комисията за финансов надзор запознаха бюджетната комисия на парламента с проектопромени, засягащи втория и третия пенсионен стълб, които отлежават вече четвърта година. С леки козметични поправки те бяха сервирани на депутатите, които слушаха с интерес поради липса на памет за тях или неинформираност. В действителност тези промени бяха изготвени и одобрени от КФН и бранша през 2012 г., след което бяха внесени в социалното министерство – и там… потънаха в забвение. Става дума за добре забравените, а сега вече титулувани като нови промени за намаляване на таксите, въвеждането на мултифондова система, създаването на Гаранционен фонд на осигурените, ясни дефиниции за свързани лица и въвеждане на рисково базиран надзор. Предлагат се и промени в размера на санкциите, които ще бъдат солидно увеличени за нарушители на правилата.
Заместник-председателят на КФН, отговарящ за пенсионноосигурителните дружества, Ангел Джалъзов, направи презентация на предлаганите от КФН промени, като започна с въвеждането на мултифондовете.
Предвижда се във втория стълб, освен сегашната балансирана схема, да се въведе и втора – консервативна. Така в зависимост от риска на инвестициите ще има консервативен и балансиран фонд.
Който избере балансиран универсален фонд шест години преди пенсионирането си, ще бъде задължен да се прехвърли в консервативен, ще се запази доходността на лицето, натрупана до момента. Който се осигурява в балансиран професионален фонд, ще трябва четири години преди пенсия да мине на сигурната консервативна платформа.
Пълна свобода се предвижда за третия стълб – доброволния. Там всеки осигуряващ се ще може да избира между консервативен, балансиран и агресивен профил на портфейла си.
Нивото на риск пак се определя от обема на инвестициите във финансови инструменти с променлив доход. Такива са акции, права и варанти. Насоките кога един фонд се смята за консервативен, балансиран или рисков са базирани на общоприетите европейски практики. Фонд, който инвестира над 50% от средствата си в книжа с променлива доходност, е агресивен; ако инвестира от 10 до 50% такива книжа, е балансиран, а под 10% – консервативен, обясни Джалъзов.
За да бъдат информирани осигурените лица за мултифондовете, се предвижда при сключване на договор дружеството да направи инвестиционен профил на лицето и на базата на въпросници да се прецени допустимия инвестиционен риск за него.
Изпълнителният директор на ПОК „Доверие" Даниела Петкова отбеляза, че отдавна имат желание да бъдат въведени мултифондовете, но въпросът е: дали това да стане за втория стълб, за разлика от третия стълб. Важно е дали вторият стълб ще е доброволен, или задължителен – ако е доброволен, мултифондовете са приложими и не би имало дискусии, коментира тя.
На основателното съмнение на Петкова Менда Стоянова заяви: "Вторият стълб ще го има и ще съществува."
"Въвеждането на мултифондовете е крачка напред и ще допринесе за повишаването на доверието и сигурността в системата, те се обвързват и с жизнения цикъл на лицето. Това е доизграждане на тристълбовия модел“, коментира и София Христова, изпълнителен директор на ПОД "Алианц България".
КФН предлага намаление на инвестиционната такса от 1% постепенно за период от четири години с 40 процента. Предвижда се също с 40% да бъде намалена таксата за управление, която сега е до 5%, така че до 2018 г. да се понижи до 3 процента. Предлага се и изцяло да отпадне таксата за прехвърляне на партиди между фондовете.
От КФН смятат, че тази постепенна редукция ще запази системата стабилна, без да се връщат лицензи на дружества. Пазарът е зрял и може да понесе подобна редукция, каза Джалъзов.
Ако редукцията беше предприета преди три години, парите по сметките биха били с 46 млн. лв. повече вследствие на намалението на таксите. Така че колкото по-рано, толкова по-добре, отбеляза той.
Петкова предложи да се обсъди и възможността за индивидуални такси. Редовно осигуряващите се да се стимулират с по-ниски такси, докато за нередовните по-високата такса да има дисциплиниращ ефект.
Алиосман Имамов предложи да се обвържат таксите с цените на услугите, което било най-смисленият аргумент за всички такси, дори и за такса смет. Идеята обаче не бе възприета от колегите му.
Гаранционният фонд, който предлагаме да се създаде, трябва да гарантира нетния размер на вноските на осигурените, каза Джалъзов. Източник за него ще бъде еднократната вноска от 1% от нетните активи на всеки фонд, които се равняват на около 85 млн. лева. Фондовете ще плащат и текущи вноски, като за всяка година КФН ще ги определя според свои сметки.
